Този материал няма нищо общо с филма за доброто мече Тед, който излезе по кината през ноември и развесели голяма част от киноманите. Този материал разказва за събитието, което милиони хора по света очакват с интерес и нетърпение. Хубавото е, че българите вече си имат свой четвърти TED, със свои лектори и своя публика - добре подготвена от американския формат. Още по-приятно е, че Русе бе един от градовете наравно с Пловдив, Варна и Бургас, където се излъчваше всичко, случващо се на сцената в Националната опера в София.
Форматът е универсален за всички държави, в които някой е решил да организира такава конференция.
Началото е дадено през 1990 г. в Калифорния
и името TED е съкращение от първите букви на английските думи за технология, забавление и дизайн /Technology Entertainment and Design/. Съвсем естествено е по онова време акцентът да е върху технологията и дизайна, след като това е времето на Силициевата долина. Сега събитията се провеждат в Лонг Бийч и Палм Спрингс в САЩ, в Европа, Азия и предлагат разговорите на живо. Те се отнасят до все по-широк кръг от теми в рамките на изследвания и практика на науката и културата. На лекторите са дадени максимум 18 минути, за да представят своите идеи по най-новаторския и ангажиращ начин, по който могат. През сцените на TED са преминали Бил Клинтън, Джейн Гудал, Малкълм Гладуел, Ал Гор, Гордън Браун, Ричард Докинс, Бил Гейтс, Салман Хан, основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, както и много нобелови лауреати. Настоящият уредник на TED е британският компютърен спец, бивш журналист и издател на списание Крис Андерсън.
От юни 2006 г. лекциите са предлагани за безплатно гледане онлайн чрез TED.com, като има създадени и приложения за смартфони на iOS и Андроид. През юни 2011 г. клипчетата са били гледани от повече от 500 милиона потребители. Това е сериозна аудитория и затова и изискванията към лекторите нарастват все повече.
Четвъртото издание на независимите конференции за споделяне на идеи TED за България се проведе на 12 януари в Софийската опера, а
в Русе онлайн се предаваше всичко
в залата на новия корпус на Русенския университет.
Конференцията „TEDxBG 2013“ бе посветена на темата „Посоки“. В четири панела, озаглавени „Назад“, „Напред“, Навътре“ и „Навън“, общо 19 лектори представиха своите „истински истории и големи идеи“, поощрени да го направят от фондация „Кошер“. За доказателство, че интересът и към българското издание е голям, трябва да се спомене фактът, че първите 300 билета, пуснати в продажба, бяха изчерпани седем /7!/ минути по-късно, независимо от цената - 50 лева. Затова пък достъпът до залите в Пловдив, Варна, Бургас и Русе, където лекциите се излъчваха в реално време, беше само с предварителни регистрации на сайта на събитието. За хората, които избраха да присъстват лично на конференцията в София, имаше допълнителни възможности да обменят контакти и идеи, да поговорят с лекторите, да споделят мненията си и да направят дарение. Не финансово, а да носят топли дрехи и одеяла за бедните от приютите и книжки за деца в домовете. Впечатляващо е, че и това се случи
на българска територия, макар и по американски модел
Цялата организация на събитието е на доброволен принцип. Нито един от лекторите или доброволците не получава възнаграждение за труда си, а парите от билетите покриват разходите за наем, оперно представление на „Мадам Бътерфлай“, обяд и книги.
Както и предишните три издания на българския вариант, и този TEDxBG се оказа вдъхновяващ и зареждащ с оптимизъм и положителни емоции. Странно приятно е усещането да разбереш, че на фона на трудния живот в България, наситен с ужасяващи новини, има оазис на надеждата, в който хора на различна възраст са надъхани, мислещи енергично и действащи, които не чакат някой да им помогне или да ги спонсорира.
Началото бе дадено с „Назад“. Съвсем естествен бе огромният интерес към
физика Леандър Литов за работата му в CERN
Той бе човекът, който на достъпен език обясни за какво точно могат да се използват различни ускорители на частици, върху които те работят, какво е големият адронен колайдер и защо е толкова важно да се развива науката в полза на човечеството.
