Жителите на Колхидското царство - страна, съществувала на територията на днешна Западна Грузия, наистина са притежавали златно руно. Грузински учени от Тбилиския държавен университет твърдят, че то обаче не е било дар от боговете, а е имало изкуствен произход, съобщи в. "Дейли мейл".

Според древногръцката митология руното е златната кожа на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела, децата на беотийския цар Атамант и неговата съпруга, богинята на облаците Нефела, избягали през морето от мащехата си Ино. В Колхида Фрикс го принесъл в благодарствена жертва на Зевс.

Задачата, с която тръгват аргонавтите на път, била да намерят руното и да го донесат в Йолк. Пелий, чичото на Язон, поставил това като условие, за да върне властта на Язон над града.

Според грузинските учени на практика златното руно не е било едно. Такава ставала всяка овча кожа, с помощта на която жителите на Колхида добивали от реките скъпоценния метал.

В Сванети, планинска област в Северозападна Грузия, реките са носили златен прах от Кавказ. За добива му местните жители са използвали овчи кожи.
Частичките от злато са се утаявали по тях и след това са били събирани на ръка. Така е възникнал митът за златното руно, смятат грузинските експерти.
Легендата за плаването на гърците до Колхида за златното руно може да се основава на реални събития. Целта на пътуването обаче е била да се открие тайната на добива на златото с овчи кожи.

Гърците научават за Колхида през VI в. пр. Хр., когато тук са основани гръцки колонии. През 1984 година научно е доказано, че е възможно да съществува връзка между Древна Гърция и Кавказ.

Британският пътешественик Тим Северин на конструирана по древногръцки образец лодка извършва двумесечен преход от Гърция през Егейско и Черно море и достига бреговете на Грузия.

Учени от Тбилиския държавен университет твърдят, че в Сванети и сега има злато. Последните им находки го доказват.