Макар да са с еднакъв текст и мелодия, по съвсем различен начин звучат българските песни в сърцето на русенката Галина Николова, когато тя пее на родна сцена и когато е пред испанска публика. Красивата дама признава, че макар Майорка да е нейният дом вече 13 години, привлекателността на курорта, който всяко лято се изпълва с туристи, далеч отстъпва на чара на родната България. Преди да дойда в Испания, съм изпълнявала песента „Пак съм у дома“ на Кичка Бодурова и не съм чувствала текста така, както го чувствам и се вълнувам, когато пея тази песен сега, споделя Галина. И казва, че най-затрогващите думи в текста са: „... снощи пак сънувах бащината къща, цяла нощ пътувах, у дома се връщах...“. Където обаче и да се намира,
музиката е неотлъчна част от живота на клиничната лаборантка Галя
Докато живее в родния Русе, тя е ученичка на музикалния педагог Вили Икономов, за разговори с когото дори и хилядите километри не са пречка и до ден днешен. Особено сантиментален е моментът, когато през 2000 година Галина решава да напусне България, за да търси по-добро бъдеще и реализация. Точно тогава тя е изключително добре подготвена в музикално отношение и е готова да се явява на фестивали и конкурси. Въпреки резкия завой, който тогава младото момиче решава да предприеме и да загърби бъдещето на професионална певица в България, Галя успява да се докаже на две издания на музикалния конкурс „Северно сияние“.
На първия конкурс, когато председател на журито беше Мими Иванова, получих първа награда, връща се назад във времето Галя. Тогава тя се представила с песните „Crazy“ на Патси Клайн и „Песента“ на Глория. На следващата година изданието е председателствано от Тончо Русев, а русенката изпълнява „Cherish“ на Мадона. Тогава журито й отсъжда второто място. Макар годините да текат и от тези нейни участия да е минало много време, Галя все още анализира своето поведение и грешки оттогава. И като основен свой недостатък посочва притеснението, когато е на сцената. Именно Вили Икономов, който за Галя е не само музикален педагог, а и житейски учител, полагал много усилия талантливата русенка да преодолее този страх.
И макар хората да твърдят, че притеснението поражда грешки, то в случая на Галя тази закономерност изобщо не е валидна. Изпълнителката не е имала нито един гаф на сцената, но се притеснявала именно от това - да не настъпи някоя конфузна ситуация. Но както сама признава,
не е лесно да застанеш очи в очи с публиката
още повече когато изпълняваш песни на доказали се вече изпълнители. Слушателят несъзнателно прави сравнение с оригинала и това ме кара да се чувствам още по-отговорна и самокритична, обяснява специфичното чувство при сценичната музикална изява Галя. Винаги когато говори за музика, тя споменава името на Вили Икономов, който отворил прозореца към изкуството за нея. Затова тя все търси и все не намира достатъчно силни думи, с които да изрази своите благодарности към него. С Вили Икономов я запознава приятелка на майка й, която всъщност става „виновница“ за тяхната четиригодишна съвместна работа.
Талантът на русенката изпъква още в съвсем ранна възраст. Мога да кажа, че са ме отличавали от останалите и дори си спомням, че в основното училище за тържествата аз и една моя съученичка пеехме соловите изпълнения, разказва Галя. И както при повечето талантливи деца, и тя е преминала през онзи паметен период, в който
детето пее пред огледалото с флакон от дезодорант вместо микрофон
Признава, че народните изпълнения не са нейната страст, макар да е ходила на уроци в Дома на културата. Страстта й са песните най-вече на Лили Иванова, с които радва не само българските си приятели, но и много испанци. Особено добре иберийците приемали хитове като „Камино“, „Осъдени души“ и „Две хубави очи“. Но далече от родината, Галя преоткрива красотата на нашия фолклор и участва в българска група, която популяризира народните ни песни и танци в Испания. Заедно имахме участия както пред българска, така и пред испанска публика и бяхме приети много добре, разказва Галя. А особен интерес сред чужденците предизвиквали националните ни носии, които според тях били изключително колоритни.
Макар музиката да е голямата любов и страст на Галя, в ежедневието си русенката работи като клиничен лаборант. Завършилa е някогашния Медицинския колеж в Русе, а преди това Техникума по зърнопреработвателни и хранителни технологии „Проф.д-р Асен Златаров“. Когато отива в Испания обаче, се оказва, че русенската й диплома не отговаря на техните стандарти и изисквания и
на Галя се налага да учи всичко втори път, за да може да работи
Въпреки тези неприятности, през които преминава, тя споделя, че всичко от България й липсва и няма друго място, където да се чувства у дома си. Макар животът в Испания да е подреден и да има сигурност, Галя казва, че там винаги ще е чужденка и добавя: Камъкът си тежи на мястото.
Това обаче далеч не означава, че не свързва Палма де Майорка с хубави преживявания. Напротив - там преди шест години е роден нейният син Пабло, който вече два пъти е бил в България. От първото си посещение не помни нищо, тъй като е бил само на годинка и 3 месеца. Втория път на гости в родината на мама обаче е белязан с паметни случки и все още ясни спомени, които детето пази. Въпреки невръстната си възраст Пабло, който е копирал неповторимите сини очи на майка си, говори много добре български и дори иска да се научи да разпознава кирилицата. Освен магнетичния поглед, детето е наследило и музикалния талант на Галя и дори знае български песни, които често пеят двамата в дует. Малкият Пабло, който е плод на любовта на Галя с испанеца Фабио, много иска да посети България през зимата, за да се радва на снега и да полудува в него, както всяко малко дете.
Но в Русе отпечатък в неговото съзнание оставят тролеите. Те му били изключително интересни заради страстта на детето към влаковете. Пабло бил изумен от вида им и
попитал майка си защо всичките са счупени
Въпреки че и тази зима Галя ще изкара в Испания, споделя, че коледните и новогодишните празници винаги я връщат мислено в България, макар там коледното настроение да е далеч по-осезаемо. Затова и не пропуска да спази родните традиции и обичаи на Коледа. На Нова година обаче в дома й властват испанските традиции, една от които е особено любопитна и повелява с настъпването на новата година в 12 часа на всеки удар на камбаната на часовника да се хапва по едно зрънце грозде. И така, докато се изядат 12 зърна.
За Галя обаче изминалата 2012 година беше особено паметна, защото рожденият й ден е на датата, посочена от маите за край на света. От първия момент, когато научих, че светът ще свърши на 21.12.2012 г., го приех доста забавно, нито за миг не съм допускала, че това ще се случи точно тогава, разказва Галя. И свързва рождения си ден с друго нумерологично тълкуване, според което родените на 21-во число имат красив глас и са магнетични и музикални. А че това твърдение е вярно, доказателство е именно Галина, която мечтае музиката да продължи да е част от живота й. А най-силно се надява да изпее песен, което е написана специално за нея.