В същата група Диана Иванова - журналист на свободна практика, говори за Държавна сигурност и показа истории на хора, свързани по един или друг начин с тази структура от миналото. Преподавателят от Факултета по журналистика в Софийския университет Орлин Спасов говори за свободата на медиите, зависимостта им от политически и икономически интереси и за „журналистите като кучета пазачи на демокрацията“. Това се случи по същото време, когато в Русе ударно и на едро неизвестни изкупуваха тиража на „Утро“, а към репортери и ръководство валяха sms-и с въпрос „Какво става с вашия вестник - никъде го няма“. За аудиторията все пак бе интересно да научи, че в България се издават близо 300 вестника, над 100 телевизионни канала имат лицензи и точно 94 са радиостанциите, които излъчват нонстоп. За релакс на публиката бе изпълнението на Kottarashky, DJ с етно идеи.
За присъстващите в Софийската опера бе осигурен безплатен и добър интернет с WiFi, което поощри обмяната на впечатления в мрежата. Според повечето постове в twitter
сърбинът Сърджа Попович бе най-впечатляващ
Неговата тема бе за осъществяването на революции чрез смях и макар изказването му да бе на английски и без превод, ясно бе разбран от цялата аудитория. Като истински жив революционер, записал името си сред 50-те най-влиятелни хора на съвремието, Попович разказа за един червен варел, на който по времето на Свободан Милошевич залепили снимка на диктатора и всеки е можел да пусне монета във варела, за да удари по снимката с едно дърво. Всеки от присъстващите се замисли къде точно да постави такъв варел и чия снимка да окачи на него, което пък доказа успеха на лектора. 
Ако има нещо, което ще бъде следено с особен интерес от медиите и обществото, то това е развитието на 17-годишния Любо Янчев от Немската гимназия в София, който е изобретил Модерния иконом Мелиса. Това е компютър, който чрез гласови команди може да управлява всякакви уреди в домакинството. Също като на филм, откъдето е щукнала и идеята на тийнейджъра. В началото той искал да кръсти иконома си на името на гаджето си Деница, но системата не разпознала българското име и го трансформирала на Мелиса. Той сменил гаджето, но идеята развил и със сигурност това е бъдещето на технологиите у дома. Особено полезно за хора с увреждания е да могат да кажат „Мелиса, включи лампата/ телевизора/ пералнята/ печката“ и те да заработят.
Едно от най-впечатляващите представяния бе на групата от
младежи със зрителни увреждания, които направиха невероятен спектакъл
„Сянката на моята душа“. Визуалното шоу удиви с начина, по който тези невиждащи актьори общуват на сцената и с точни движения доставят удоволствие на публиката с театър на сенките.
Посоката „Навътре“ бе допълнена от журналиста Спас Спасов - кореспондент във Варна на „Капитал“ и „Дневник“, носител на наградата „Човек на годината“ на Българския хелзингски комитет за позицията му по застрояването на Алея Първа в морския град. Темата на Спасов бе продължение на статията му за скандала около трите момчета роми от Добрич, които се бяха снимали в  неприлични пози с портретите на великите българи цар Симеон Велики, Борис Първи и хан Аспарух. Основната му идея бе, че расизмът и ксенофобията в България съществуват и са проблем на обществото. Аудиторията бе съгласна, макар нито един циганин да не бе избрал TED за развлечение в зимния съботен ден.
Да научиш какво е „дислексия“, и то от майката на дете с такова определение, е по-скоро преживяване, отколкото образователна лекция. Това постигна Ива Бонева. Почти както Даниела Тодорова, загърбила мениджърската си позиция в столицата и станала учител на ромски деца в Горна Малина. За нея важно бе да покаже на публиката, че е важно до всеки от нас да има някой, който да му казва „ти можеш“.
За да е наистина вдъхновяващ, TEDxBG бе включил
младия българин, живеещ от години в САЩ, Влади Шунтуров
Той разказа за енергийната ефективност, за това колко енергия харчат сградите, в които не се живее, и какви варианти има за спестяване на немалко количество енергия и мръсни газове. Американският му начин на мислене личеше не само от лекия акцент, но и от вдъхновението, с което той накара много младежи да го потърсят след лекцията и да му предложат да станат част от неговия екопроект. Финал на преживяването TED постави политологът Иван Кръстев, който единствен говори кратко и разбираемо за всички, че „интернет прави социалната промяна по-трудна“.
Съвсем изненадващо в края на всички презентации бе показано филмче, заснето през деня от „Discovery Channel“ с гости на събитието и тяхното мнение, какво биха променили в себе си и околните. Остава да се случи. Ако все пак в България има хора с идеи и енергия, то събитието TED следващата година вероятно ще намери още привърженици, готови за промяна. Още по-интересно би било, ако мрежата успее да включи онлайн лектори от Пловдив, Бургас, Варна и Русе - градовете, които доказаха, че са будни за новото, световното, революционното.