За четири години криза от 2007 до 2011 г. икономиката на Русенска област се е свила с 6,1%, показват данните на националната статистика. Оборотът на търговските предприятия е намалял с 350 млн. лева - от 5,7 млрд. лева през 2007 г. до 5,35 млрд. лева за 2011 г. Още по-чувствителен е спадът при производствените предприятия - с цели 9 на сто.
Почти двойно са спаднали инвестициите на фирмите в покупка на дълготрайни материални активи, което не обещава сериозен ръст и през следващите години. Докато в предкризисните 2006-2007 г. бизнесът е влагал в производствени и търговски помещения и оборудване по около 700 млн. лева, за последната година, за която статистиката има данни, числото е 386 млн. лева. Освен вътрешните, спадат и външните инвестиции. Според данните на статистиката излиза, че вложенията на чуждестранни компании у нас са микроскопични през 2009 и 2010 г., а през 2011 г. дори намаляват, т.е. някои от инвеститорите са ликвидирали вложенията си у нас и са изтеглили парите си в чужбина.
За 4 години в Русенско не е построен дори 1 км шосеен път, а дължината на жп линиите не само не се е увеличила, а дори е намаляла - от 160 на 155 км. Въпреки множеството проекти, в областта все още няма и метър път, който да може да се нарече магистрала.
Парадоксални данни изнася статистиката по отношение броя на заетите и безработните в областта. Докато през 2008 г. броят на заетите по трудово или служебно правоотношение е бил 82 730, през 2011 г. той намалява до 71 033. По-голямата част от тези 11 700 човека по-малко работещи обаче потъват някъде извън статистиките, тъй като за същия период регистрираните в бюрата по труда безработни се увеличават с по-малко от 3000 души. Губещите се към 8700 човека вероятно са се разделили в три различни групи - напуснали областта, трайно безработни, които не получават помощи и не си търсят работа, и работещи нелегално, които статистиката не може да отчете.
Положителен факт на трудовия пазар е увеличаването на средната работна заплата в Русенско - от 4326 до 6778 лева годишно, което обаче вероятно се дължи до голяма степен на големия брой освободени от работа нископлатени неквалифицирани работници, работещи преди това на минимални заплати.
Въпреки строителния бум в последните предкризисни години, броят на сградите и жилищата в областта намалява в последните 4 години, показват данните на статистиката. Над три пъти обаче са се увеличили хотелите и другите средства за подслон - от 33 през 2007 г. до 123.
Значителен напредък отбелязваме в използването на модерните технологии - за четири години домакинствата с достъп до интернет се увеличават от 17,3% до 41,4% от всички в Русенско. 4 от всеки 10 човека използват активно глобалната мрежа.
Много въпросителни предизвикват данните на статистиката относно разходите за научноизследователска и развойна дейност. Въпреки кризата, те се покачват от година на година и през 2011 г. са цели 5 млн. лева - значителна сума на фона на не толкова впечатляващите научно-технически постижения, които над 500 научни работници в областта са отчели през последните четири години. За периода 2007-2011 г. разходите по това перо са се увеличили с 3,7 млн. лева.
Расте и делът на хората в Русенско с висше образование - с 2,8 процентни пункта за 4 години. Този радващ факт обаче се девалвира от все по-ниското покритие от знания, което дипломата дава - факт, който е публична тайна и често се изтъква от бизнеса, страдащ въпреки безработицата от липса на квалифицирана работна ръка.
По отношение на демографските статистики Русе определено няма с какво да се похвали. За четири години населението на областта е намаляло с 20 хиляди души. Естественият прираст е отрицателен и тази неблагоприятна тенденция дори се засилва - от -7 промила годишно през 2007 г. до -8,1 промила четири години по-късно.
Още по-тревожни са данните за детската смъртност. Докато преди кризата тя е варирала между 4 и 5 на 1000 новородени, през 2010-2011 г. скача на около 10 на 1000 новородени. И това е въпреки факта на увеличения брой лекари за периода. Докато преди кризата на 10 000 човека в областта са се падали 27,6 лекари, в края на 2011 г. броят им е 31,7. За този период обаче броят на болничните заведения пада от 13 на 11, а леглата в тях намаляват от 1628 на 1514.