Индия мирише на подправки, Италия - на еспресо, Франция - на франзела.

С такива впечатления останаха журналистите от Си Ен Ен Бари Нийлд и Чък Томпсън, след като душиха усърдно в над 20 държави, за да усетят аромата им.

Хрумването е на лондонското летище “Хийтроу”. На новия му терминал 2 неотдавна изникна пъстро
земно кълбо, което изпуска миризмите на няколко страни. Идеята е заминаващите да се ободрят с аромата, който ги очаква на пристигане след спарения въздух в самолета.

Засега от лондонския “Глобус на уханията” дъхава пара излиза само от 5 държави - Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка и Тайланд. Избрани са, защото в цяла Англия само “Хийтроу” предлага полети до там.

И на какво миришат те?

Според екипа зад проекта “Глобус на уханията” от Южна Африка се носи лъх на “сафари с нотки на ритуален тамян от племената, диви треви и тежкият мирис на прочутия мускусен балсам от вкаменели изпражнения на гризачи “Африка стоун”.

Бразилия омайва с “дъха на богатата флора и фауна на джунглата, примесен с букет от кафе, тютюн и жасмин”.

Япония е представена от “хладния океански мирис, аромата на морски дарове, водорасли, зелен чай, амбра и миризмите на малките рибарски селища край брега”.

Китай - това е “мистичен храм на уханията с едва доловим нюанс на османтус”. От Тайланд се носят “съблазнителни изпарения на лимонова трева, джинджифил и кокос”.

Уханията и вкусът ни помагат да запазим спомените от паметни събития и воаяжи, от детството и вълнуващите моменти в живота - явление, описано гениално от Марсел Пруст в “По следите на изгубеното време”.

След досадния презокеански полет в самолет, миришещ на пот и манджи, на пристигане
сетивата ни са жадни за свежи благовония и ги запечатват задълго. По този начин репортерите на Си Ен Ен са регистрирали мириса на 21 държави, някои от които - доста различни от тези на “Хийтроу”.

Италия: кафе. Веднага ще кажете - пица. Да, ама не. Надушвате ли вече нагарчащото благоухание на еспресо, което се носи от кафенетата на Апенините?

Япония: татами. Ако сте били в Япония, знаете как точно миришат стаите, застлани с татами - тръстиковите постелки, от които се разнася свежа, остра миризма. Елегантно!

Северна Америка: гора. Мнозина твърдят, че и да ги пуснат със завързани очи из гъстите американски лесове като калифорнийския национален парк “Редудс”, веднага ще разберат къде се намират по специфичното ухание.

Германия: бира и наденички. “Не можахме да решим коя миризма надделява в Бавария - на бира или на вурстове, казват журналистите от Си Ен Ен - Затова класирахме и двете.”

Индия: подправки. Техният лют, екзотичен аромат се носи навсякъде - по улиците, в транспорта, в магазина. Излъчват го и телата на хората.

Карибите: плаж. Да можехме да съхраним това благоухание в шишенце. То се носи силно от плажните ивици на
остров Сейнт Мартин в Гваделупа, но е характерно за целия Карибски район.

Франция: франзели. Дъхът на прясно изпечени багети буди французите всяка сутрин. Особено му се радват препилите предишната нощ.

Индонезия: цигари с карамфил. Наричат ги “кретек” и изпускат всепроникващ сладък дим. Харесва ли ви, или не, не можете да избягате от тази миризма. И да я забравите.

Африка: дива природа. Нещо намирисва на дивеч? Ще да са африканските държави със сафари. Този аромат невинаги е приятен, особено когато звярът те приближи.

Китай: тиганът уок. Но трябва да е сложен на огъня в улична сергия, където съска мазнина
с подправки като лют пипер и анасон. Този мирис се познава от километри.

Белгия: шоколад. Белгийското Шоколадово село в Брюксел дава ароматната тоналност на цялата страна.

Англия: задушните пъбове. Няма никоя друга като застоялата миризма в топлите английски кръчми, за предпочитане смесена с тази на мокро куче и дим от камината. Най-миризлив е 100-годишният пъб.

Мексико: гореща тортиля. Току-що извадена от тигана, тя ухае на дом и семейство. Но я обожават и туристите.

Филипините: кокос. Те са най-големият производител на кокосови орехи и където и да идеш, винаги ще има благоухание на току-що разрязан плод.

Турция: турско кафе. Споменахме еспресото, но няма начин да забравиш и
опияняващия парфюм на свареното по местен турски тертип кафе.

Швейцария: пресен сняг. Свеж и хладен, този мирис слиза от високите планини и заради него си струва да се върнеш в страната.

Холандия: цветя. Малко видове лалета миришат, но това се компенсира от другите цветя, които отглеждат там, особено в градината в Кеукенхоф - втората най-голяма в света.

Чили: патагонски въздух. Един от най-кристалните на планетата, можеш да го вдишаш на места като националния парк “Торес дел Пайне”.

Мароко: агнешки тажин. Дори в Лас Вегас пикантният аромат на тази берберска манджа може за секунди да ви пренесе на хиляди километри.

Ирландия: “Гинес”. В света има изобилие от хубави бири. Но никоя не поражда спомени за Ирландия като една яка глътка от това прочуто тъмно пиво.