- Господин Коритаров, доколко е прието един журналист да говори за журналистиката? Нужно ли е хората да знаят за проблемите на една професионална гилдия?
- Аз не виждам нищо лошо в това журналисти да говорят за журналистика. От една страна, това е нашата професия и имаме право да я обсъждаме, а от друга - ние най-добре виждаме проблемите отвътре. Струва ми се, че ние като журналисти не сме направили всичко необходимо през годините, за да създадем у хората усещането, че нашата професия е ценност. Професията на журналиста е функционално преплетена с ценността „свобода“. Свободата, от своя страна, е духът на едно съвременно общество и ако хората не са я осъзнали като необходимост, а я приемат просто като даденост, без да са в състояние да я осмислят, това озачава, че никога не биха разбрали и смисъла на журналистиката.
- Може ли едно правителство, което и да е то, да промени усещането за свобода?
- Свободата не зависи само от едно отделно правителство. Това е чувство и отношение, което се възпитава и то изисква особено грижливо възпитание, особено за обществени системи като българската, преминали през преход от едно политическо устройство към друго - от еднопартийно към многопартийно. Разбирането за свобода при социализма изключваше априори плурализма и многопартийността. Тогава не се говореше за демокрация, а за народна и социалистическа демокрация. Днес имаме право на различни гледни точки и то не само като разлика в позициите, а изобщо като право на дадена личност да има различни оценки и да правят различни изводи към отделни проблеми.
- Тогава какво ни нареди на 80-то място по свобода на словото?
- Просто в България това е ценност, която не е припозната в пълния й граждански мащаб. Още през 1996 г., пролетта, когато в Българското национално радио, по време на правителството на Жан Виденов бяха уволнени седем колеги, редица неправителствени организации се опитаха да организират публичен протест срещу посегателството върху свободата на словото. Този протест бе удостоен с присъствието на трийсетина души, между които и случайни граждани, дошли заради забавлението. Там бяха отишли самите уволнени журналисти и хора, на които им предстоеше да поемат по същия път, и такива, които просто не ги беше страх. Обидно малко бяха присъстващите на протеста, което означава, че е налице много опасен дисбаланс на отношението към живота в България. Хора могат да излязат на улицата, когато са нарушени техни битови интереси или параметрите на материалния им живот, но не и в името на изглеждащи им като абстрактни ценности „свобода на словото“ или „защита на Конституцията“.
През 1994 г. имаше нещо, което някак си изглежда забравено, но е адски поучително за българските политически особености. Правителството на Любен Беров по онова време беше обект на структурни и персонални промени по идея на самия премиер. Социалистическата партия го беше предупредила, че ако не се съобрази с определени изисквания, те няма да го подкрепят. Той не се съобрази. Внесе първоначално предложение за структурни промени. Когато това предложение беше бламирано, моралният императив изискваше министър-председателят да подаде оставка. Професорът обаче каза, че след като не му се приемат структурните промени, той оттегля персоналните и ще продължи да работи в същия състав. СДС по онова време с лидер Филип Димитров беше, меко казано, шокиран от този безпрецедентен ход на Беров и не без основание го обвини в морално потъпкване на духа на конституцията. Беше свикан митинг в защита на основния закон на страната, който сам по себе си беше парадоксален митинг - само три години по-рано СДС беше отказал да подпише точно тази Конституция. В същото време, когато се обръщаш към един електорат, когото си възпитавал, че „това е комунистическа Конституция“, изведнъж го призоваваш да излезе да я защитава. Ефектът беше още по-разрушителен от този за свободата на словото. Тези примери са илюстрация на това как, когато не създаваш определена гражданска култура и дойде момент, в който трябва да разчиташ именно на нея, няма как да я получиш и оставаш неразбран.
- Какво се промени от 1994 г. досега?
- Нищо. Още повече, че сега сме свидетели на още по-сериозно неглижиране на Конституцията. Ето например изключването от СДС на тримата депутати Димо Гяуров, Ваньо Шарков и Мартин Димитров. Това изключване само по себе си няма нужда от коментар, но случаят има и конституционен контекст. Чл.67 от Конституцията казва, че народните представители представляват интересите на целия народ и обвързването със задължителен мандат е недействително. Във втората алинея се казва, че народните представители действат в съответствие с Конституцията и законите на страната на основата на своята съвест и убеждения. По-нататък, в чл.76 е описана клетвата на народния представител - „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“. Тези два текста описват пълния обем на суверенитет, който има народният представител като политическа воля и защитата на неговия имунитет. Какво пише в Устава на СДС - чл.15 там изумява със следното - решенията на НС на СДС са задължителни за всички структури на СДС, за всички членове на СДС и за парламентарната група. Не че се изненадвам, защото повечето политически партии не се съобразяват много с основния закон, но едва ли има по-емблематичен случай, в който уставът на една партия да влиза в драстично противоречие с Конституцията. Може ли един Национален съвет да бъде с по-висша политическа воля от интересите на народа?! Може ли да противоречи на Конституцията, която според всички правила в света има пряко действие?! И какъв е този български съд, който е регистрирал подобен устав?! Когато ние се оглеждаме в такива казуси, установяваме, че всъщност не само че няма правила, а всичко е една огромна измислица, един водевил.
Българската комунистическа партия преди 10 ноември имаше един принцип на демократически централизъм - решенията на мнозинството са задължителни за малцинството. След 10 ноември социалистическата партия се отказа от него и позволи различни идейни движения и фракции. Вместо това, в още по-уродлив вид, този принцип на лидерски централизъм се прилага в устава на демократическите партии. Как българите да отстояват демократични принципи тогава? Ако има нещо особено символично и драматично, това е, че в момента обругани и компрометирани са две от основите на демокрацията - СДС и Конституцията, която е призвана да бъде юридическата основа за гражданска демокрация. В какво общество живеем - или трябва да приемем, че това е фалшиво общество и това е една фасадна демокрация, или ясно да признаем, че имаме окупация на гражданските ценности. За жалост очаквам много скоро да се потушат всички огнища на свободна мисъл и опит за съпротива. Перспективата е тотално обезличаване и дългогодишна подмяна на свободата на словото с лицемерие и послушание, на образованието - с триумфиращо невежество и на обществения диалог - с управленски команди. Това ни очаква, макар да не звучи много оптимистично.
- Все пак тази година отново ще направим своя избор.
- Тези избори не променят нищо, тъй като това е състояние, което не зависи от една определена политическа партия, а от общото състояние на обществото и способността му да прави демократичен избор. Чули ли сте някоя политическа партия да е поставила проблема за изключените трима членове на СДС през обяснението за Конституцията? Има ли партия, която да е поставила като ценност необходимостта от реабилитация на демокрацията в България и на гражданското пространство? Има ли политическа партия, която да е поставила акцента си върху това, че образованието трябва да е водещ приоритет пред всичко останало с най-сериозни държавни интереси? По всичко личи, че на никого не му трябват свободни и образовани избиратели. В момента, когото и да изберат българите, това ще е избор на реваншизма, но няма да е на демокрацията и на нещо ново. Разговорите за демокрация не са празни приказки, макар на хората сиренето да им е скъпо. Липсата на такива дебати в България е отворена рана, а лошото е, че и елитни журналисти се интересуват повече от домати и чушки, отколкото от образование. Само че доматите и чушките без Конституция си остават обикновен зеленчук, а с Конституцията стават част от ценностната система.