„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“. С тези думи на 1 април 1935 година Дончо Колев Данев отпраща файтона, който е пратен да го прибере в родния дом от близката гара. И тръгва Дончо към срещата с майка си Яна, а до него крачат всички местни големци и се къпят заедно с госта във виковете „Да живей! Да живей!“, идващи от шпалира по пътя. Хората са екзалтирани, защото гостът  е прочут по цял свят. Това е Дан Колов - исполинът на българския спорт и българския дух, от чието рождение днес се навършват 121 години.
Дончо Данев проплаква на 27 декември 1892 г. в севлиевското село Сенник. Още на 7 години остава без баща и се налага да пасе овцете за парче хляб, но иска нещо повече от обикаляне по баирите и подвикване след животинките. Затова през 1905 година тръгва на гурбет и стига до Унгария.
Вече е як и набит младеж,
стои стабилно като канара и отдалеч личи, че камък да стисне, вода ще пусне, затова не му е трудно да си намери работа. Глави се за градинар в Будапеща, където има голяма и заможна българска колония, но и това не е животът, за който мечтае.
Съдбата за пръв път му показва златната нова посока през 1909 година, когато именитият борец Никола Петров, обявен за шампион на Америка и Най-силния мъж на ХIХ век, се среща с младия Дончо, оценява заложбите и челичените му мускули и го съветва да си пробва късмета в Америка, където ще може да живее не от мотиката, а от тепиха.
Зад океана не посрещат българчето с отворени обятия, но му дават шанс. За да се издържа, в началото Дончо започва работа като хамалин, после става строител, минава през железниците, дори опитва вкуса на миньорския хляб. Заради физическата му сила е добре приет навсякъде, но като че ли всички предусещат, че тези занимания са временна спирка за младежа. Още повече той вече е блеснал на работническите състезания по борба, където няма кой да му се опре.
Първото му влизане под прожекторите
е в турнирите на цирк „Виктория“ през 1914 година. Тогава има практика директорът на трупата да кани на манежа кандидат от публиката да премери сили с бойната машина Джеф Лоурънс-Циклопа. Дончо излиза на арената и развенчава 106-килограмовата канара.
Зрителите не вярват на очите си. В началото някои мислят, че всичко е нагласено. След това обаче съмненията им бързо се разсейват и им остава споменът, че са видяли с очите си раждането на една нова суперзвезда.
В серия борби якият българин побеждава всички тогавашни величия в свободната борба - Джеф Лоурънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.
Така започва една
славна, неповторима, ненадмината и непостижима от никого повече кариера
в кеча, както е известна по него време свободната борба. Мениджърите усещат, че Дончо от Сенник е диамантена мина, прекръстват го на Дан Колов и приказката започва - около 2000 срещи и по-малко от 10 загуби в тях /тук цифрата е различна според различни източници, но винаги е под 10/!
В разцвета на славата си Дан Колов е поканен на турнир в Япония, където го чака идолът на японската борба без загубена до момента среща Джики Хигън-Удушвача. Премеждията започват още преди мача, когато някой се опитва да го убие с хвърлен през прозореца на хотелската му стая нож, който борецът успява да избегне само благодарение на инстинкта си. Следва излизане на тепиха, където гостът не само тръшва свирепия Удушвач, а и го укротява като котенце. Японците обезумяват и отново има екстремисти, които искат да го убият, но охраната си свършва работата.
Апогеят настъпва на големия турнир в Париж
през 1936 година, където Дан Колов мачка всички от началото до края, като последен под българския валяк пада Анри Деглан-Човека с хилядата хватки, европейски, световен и олимпийски шампион.
След разгром на Човека с хилядата хватки Дан Колов става европейски шампион и носител на специалния Диамантен пояс, а пресата го нарича Кинг Конг и го обявява за Кралят на кеча и Балканският лъв.
36 години по-късно Анри Деглан посещава България и специално отива в Сенник, където споделя: „Трябваше да дойда тук, в родното село на моя спортен противник и още по-голям мой приятел. Това е един безсмъртен спомен, че можах да му отдам последна почит, преди да отида при него един ден“.
Пред такива величествени жестове обикновено се мълчи...
По-нататък Дан Колов покорява всички континенти. Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия, побеждава забележителни тибетски майстори, прекършва други железни бойци и окончателно се превръща в легенда. Борил се е и след връщането си у нас - с абисинеца Реджинал Сики в София, с румънеца Драгичеану в Пловдив, с французина Сантен в Плевен и с някои големи български борци като Тодор Банков, с когото се срещат в Стара Загора. Резултатът - само победи. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до край остава човек на честта - успява да надделее. Това е и последното му излизане на тепиха.
Но до тази среща има още много време.
След три десетилетия слава по света и десетки увещания да стане американски гражданин Дончо Колев Данев се завръща у дома и казва ясно, простичко, без суетност, показност и помпозност: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Толкоз!
В България Дан Колов е кумир
Всеки иска да го види, да го пипне, да го пита нещо или просто да го погледа. Е, има и келепирджии, защото железният борец се връща като милионер, но той не е вчерашен и бързо маха от себе си пиявиците.
Забележително е, че цялото си състояние Дан Колов е раздал за благотворителност. Плащал е заемите и данъците на всичките си роднини. Помагал е на училища и сиропиталища. Дарявал е за обществени нужди. Малцина знаят, че е подкрепял български студенти в чужбина. Още по-малко се говори, че през ноември 1933 година дарява гoляма сума за защитата на обвинения в подпалването на Райхстага Георrи Димитров. Не защото е комунист, а както самият борец казва: „Аз съм българин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е българин в опасност!“. Но този епизод се премълчава от червената пропаганда, за да не се затъмни славата на Героя от Лайпциг...
Сред по-известните факти е, че с изкараните по световните арени пари е купен първият самолет на българските пощи.
По повод щедрата му благотворителност Иван Хаджийски пише:
„Той засрами мнозина, макар че спокойно можеше да сложи парите си в джоба“
Знае се, че от завръщането си у нас до последния си дъх Дан Колов полага големи усилия за развитието на спорта, създава школи по борба, тренира младите хора и продължава да се състезава почти до последните си дни. Затова посмъртно получава званието Заслужил майстор на спорта, а от 1962 година в негова памет се провежда международен турнир по свободна борба „Дан Колов“.
Противоречиви са мненията за смъртта на колоса от Сенник, който си отива на 26 март 1940 година. Медицинската диагноза е туберкулоза и всички признаци сочат, че точно това е болестта, сломила несломимия борец. Любителите на конспирациите обаче са сигурни, че Дан Колов е станал жертва на френски лекари, които години наред са го тровили, за да го отстранят от спорта и да помръкне славата му след шумната победа над техния сънародник Анри Деглан.
Версията е пикантна, но много малко вероятна.
Безспорна истина е, че когато Дан Колов си отива от този свят, е погребан срещу Балкана.
Според един от биографите му - съвсем умишлено: Балкан срещу Балкан!