Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В тихите и спокойни години преди 1989-а грабежите и другите посегателства срещу личността предизвикват голям отзвук, но пък и бързо се разкриват, защото с тях се ангажира целият личен състав на МВР плюс отрядници, нещатни сътрудници и граждани.
Тогава хората като че ли бяха по-смели и не се страхуваха да съобщават за престъпления. Сега страхът кара мнозина да „забравят“ какво са видели и да отказват да свидетелстват, казва криминалист, служил в милицията през 70-те и 80-те години на миналия век.
Един от примерите за бързо разкрит грабеж благодарение на интензивна работа е от късната пролет на 1975 година. Една ранна делнична утрин в градинката до Паметника на свободата е открит зверски пребит възрастен мъж. На окървавеното тяло се натъкват отиващи на работа хора и незабавно подават сигнал в милицията.
След минути на място пристига дежурна оперативна група със съдебен лекар и започва педантичен оглед. Става ясно, че
портфейлът на пребития човек е празен, а до него има издута кожена чанта
която прилича на старите лекарски чанти, но в нея няма нищо. Около окървавеното тяло са разхвърляни вещи от първа необходимост - кърпа за лице, потник, тениска, сапун и два-три вестника „Дунавска правда“.
Изпадналият в кома мъж е откаран в болницата, където дежурните хирурзи установяват няколко начупени ребра, тежка контузия на главата и масивни вътрешни кръвоизливи. Пациентът е поставен на хирургичната маса, след което е настанен в Интензивно хирургично отделение в почти безнадеждно състояние.
Установено е, мъжът живее зад днешната Съдебна палата. От разпита на близките му се разбира, че той е тръгнал да копае лозето си на 9-ти километър и в себе си е имал само 50 стотинки. Пет за отиване с автобуса, пет за връщане и още 40 стотинки за хляб и 100 грама сирене.
Започва трескаво издирване на биячите. Проверени са всички питейни заведения в града, обиколени са и всички явки, където се събира криминалният контингент. От разговори с хора от тези среди се разбира, че преди два-три дни наскоро излязъл от затвора бандит е бил много ядосан, защото е намерил в набелязаната си за грабеж жертва само 50 стотинки.
Досието на 25-годишния Петър /името е сменено/ е открито и от него става ясно, че
когато е на свобода, младият разбойник обича да гуляе в заведенията на хотел „Дунав“ -
едно от най-престижните места по това време в Русе.
Следват разпити във всички заведения в комплекса. По снимката сервитьорите в кафе сладкарницата, ресторанта и в нощния бар се сещат за Петър, който в нощта преди грабежа се е „разписал“ във всичките си любими заведения с още трима съмнителни типове. По даденото описание криминалистите правят портрети на останалите трима сътрапезници на Петър и разбират, че едното момче е непълнолетният му брат. Трите къщи на заподозрените са ударени в един и същи час рано сутринта и четиримата са закопчани с белезници по бели гащи.
По време на разпитите в управлението се разбира, че в нощта преди звeрския побой квартетът пие без мярка в комплекс „Дунав“. Около 4 часа пияната компания излиза от бара и сяда на пейка в Градската градина, за да поизветрее алкохолът. Около 5 часа четиримата виждат жизнен старец с издута кожена чанта и в замъглените им от водка и коняк мозъци се ражда убеждението, че щом има такава солидна чанта, дядото носи в нея много пари.
По знак на тартора Петър четиримата мъже скачат, нападат стареца, повалят го на земята с юмруци и започват да го ритат където сварят. След като жертвата спира да мърда, Петър пребърква джобовете на дядото, намира портфейла, но за голямо разочарование вътре има само 50 стотинки на дребно. В чантата пък са намерени само вещи и дрехи.
Притиснат с кръстосан разпит,
престъпният квартет признава още три грабежа
които са извършени десетина дни преди този по същия зверски начин - чрез жесток побой.
Четиримата са предадени на съд, като делото се предава по радиоуредбата, за да могат русенци да чуят за заловената банда и наложените на членовете й присъди. Босът на групата Петър е осъден на 15 години строг затвор, двамата му съучастници на по 10 години, а непълнолетният му брат е пратен в ТВУ /трудово-възпитателно училище/.
Три години по-късно в милицията се получава сигнал за пребит до безсъзнание моряк от БРП.
Тялото е намерено по бельо в лозе до боровата горичка
под циганската махала Селеметя.
