Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В охраната на реда и законността през 70-те и 80-те години на миналия век - времето на зрелия социализъм, както го определя тогавашната идеология - действа един специален инструмент. Това са нещатните сътрудници на МВР и членовете на ДОТ - Доброволните отряди на трудещите се. Това са хора с различни професии - шлосери, механизатори и т.н., които помагат на милицията в превенцията с различни дежурства и обходи на определени райони, както и при разкриване на престъпления с набиране на информация.
Понякога точно
доброволците спестяват на „колегите си“ под пагон големи главоболия
Ето два такива примера от спомените на русенски ветеран.
През лятото на 1971 година тогавашният Първи Тодор Живков и един от лидерите на БЗНС Петър Танчев идват на посещение в Русе. Делегацията нощува в в резиденция „Липник“, а на сутринта Живков, който по него време освен първи секретар на БКП е и министър-председател,  и свитата му тръгват за града. Пътят от резиденцията и всички кръстовища в Русе се охраняват от униформени милиционери, градът е пълен и с цивилни служители на МВР, които следят за сигурността на високите гости. Колата на премиера излиза от завоя в края на Лесопарка и поема нагоре в посока „Дунарит“. След нея е черната „Волга“ на Петър Танчев, който освен виден земеделец е и вицепремиер. В това време в съседен двор
млад жребец с разбеснели се хормони подгонва една загладена кобилка
и пропускащите в любовен унес животни се устремяват към пътя. Отрядникът, който помага на милиционерите при отцепването на трасето през Николово вижда, че сблъсъкът е наизбежен и взема дръзко решение. Мъжът излиза на шосето и застава пред колата на Петър Танчев с вдигнати ръце. Изнервеният шофьор - всъщност елитен бодигард от митичното Управление за безопасност и охрана /УБО/ - набива спирачките и впива стоманен поглед в цивилния, който няма осанка на човек от МВР или от тайните служби. Миг по-късно обаче чертите на лицето му омекват - жребецът и кобилата минават в галоп пред колата и шофьорът разбира, че без намесата на непознатия сблъсък е бил сигурен, а последствията от него - непредвидими.
По-късно съобразителният отрядник получава специална благодарност и награда за решителните си действия, с които е спасил живота на втория човек в правителството и пътуващите в служебния му автомобил.
Година по-късно Тодор Живков идва отново в Русе, но със самолет
който каца на летище Щръклево. Правителствените коли чакат на пистата, вземат делегацията и се отправят за града. Пътят прорязва масивите с царевица край селото. Малко преди ескортът да се зададе, от нивата изскача кой знае как измъкнала се от обора на ТКЗС-то крава и започва да бяга по осевата линия. Пазещ наблизо отрядник изчаква няколко секунди с надеждата животното да кривне пак в царевицата, но като вижда, чо то няма такива намерения, го подгонва с една пръчка да го отклони. Точно в този момент кравата прави рязък завой е изчезва сред избуялите стъбла, а в кортежа на Първия дори не разбират, че е можело да имат твърде необичайна, непредсказуема и следователно опасна компания на пътя.
Но доброволните сътрудници са истински ценни не при охраната на делегации от най-високите етажи на държавата, а със съдействието си за
разкриване и предотвратяване на най-големия бич за обикновения човек
- кражби, грабежи и друга битови и улични престъпления.
Един сътрудник изиграва ключова роля при укротяване на надигналата се през късната пролет на 1980 година вълна от кражби на автомобилни колела.
Тогава колите започват да стават все повече, а гумите са голям дефицит. Произвеждат се основно във Видин, но капацитетът на тамошния завод не може да задоволи потребностите на пазара. И както при всеки вакуум, започват изкривявания. Зачестяват необичайните до това време кражби на автомобилни колела. Властта прави опит да ги овладее със задължително маркиране на гумите с номерата на автомобилите, на които са монтирани, но и това не помага много.
В сезона на първите кокичета и минзухари, когато природата се събужда за нов живот и любовта изпълва по-често сърцата на хората, любимото за разходки и романтично усамотяване място на русенци - Лесопарка Липник, става ловно поле на крадци на гуми. Неизвестните злосторници дебнат пред заведенията, където често ходят семейни мъже и жени с извънбрачни връзки. От паркираните там коли често изчезват резервните гуми, но не е рядкост и мъжете да намират автомобилите си подпрени на тухли и без задно колело.
