Дали някъде по света има дете, което да не знае приказката за Пепеляшка и нейната кристална пантофчица, която принцът прибира на стълбището на двореца, докато каляската-тиква откарва тайнствената красавица обратно в дома на мащехата? Има ли дете, което да не е чувало за храбрия Котарак в чизми и за това как той превръща магьосника Карабас Барабас в мишка, а нивите и замъците предава на своя господар - най-малкият син, който получава в наследство единствено въпросния котарак? А Червената шапчица - любимата и на малки, и на големи приказка, която в днешно време е преразказвана безброй пъти, като дори се е сдобила с множество интерпретации и съвременни версии, като шества победоносно дори в необятната територия на анекдотите...
Всичко това човечеството дължи на един французин, който е роден точно преди 385 години. На 12 януари 1628 година в семейството на преуспяващия парижки адвокат Пиер Перо се ражда последният, шести поред син, когото наричат Шарл. Само няколко часа по-рано на бял свят се появява неговият брат близнак Франсоа, който имал вид на същинско ангелче. За разлика от доста грозноватичкия Шарл. Затова когато 6 месеца по-късно любимецът на цялото семейство Франсоа умира, родителите му се почувствали едва ли не огорчени от несправедливата съдба, която им
отнела ангелчето, а им оставила по-грозното и ревливо момченце
Това било достатъчна причина детето да бъде смятано за тъп ревльо и от родителите, и от по-големите братя.
Семейство Перо било достатъчно известно в Париж. Бащата работел в парламента и бил именит юрист, тримата по-големи братя на Шарл също се изявили в юриспруденцията и в архитектурата. На изтърсака в семейството всички обаче гледали като на някакво недоразумение. И това продължило, докато Шарл навършил 9 години и бил изпратен да учи в колеж. Там той се превърнал от грозното патенце в най-добрия ученик и по поведение, и по дисциплина. Независимо от това обаче, когато поотраснал, той зарязал колежа и се заел да се самообразова. Това не му попречило да стане юрист, но и тази практика продължила не кой знае колко дълго. Започнал да работи като секретар при единия от братята си, но и там не се задържал твърде дълго, тъй като вече бил започнал да пише поеми и това го карало да витае в облаците. За щастие, поемите, които вече бил отпечатал, му донесли успех през 1659 година и оттам нататък пред него се отворили нови пространства, в които той доказал, че е блестящ ум. И направил превъзходна кариера и като учен, и като юрист, и като писател, и като кралски велможа, като станал един от любимците на Луи Четиринадесети, известен като Краля-Слънце. Шарл Перо
става член на Френската академия през 1671 година, а по-късно - и неин председател
като в продължение на четиридесет години работи заедно с колегите си върху създаването на „Всеобщия речник на френския език“.
Скоро бъдещият известен писател се запознал с девойката Мари и двамата вдигнали сватба. Мари му родила трима синове, но умряла при последното раждане. Шарл дълго не можел да надмогне трагедията, той така и не се оженил повече и сам отгледал и възпитал синовете си. През 1683 година, която е знаменателна и повратна за Шарл Перо, той напуска работа, като получава прекрасна пенсия, с която можел да живее спокойно до края на дните си.
Когато великият французин се изправя пред чудесната възможност да разполага с невероятно много свободно време, той започва да пише интензивно. Затова и точно този период изследователите наричат период на творчески разцвет. Творчеството му се състояло изключително от поеми и неголеми по обем разкази.
Пак по това време той постепенно се обръща и към приказките. През 1695 година е издадена неголяма книжка, която в оригинал се нарича „Приказки на мама Гъска“. Когато е отпечатана за първи път, като неин автор на обложката е посочен не Шарл, а Пиер Дарманкур - това е по-малкият син на разказвача на приказки. Причината е в това, че
Шарл Перо се е притеснявал да си признае, че той е написал приказките
тъй като се боял, че това би могло да се отрази зле на академичната и юридическата му кариера - опасенията му били, че хората, които го познават като „сериозен“ човек, няма да се отнесат благосклонно към увлечението му по приказките.
В книжката, издадена през 1695 година, влизали пет приказки - незабравимите „Спящата красавица“, „Червената шапчица“, „Магарешката кожа“, „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, изданието е с посвещение на Мадмуазел, дъщеря на Филип, брат на Луи ХIIV, и е украсено с винетки и илюстрации от самия Шарл Перо. Две години по-късно при прочутия книжар Клод Барбин се появява друга книжка, озаглавена „Истории, или приказки от старото време с морални наставления“. Корицата е украсена с интересна илюстрация, представяща една селянка, която, предейки край огнището, разказва истории на заобиколилите я малки деца. В книжката са включени първите пет приказки, като към тях са прибавени още три: „Пепеляшка“, „Рике с перчема“ и „Малечко-палечко“.