Отново целият униформен състав е вдигнат на крак. Установено е, че морякът се е върнал от рейс по Горен Дунав предната вечер. Капитанът на кораба казва, че му е броил доста солидна сума в долари и левове, тъй като рейсът бил дълъг. На излизане от кораба морякът споделил с него, че ще седне в бившия хотел-ресторант „Севастопол“, за да вечеря и да се повесели след дългото плаване.
От разпита на сервитьорка в заведението се разбира, че младежът е хапнал и пийнал порядъчно, а после извадил тлъста пачка във валута и левове, за да си плати сметката. След като взело парите, момичето забелязало, че на масата на клиента сядат двама мургави мъже, а не след дълго тримата излизат навън. На сервитьорката й направило впечатление още, че морякът бил облечен с много модерно черно кожено яке, кожени ботуши и нови сини дънки.
Дрехите обаче липсват.
Събрани са всички нещатни сътрудници и на всички е казано как е облечен пребитият моряк
Един от тях веднага тръгва из Селеметя и след три дни обиколки вижда стария познайник на милицията Асан, нагласен с кожено яке като това, което е откраднатото от моряка.
Циганинът е прибран в милицията и по време на разпита се разбира, че той и аверът му Али са пребили моряка. При обиска в домовете им се намират ботушите, дънките и дънковата риза на моряка и това напълно ги уличава в побоя.
От разказа на съучастниците се разбира, че двамата седнали да се черпят в „Севастопол“ същата вечер, но усетили, че младият мъж с модните дрехи на съседна маса има пари и се присламчили към него.
Изпихме по един коняк и му предложихме да му намерим проститутка, разказват биячите
Алкохолът пречи на новия им приятел да разбере истинските кроежи на двамата услужливи мъже и той тръгва смело към обещаното приключение в леглото. Двамата цигани обаче го отвеждат в лозе до боровата горичка и започват да го бият с маркуч и дърво, докато го оставят в безсъзнание на земята. След това го събличат, вземат му всичките пари и го зарязват насред лозето.
Престъпниците получиха по 10 години строг затвор, но морякът остана инвалид и повече не се качи на кораб, разказва участвал в разкриването на случая криминалист.
Повече от две десетилетия по-късно, през 2003 година, пак той е в основата на прекъсване на дълга серия грабежи около Русенския университет. Бившият служител на МВР е началник на охраната там и получава сигнал от бившите си колеги, че за късо време в района са ограбени пет жени и не е изключено нападателят да е студент.
Почеркът на бандита е еднакъв - спира жена, залъгва я, че е студент, не познава града и започва да я разпитва за произволно избрана улица. И
докато набелязаната жертва му обяснява как да стигне до търсения адрес, любезното момче внезапно къса златното колие от шията й и бяга
Потърпевшите го описват по един и същ начин - с гладко лице, прилежно сресана коса, облечен с дънки и светла риза.
Направен е инструктаж на кварталния отговорник да предупреди жените във „Възраждане“ за опасността. Един ден две жени са спрени до паркинга пред университета от младеж със същото описание, който ги запитва за улица в района на Централна гара. Двете му обясняват надълго и нашироко как да стигне до нея, докато в един момент младежът протяга рязко двете си ръце и грабва златните синджирчета от вратовете им. След като ги къса с рязко движение, побягна към ректората, но жертвите се спускат след него. Грабителят вижда, че са по петите му и се изкачва по стъпалата на университета. Преди входните врати се обръща, но не вижда жените, които го наблюдават притаени до една паркирана кола.
Успокоеният наглец влиза в сградата на РУ
Там е засечен от бившия криминалист, на когото му прави впечатление, че младеж, който не прилича на студент, се изнизва през задния вход. В това време влизат двете запъхтени жени и викат „Дръжте крадеца!“. Охранителят взема със себе си още един колега и двамата се насочват след момчето, което върви бавно към северния портал. Подаден е сигнал по радиотелефона до охранителите на това място и докато крадецът се усети, се оказва задържан от гардовете, които до идването на полицията го претърсват и намират в дънките му двете току-що откраднати колиета.
Малко след това пристига патрулка, която го откарва с белезници във Второ РПУ.
Действията се развиха толкова бързо, че студентите изобщо не разбраха за задържане на грабителя, сподели пред „Утро“ бившият криминалист. Тъй като той е без други престъпления, но е извършил пет грабежа, съдът го осъжда на пет години затвор.