Властта за пръв път се строи пред вечния дом на Антон
„Кобрата, както го наричахме всички заради татуировката, която имаше Антон, беше изключително уравновесен, подготвен физически и тактически. Затова съм сигурен, че ако беше жив и знаеше какво щеше да се случи, убеден съм, че той пак щеше да иска да е командос в 68-а бригада, защото това е, което ти е заложено тук, в сърцето и душата, и няма как да искаш друга професия. Антон беше от хората, които дават повече, отколкото получават. Това е благородството - боецът, командосът, гражданинът на тази държава трябва да дава повече, отколкото да получава, за да можем да вървим напред“, сподели колегата му Атанас Дачев. Той разказа и случка от мисията им в Ирак, когато няколко бойци решили да посетят едно от най-размирните места - пазара в Кербала: „Антон ни спря и ни каза „Никога не отивай там, където нямаш сили да се справиш сам и не можеш да разчиташ на подкрепление“.
Болката не стихва, Тони си отиде само две седимици след като навърши 26 години. Позвъни ни три дни преди атентата и още чувам гласа му, каза през сълзи майката Иванка Петрова, която неотдавна връчи традиционната стипендия, давана от семейството на ученик от Корабното училище, където е завършил Антон.