- Г-н Калев, защо решихте именно чрез кастинг да търсите актьорите за новия си филм?
- Централната тема във филма ще бъде история, която е свързана с живота на ромите, главната героиня е ромско момиче, много от второстепенните роли също са на роми, а, както е известно, нямаме такива професионални актьори от този етнос. Затова избрахме да потърсим главната изпълнителка, а и повечето от останалите непрофесионални актьори именно сред този етнос, който е и в центъра на бъдещата продукция.
- Русе е поредна спирка в националния кастинг. Къде вече бяхте досега?
- Започнахме в София, след това бяхме в Провадия, сега сме в Русе, после се връщаме отново в столицата, където имаме още два дни за срещи с евентуални бъдещи изпълнители на ролите във филма. По-късно ни предстои да направим кастинг и в други големи градове като Сливен, Бургас и другаде.
- Какви са изискванията на екипа ви към бъдещата главна героиня?
- Това трябва да бъде младо момиче, някъде около 16-годишно, естествено, то няма как да е професионална актриса. Важното е да се държи свободно, да не се притеснява, да използва емоциите си и интелигентността си, да разбира бързо какво се изисква от него и да прилага въображението и това, което предизвиква у него ролята. С други думи, всичко това, за което говоря, е дарба, която би могла да бъде и талант. А талантът лесно се разпознава. Той искри и у непрофесионалния актьор, това се вижда и при кратките ни срещи с хората, които идват на кастингите. 
- Дали вече имате усещането, че сте открил своята героиня?
- Още не мога да го кажа със сигурност. Кастингът всъщност си е Божа работа. Все пак, това е един много несигурен процес - може да се случи така, че избраният човек да отговаря на изискванията, а след това, по време на снимките, да се окаже, че впечатленията от прослушването се разминават с реалността. Лично аз разчитам на собствения си усет за точност и за моето дори интуитивно в някаква степен възприемане на персонажа такъв, какъвто си го представям.
- Нещо впечатли ли ви силно в срещите ви с кандидат-звездите досега?
- Не бих искал да говоря конкретно за кастингите, които са преминали досега. Все пак, това е един много работен процес, резултатите от който тепърва ще стават ясни. Впрочем, да си призная, аз останах доста изненадан от интереса на толкова много журналисти към нашия кастинг в Русе... Това притеснява момичетата, които идват, а ние точно това искаме да им спестим. Колкото до впечатленията ни - това е един извънредно богат като душевност етнос, с цяла палитра качества и дарби. И както и всеки друг етнос, и при тях има и хора доста слабо образовани, но и хора интелигентни и начетени, има по-будни, има по-ограничени, има артистични, но има и не толкова даровити в това отношение. Срещаме се с много разнообразно ветрило от типажи и се надяваме сред тях да открием и истински таланти.    
- Вие сте автор на сценария на бъдещия филм?
- Да. И той, да ви призная, още не е напълно завършен. Макар това да е въпрос в по-голяма степен на чисто техническо изпълнение. Дописвам го в момента.
- Кога очаквате да започнат снимките на филма?
- Иска ми се това да стане още през тази година. Ако започнем да снимаме сега, бихме могли да очакваме, че филмът ще бъде готов през 2014 година. Но все още е въпрос и финансирането на продукцията...
- Как така?
- Имам предвид българското финансиране на филма. През миналата година кандидатствахме и в двете художествени сесии на Националния филмов център и не успяхме да спечелим. Тази година ще опитаме отново. Но факт е, че засега нямаме български пари за продукцията.
- Но имате френски?
- Да. Там, благодарение на моя френски продуцент, който е силно ангажиран с работата, имаме от една страна държавно финансиране, от друга има проявен финансов интерес и от няколко частни телевизии. Много се надявам да успеем да спечелим одобрение от българския филмов център.
- В противен случай филмът може да остане само френски?
- Нищо чудно. Все пак, ще ми се да не се стига дотам.
- По-лесно ли ви е да работите със и за Франция? Вие сте завършил режисура там и вероятно имате предостатъчно контакти.
- Завърших образованието си през 2002 година и не мога да не призная, че петте години на следването ми във Франция за мен са изключително важни за мен. Пет години за един млад човек, особено когато той се формира като артист, не са малък период, напротив. Затова и сега, когато отивам в Париж, аз винаги се връщам там като у дома си. Радвам се да преоткривам отново и отново града и това е едно много силно лично преживяване. Впрочем, горе-долу по същия начин се радвам и когато си тръгвам оттам и се връщам тук.
- Не сте ли се изправяли пред изкушението да работите там?
- В началото може би да, изкушавал съм се малко повече. Но колкото повече време минава, толкова по-българин се чувствам.
- ?
- По-важни са ми темите тук, с времето ставам все по-наясно с нещата, които се случват в България, с проблемите, които има тук и които можем да се опитаме да решаваме... Мисля, че връщането на човека към земята, където е роден и на която принадлежи, е като връзката с майката...
- А защо според вас на французите може да са им интересни българските теми? Ето, и сега всъщност вие сте сигурен само във френското финансиране - значи ли това, че това е знак за оценяване на сюжета, на сценария, на бъдещия ви филм?
- О, едва ли. Не мога да кажа защо и какво на французите им е интересно от българската тематика. Нещата стоят така: аз правя филм, който ми е интересен на самия мен, филм за нещата, за които на мен самия ми се говори. Това, че засега има осигурено финансиране от Франция, не би могло да означава, че тази държава се интересува от тази тематика. Предишните ми филми пък бяха заснети основно със средства от Швеция - но това не значи, че това е така заради „българската“ тематика. Критерият е свързан с това да става дума за добър филм. А ако той е от по-малко позната страна - още по-добре, това винаги е равно на отварянето на нов прозорец, през който да се види нещо ново... А колкото до Франция, напълно естествено е аз да я чувствам като много близка държава, дори често с приятели и колеги французи си говоря на по-общ език, отколкото това ми се случва у нас, в България...