Доскорошният футболист на „Дунав“ Росен Каптиев се завърна със семейството си от САЩ в България. Въпреки че разполагаше с ограничено време, голмайсторът бе любезен да говори за читателите на „Утро“.

- Росене, как се реши да тръгнеш за САЩ?
- Всичко стана покрай запознанството ми със Силвия, която бе от 11 години в Америка. Влюбихме се, а тя ми предложи да замина при нея. Нямаше как да не тръгна. Любов! После се роди синът ни Никалъс. Живеем в Минеаполис, полека-лека стъпваме на краката си, работим като всички, дошли в САЩ като „никой“.
- Футболът ли изпълва дните ти и в Америка?
- Получих покана да помогна на „Чикаго Миньор“. Това е един от многото български тимове в САЩ. Вече е и най-титулованият, защото се изкачи в Полупрофесионалната лига. Като българин се отзовах на тази покана, макар че само пътят до поредния мач ми отнема по 3 часа. Този отбор се издържа от наш сънародник. Даже не му знам името. Някои от момчетата получават някакви пари, другите играят от любов към футбола. След като влязохме в Полупрофесионалната лига, всеки ще взема по нещо. 
- Научихме, че си вкарал 2 решителни гола в двубоя срещу италиански отбор.
- Това мога, това правя. Иначе идеята ми е да се занимавам с футболно съдийство. Мисля, че решението ми е правилно, тъй като познавам материята. Вече карам курсовете и се надявам, че до две години ще свиря мачове във втора дивизия. Освен това арбитрите в САЩ са на почит. Футболистите се обръщат към тях със „сър“, всяко съдийско решение се изпълнява, а не като у нас, където всеки прави каквото си иска. Ако в САЩ се държиш грубо към съдията, той ще те осъди на секундата. И законът ще бъде с него. Въобще, убедих се лично, че в България представите за демокрация са доста объркани. Полицаите у нас се правят на разсеяни, съдилищата не функционират, всеки си затваря очите за нередностите. Хаос! Затова сме и на такова положение. Казвам го с болка, защото България ми липсва много.
- С кого се видя в Русе?
- Тук имам сравнително малко, но истински приятели. Те знаят, че съм ги потърсил, за да им стисна ръката... Видях се с Борката Богомилов /треньор в „Дунав“ - б.а./ и с Вальо Симеонов /собственик на хотел „Рай/, когото считам за втори свой баща. Вальо, както го прави винаги, ни посрещна и ни изпрати сърдечно.
- Колко сезона навъртя с екипа на „Дунав“?
- С прекъсването общо 5 години. Имах радостни моменти, имах и горчиви изживявания. При последния престой например /преди сезон и половина - б.а./ ми бяха начислили „колосалната“ премия от 37,50 лева! Кажа ли го на някого, не може да повярва. При това ни взеха по два лева на човек, за да се плати на жената, която пере екипите. Но не искам да се връщам сега назад и да се ядосвам наново, щото ще набера и ще се разприказвам много.
- Запознат ли си със сегашния тим на „Дунав“?
- Разказаха ми, а и аз следя резултатите на отбора. Много се радвам, че тимът върви напред. Нека феновете да подкрепят „Дунав“, защото победите идват, когато всички вървят ръка за ръка.
- Какъв е най-важният момент за теб в САЩ дотук?
- Раждането на сина ми. Пожелавам го на всеки. Само като видиш усмивката на това невинно дете и забравяш за всички проблеми.
- Накъде ще вървите с „Чикаго Миньор“?
- Отборът ще бъде подсилен с няколко играчи. Доколкото разбрах, новият ни старши треньор ще е бившият футболист на ЦСКА Цветан Йончев, който от много години е в Чикаго.
- За колко време ще си в България?
- Само за 20 дни.
- Значи, ще пропуснеш българските коледни празници?
- Когато си с близки хора и приятели, денят винаги е празничен.
- Успех, Росене!
- Благодаря! Поздрави на Русе! Оставам с най-добри чувства към феновете на „Дунав“. Дано и те ме помнят с добро.