Кражбите са отлично изчислени от психологическа гледна точка
Малцина ще се оплачат в милицията, защото трябва да признаят, че са били в заведение с любовница, а това значи тежки проблеми вкъщи, развод и лавина неприятности. Затова повечето пострадали стискат зъби и мълчат. Крадците пък си карат колите с чуждите гуми и ги сменят само когато трябва да минат преглед в КАТ, за да се види, че маркировката по тях отговаря на номера на автомобила.
Но има и хора, които подават жалби и милицията започва да работи.
Член на доброволния отряд в Николово също дочува за тези кражби и проявява самоинициатива. Бдителният сътрудник всяка вечер обикаля из Лесопарка и записва номерата на паркираните коли.
След поредния сигнал за открадната задна гума на жигули на паркинг пред заведение в Липник оперативният работник, който отговаря за района, отива при милиционера в Николово. Той пък предлага да се свържат с нещатния сътрудник, защото се редували по охраната на лесопарка.
Още при идването на милиционерите
доброволецът вади тефтерче и за обща изненада на гостите казва номерата на колите
които в нощта на кражбата на гумата са били паркирани пред ресторантите в местността. Оказва се, че сред тях е и колата на човека, подал жалбата за кражба.
Тогава около разклона за „Дунарит“ действа постоянен контролен пункт с униформен в него, който записвал номерата на движещите се по пътя автомобили. Справка показва, че ограбеното фигурира и в този списък, но последната кола, която е минала на път за града - също жигули, не е в списъка на нещатния служител, а не е и на човек от Николово. Оперативният работник записва номера на тази кола, отива в КАТ и от направената справка открива адреса на собственика. Това е русенец, който е призован в районното управление за разпит.
След като заподозреният е притиснат от криминалисти, си признава, че
за 10 дни е откраднал близо 20 гуми
от лесопарка, за което обаче в милицията няма сигнали от потърпевшите. При претърсване на къщата му гумите са открити. По номерата на колите от тефтерчето на нещатния служител собствениците им са издирени и всички с половин уста си признават, че са им откраднати гумите, докато са вечеряли с любовници. Гумите им са върнати, без да се вдига излишен шум пред съпругите им, а доброволецът е награден с грамота за проявена съобразителност.
Същата година, но през есента, по селата зачестяват кражби на шилета. Проучване показва, че
набезите стават с кола, а стилът им е като на италианската мафия
Колата спира до стадото, от задната седалка се подава ръка, която грабва шилето за вълната и го вкарва в колата. За една седмица са регистрирани десет случая в Обретеник, Екзарх Йосиф и Горно Абланово. Ясно е, че кражбите са дело на организирана група, но всичко изведнъж секва и около месец няма сигнали за нови посегателства.
Към ноември кражбите започват отново, но мишените вече са прасета от свинекомплексите в Голямо Враново, Щръклево и Ново село. Този път на крак са вдигнати всички униформени и отрядници. Списъците на колите, които са минали покрай контролните пунктове до свинекомплексите, са иззети от криминалистите. Така по номерата на колите се разбира, че
един и същ москвич излиза късно от свинекомплексите в селата
където са станали кражбите.
Чрез КАТ е изяснено, че собственикът на автомобила живее в блок в квартал „Родина“. На адреса е пратен нещатен сътрудник, който поразпитва съседите и разбира, че човекът с москвича често се прибира късно вечерта в гаража, с него винаги има още трима мъже и после четиримата до късно гуляят. На следващия ден сътрудникът отива с оперативен работник на проверка в гаража и заварват помещението в кръв.
Собственикът е арестуван, а по време на разпита се разбира, че той и още трима негови приятели решават да крадат животни за редовните си банкети.
За целта престъпният квартет
преправя газов пистолет в боен
и с един куршум в главата сваля на земята набелязаното прасе. След това от москвича изскачат трима мъже, натоварват животното в багажника и изчезват. После започва разфасоване в гаража на собственика на москвича и здрави веселби с ядене и пиене на корем. Разкрити са 20 кражби на шилета и прасета, които струват на крадците по две години затвор, а нещатният служител е награден.