Всъщност този, който днес с основание се смята за създател на приказката като литературен жанр, се е обърнал към нея в залеза на дните си. В интерес на истината трябва да посочим, че първата си приказка Шарл Перо издава още през 1691 година - това е
стихотворната история „Търпението на Гризелда“
А в основата на знаменития сборник, издаден четири години по-късно, се превръща една тетрадка, в която Шарл Перо записвал народни приказки, преразказани художествено от самия него, която той подарил на 15-годишния си син Пиер. Идеята на бащата била синът да развива свой литературен стил и да записва в тетрадката приказките, които най-много му харесват. Така че изследователите на творчеството на Перо смятат, че бащата Шарл в крайна сметка е обработил литературно приказки, записани и от самия него, и от Пиер, за да ги подготви малко по-късно за издаване. Сборничето било с непретенциозен вид - изглеждало също като обичайните тогава издания, продавани от улични търговци: спретнато книжле със сини корици от мека евтина хартия.
Всичките приказки на Шарл Перо са народни, талантливо обработени от него. Една-единствена от приказките му е авторска - това е
„Рике с перчема“, която е написал сам
В тази по-малко известна история се разказва за едно момченце, което е родено извънредно грозно, но затова пък необикновено умно. Орисницата му обещава, че момчето ще се превърне в красив младеж, ако го обикне някоя красавица. След множество перипетии накрая така и става - в Рике се влюбва една красива, но глупава принцеса, на която момчето „отлива“ от своята мъдрост.
Отчасти на Шарл Перо му е провървяло да започне да пише именно по времето, когато приказките започвали да се превръщат в популярен жанр. Мнозина по онова време са се стараели да записват народното творчество, за да го съхранят, като благодарение на писмената форма да го направят достъпно за повече хора. Всъщност, в онези времена приказките за деца фактически не са съществували - забавни или поучителни истории разказвали главно гледачките и бабите на децата, но при всички случаи централна роля в приказката се присъждала най-вече и преди всичко на философските размишления и на поуката.
Шарл Перо е първият, който е записал няколко приказни сюжета, при това го е направил така майсторски, че с течение на времето тези приказки са били признати за жанр от високата литература. Авторът ги е преразказал така, че с възможно най-простичкия и достъпен език е успял да предаде и сериозните размишления, като заедно с това внесе предостатъчно хумор в сюжета и неговото развитие. По този начин е вложил в тези кратки, но безценни свои произведения целия си талант на превъзходен разказвач.
След второто издание с осемте приказки Шарл Перо повече не написал нито една приказка. Причина за това станала семейна трагедия, в която бил замесен Пиер - той убил с шпага при улична свада Гийом Кол, син на Мари Фурие, вдовица на дърводелец. Убийството на човек от простолюдието от благородник тогава се наказвало изключително строго, Пиер бил абсолютно компрометиран и се озовал в затвора, а вдовицата завела срещу него съдебно дело. Бащата Шарл успял благодарение на връзките и парите си да измъкне сина си от затвора и му купил чин лейтенант в кралската армия. Пиер бил пратен на предната линия и скоро след това убит, което направо съсипало бащата.
По ирония на съдбата след своята смърт през 1703 година Шарл Перо се оказва напълно забравен. При все че е живял в епохата на мускетарите, Александър Дюма-баща, автор на романа „Тримата мускетари“, изобщо не споменава за него в своята книга „Людовик XIV и неговата епоха“. Впрочем, дори и в мемоарите на писателя, написани малко преди смъртта му, не се споменава и дума за приказките на Майка Гъска, които вече са се радвали на широка популярност. Там подробно са изброени житейските му заслуги: службата при министър Колбер, редактирането на първия „Всеобщен речник на френския език“, стихотворните оди в чест на краля, преводите на басни на италианеца Фаерно, тритомните изисквания за сравняването на древни автори и нови творци. И нищо за сборника приказки, които са преиздадени три пъти само първата година от Клод Барбен. На ден последният продавал по 20-30, понякога по 60 книги, фантастично количество и в днешно време.
При все това едва през двадесети век Шарл Перо е признат за велик.