Ако сте си задавали въпроса защо все по-популярния и у нас коледен щолен упорито пази не особено елегантната си форма, време е за отговор: сладкият плодов хляб символизира Младенеца, повит в пелени. Така е бил замислен през 15 век. За първи път в официален документ щоленът се споменава през 1474 година във връзка с провеждането на Дрезденския коледен панаир, който впрочем е жива традиция и до днес. В този документ обаче се говори за щрицел, каквото е оригиналното име на празничния хляб по него време. То идва от думите Struzel или Stroczel, които в превод означават „буден“, тоест рано опечен самун.
Повече от 40 години и шестими папи са били необходими, за да стане щоленът това, което познаваме днес. И от безвкусен хляб от брашно, мая, вода и олио да се превърне в ароматен и богат по-скоро кейк, отколкото хляб.
За първи път като коледен сладкиш щоленът бил произведен през 1427 година в Саксонския кралски двор. Проблемът възникнал от това, че се приготвял по време на коледните пости и пекарите не можели да използват масло. Затова слагали олио от ряпа, което било скъпо, защото се добивало много трудно и на всичкото отгоре не било и здравословно. То правело празничния хляб твърд и безвкусен. Аристократите се примирили с църковния канон и минали повече от 20 години, докато се появят двама кулинарни „революционери“. Принцът на средновековна Саксония Ернст и брат му дук Албрехт се решили на нещо немислимо дотогава - написали писмо до папата, с което го молели да разреши щоленът да се прави с масло, а не с олио въпреки постите.
Историята мълчи за датата, на която е изпратено прошението, но е записала годината, в която папа Николай V го е отхвърлил - 1450 г. След това на височайшия църковен престол се изредили още четирима папи - Каликст III, Пий II, Павел II, Сикст IV, за да дойде времето на Инокентий VIII, който през 1490 година най-после изпратил отговор, станал известен като „Масления декрет“. С него светиня му позволил употребата на масло, без да се плаща такса на Римокатолическата църква, но само на принца на Саксония, неговото семейство и домакинство. Другите също можели да ползват масло, но след като платят годишна такса от 1/20 от един златен гулден, която отивала за строителството на църкви, сред които и катедралата във Фрайбург. Не е ясно дали тази такса  станала причина Саксония да приеме протестантството, но заедно с него забраната за употреба на масло през Коледните пости окончателно отпаднала.
През 1560 година дрезденските пекари дарили на управниците на Саксония коледни щолени, всеки от които тежал точно 36 паунда. Оттогава това е традиционното тегло на немския коледен хляб. Но именно с рекорден щолен се записал в историята Август II Силния, принц на Саксония, крал на Полша и Велик дук на Литва. Той обичал разкоша и пищните тържества и пирове. През 1730 г. той поръчал на пекарската гилдия в Дрезден да приготви за традиционния Дрезденски коледен фестивал гигантски 1,7-тонен щолен, за да има за всички граждани. За да бъде изпечен обаче, на придворния архитект Матеус Даниел Пьопелман му се наложило да построи голяма фурна. Освен това бил изкован и огромен посребрен нож за разрязването на щолена. Впоследствие той бил загубен, но и до днес съществува негово копие с дължина 1,60 метра и тегло 12 килограма. Но рекордът, който е вписан в Книгата на Гинес, принадлежи на веригата „Лидл“, която през 2010 г. влиза в историята със 70-метров щолен.
Днес Дрезденският коледен фестивал се провежда в съботата преди втората неделя на Коледа и за него се приготвя огромен щолен, който тежи между 3 и 4 тона. Той се натоварва на шейна и тържествено минава по улиците на Дрезден до Коледния базар, където всеки получава парче сращу символична сума, която отива за благотворителност.