Русенската централна жп гара е едно от тъжните места в града. Символно пусто и безрадостно е там - както по централните улици на града след свечеряване. Както там могат да се видят редки минувачи, така и в просторното фоайе на жп гарата, инак чистичко и добре изглеждащо след ремонта, се мяркат единични граждани, броят на които стига до десетки, удари ли часът горе на перона да спре влак. Часовникът на гарата може би най-точно изразява бавния марш към запустението, който налага своя тъжен ритъм - и двата циферблата са с изскубнати стрелки. Сякаш времето е спряло. 
Градът, от който е тръгвала първата железопътна линия в България - строената по времето на Мидхат паша първа българска железница, наричана още Баронхиршова по името на собственика й до 1874 година, все по-малко има с какво да се гордее по отношение на железопътните връзки.
Новото разписание на влаковете е в сила от неделя
/по традиция в средата на декември от БДЖ обявяват нов режим на движение на пътническите жп връзки/, беше доста разхвалено в националната преса. В разпространеното съобщение, изпратено очевидно от националния пресцентър на холдинг БДЖ, се посочва, че Русе има на какво да се зарадва. „С новия График /кой знае защо с главна буква! - б.а./ за движение на влаковете ще бъдат пуснати в движение два директни бързи влака между Русе и Бургас... Подобрения ще бъдат направени и по направлението Русе-Стара Загора-Пловдив, като по този маршрут е предвидено да пътуват директни вагони към композициите на някои бързи влакове по маршрутите София-Русе-София и Пловдив-Варна-Пловдив“.
Похвално е, разбира се, че най-после русенци ще имат влак, който да ги отвежда до „столицата“ на Южна България. Пловдив освен с красотите си и с уютните си кафенета и магазинчета е известен и като университетски център и там и преди, и сега стотици русенци получават дипломи за висше образование. Преди петнадесетина години някои от тези студенти си позволяваха да пътуват със спален вагон - така можеха да се наспят и от гарата направо да отидат на лекции. След това остана само един кушет вагон, но и той беше добър вариант, особено за момичетата, които предпочитаха да си спестят неприятни изненади в обикновените купета.
Не мина много време и кушетът се превърна в спомен
а от няколко години директният влак за Пловдив сублимира и всички, на които се налагаше да прекосят Балкана и да стигнат до Филибето, се налагаше да сменят или само на Горна Оряховица, или допълнително да опознаят родината със спирки на гари с екзотични названия като Тулово, Дъбово, Кръстец и прочие. Като прибавим към това и фактът, че автобусната линия за Града на седемте тепета също отпадна някак „от само себе си“, единственият нормален начин да се стигне до прочутия Пловдивски панаир или да се отиде на празниците „Пловдив чете“ остана дългият път до София, а оттам да се продължи с влак или автобус. Така пътешествието от Севера до Юга се превръщаше в съвременна реплика на някогашните обиколки на Феликс Каниц и Евлия Челеби.
Днес вече студенти и баби могат отново да стигнат до Филипополис за 7 часа и 17 минути, като тръгнат с влака в 6.45 от Русе. Точно така - това е доскорошният влак за София. Той пак ще вози пътници и до столицата. Но за тях ще има два отделни вагона, които ще изчакват 20-ина минути на Горна Оряховица, за да се закачат за влака от Варна. Така или иначе, бързите влакове от Русе до София са четири - първият тръгва в 4.40, следващият е в 6.45, един следобеден отпътува в 16.25 и остава един нощен в 23.25 часа. Директният влак за Бургас всъщност е един - и тръгва от Русе в 7.20 часа, като пристига в морския град в 13.53 ч. Инак комбинации и връзки могат да се правят, но нали обикновено когато човек тръгва на път, той би искал по възможно най-бързия начин да стигне от точка А в точка Б. А и да не говорим, че ако преди век за едно подобно пътуване хората са се подготвяли като за дълъг преход и истинско приключение -
с храна, вода, книжка за прочит, женско ръкоделие
забавни игри за децата и прочие, то през второто десетилетие на 21 век гражданинът обикновено е с нагласата, че 300-350 километра не би трябвало да отнемат един цял ден /освен ако целта не е екскурзионно летуване или пеши поход за удоволствие/. Все пак, живеем във времето, когато в едни други географски ширини същото разстояние се взема от влакове за час - час и половина.
И като стана дума за тези други географски ширини, не е излишно да напомним и още нещо. В държави като Белгия, Франция, Испания и въобще на запад от Тимок и Трън влакът не е отживелица, както напоследък е прието да се смята у нас. Тук като кажеш на някого, че смяташ да вземеш влака, веднага прочиташ в очите на събеседника си съжаление и откровено окайване. Не е чудно - всеки, който е имал злата участ да употреби в своя полза българските железници, най-малкото след слизането в крайната гара изпитва неистовата нужда не просто да си вземе душ, а да кисне с часове в банята, за да измие всички следи и спомени от мизерията в купето. Кой знае защо такова усещане не съпътства пътниците във влака Брюксел-Лил, примерно. От френския Лил до столицата на Европейския съюз километрите са 111, а с влаковете на Eurostar пътуването отнема малко повече от 30 минути.
До Париж /220 км/ се стига за около един час
а до Лондон /малко по-малко от 300 км/ за един час и 25 минути. Ама какво да говорим за запада - на изток също не може да се намери картинка, която да е сходна с нашенската /може би ако изключим само влаковете в Индия, от които пътниците висят като гроздове, макар че и там тази гледка вече се променя, казват пътешественици/. Да припомняме ли, че разстоянието между Москва и Санкт Петербург, което е над 900 километра, деловият народ изминава за 3 часа и 49 минути!
В България, където разстоянията са сравними с европейските, се друсаш във влаковете между 6 часа и половина и 8, че дори и 10 часа. Да не отваряме дума за това, че отдавна са потънали в миналото количките с кафе и сандвичи, които някога обикаляха популярните „експреси“, за други екстри да не говорим.
Темата за връзките на Русе с останалите части на страната вече е доста стара. И обикновено обяснението на редовите граждани, които недоумяват защо разумното удобство на пътуването с влак е забито в девета, че даже и в петнайста глуха, се свързва с това, че
тези, от които това зависи, просто... не пътуват с влак!
Дали затова някак встрани от вниманието на представители на институции и власт - и централни, и местни, остава мястото на Русе на логистичната карта на страната?
Така или иначе, новото разписание на влаковете би могло да даде на тези хора още един повод за размисъл. Градът, който все още живее върху старата си слава на европейска врата на България, от няколко дни е останал само с един международен влак, който преминава през Централна жп гара. Това е влакът за Букурещ, който тръгва от София в 7.55 ч. В Русе е в два следобед, а в Букурещ - в 17.15. От 13 декември е спрян влакът за Москва /а някои сигурно си спомнят, че имаше време, когато тези влакове бяха два!/. Но и това не е всичко. Другият международен влак, който свързваше Русе с Европа, също е спрян. Всъщност, не точно. Просто жп дестинацията София-Будапеща не минава вече през Града на свободния дух, а през Видин. И вместо по Дунав мост или Моста на дружбата, ако предпочитате, той вече се движи по другия път над голямата река, известен като Дунав мост 2 или, както все по-често го обявяват в официалните съобщения, моста „Нова Европа“. Защо Русе остава извън трасето на „Нова Европа“ вероятно предстои да разберем. Но едва ли ще научим нещо оптимистично и окуражаващо.