"Със сигурност президентът Плевнелиев е посочил датата 10 ноември 1989 г. съвсем символично, не точно като дата от календара. Всичко, което разказа за първите ни преживявания в онзи момент, е абсолютно вярно", коментира Илиян Попов, приятел на държавния глава още от ученическите години в Природо-математическата гимназия в Благоевград.

"През лятото на 1989 г. бяхме защитили дипломните си работи и реално бяхме завършили Техническия университет. Не си спомням дали веднага ни дадоха дипломите, или по-късно. През есента обаче с него записахме специализация във вуза по година и половина", допълни Попов, който е бивш депутат от СДС от 1997 до 2001 г.

Разказва, че и двамата са били вече женени и са живеели в семейните общежития в Студентски град. "Жените ни бяха още студентки. Бяхме настанени през няколко стаи на един етаж. Първо ремонтирахме тяхната стая, след това нашата.

Останаха ни тапети и действително
върху тях написахме лозунгите",

спомня си Попов, който сега е управител на "София ауто". На въпрос какво пишеше на плакатите, той отговори: "На единия написахме "Съд за виновните". На другия, ако си спомням правилно - "Палатите на БКП да станат болници и училища".

Попов казва, че с Плевнелиев, както и с други свои състуденти от ТУ живо са се интересували от перестройката в СССР, дискутирали са кога и в България ще настъпят някакви промени. Митингът, на който са ходили, е бил на 17 ноември пред НС. "Тогава носехме големите плакати, с надеждата, че когато стигнем на площада, някой ще ни помогне, за да се разпънат. През цялото време обаче никой не прояви желание, вероятно от страх. Едва в края дойдоха няколко младежи и взеха единия", допълва Попов. На следващия ден, когато е бил митингът пред "Св. Ал. Невски", също отишли заедно. Попов дори взел със себе си малкия си син, но се наложило да се върне и да го остави при жена си в общежитието, защото обстановката на площада не позволявала да го носи на ръце. Впоследствие разбрали, че митингът пред НС е бил организиран, но те тръгнали, без да знаят това. Там срещнали и свои колеги от вуза.

"В онези години
трудно можеше да се разбере
кои митинги са били казионни

Истината е, че ние ходихме с надеждата, че нещо ще се промени. Коментирахме правата на човека, свободното пътуване, отпадането на чл. 1 от конституцията. Вярно е, че от трибуната говориха и много хора, които после отидоха в БСП, като Анжел Вагенщайн например", допълни президентският приятел. Попов разказа, че във вторник се чули с президента, за да си припомнят точно събитията. Позвънили и на живата история и енциклопедия на прехода проф. Атанас Георгиев и изчистили датите. "Не беше и толкова важно това, защото наистина Росен имаше предвид символиката на 10 ноември, но щом се появиха такива злонамерени коментари, това трябваше да се изчисти", допълни Попов.