Програма за спасяване на Корпоративна търговска банка /КТБ/ беше възможна, но някак си целият период на специален надзор премина в бездействие от страна на Българската народна банка /БНБ/. Ако тя бе активна, с целенасочена стратегия не бихме стигнали дотук и фалитът на банката можеше да бъде избегнат.

Нека напомня, че по закон точно Централната банка отговаря за разработването на планове, на подобни преструктурирания. Странен е следният момент - един финансов вестник от доста време публикува материали за проблем в КТБ и БНБ би трябвало да е информирана, дори от медиите и да е взела някакви мерки. Защото излиза, че Финансовото разузнаване и Централната банка са единствените, които не са знаели, а е било редно надзорът да се е намесил далеч назад във времето, ако това е било вярно. Обществото ни много сериозно трябва да се замисли за ролята на всички институции с регулаторни и разследващи функции, за да ни предпазват от подобни финансови сътресения.

Надявам се банковата ни система да не тръгне към ефекта на доминото. Не мога да скрия учудването си, след като КТБ няколко месеца бе под особен надзор дали в този период не можеше да бъде изработен оздравителен план. Знам със сигурност, че в рекапитализацията на подобна банка биха били готови да участват и Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация, която е към групата на Световната банка, т.е. можеха да бъдат привлечени и други инвеститори освен споменатите фондове с писмата.

Докладът, който вчера представих на поредната ни дискусия, подкрепена от Института за икономика и международни отношения и фондация "Фридрих Еберт", бе посветен на проблемите на борбата с бедността в България. Там има една любопитна съпоставка, която се набива на очи - в Гърция рискът от бедност и социално изключване е оценен на 32% за населението на тази страна, а за България процентът е 49. Приемаме съседната държава като почти фалирала, но нейният БВП е от порядъка на 10 пъти по-голям от българския, така че Гърция е с по-добри финансови ресурси от нас, независимо че имат трудности с обслужване на държавния дълг. При нас ниското ниво на държавно задлъжняване се преекспонира - една от причините да не можем да решим редица неща е, че делът на държавни разходи към БВП са преимуществено ориентирани към социални програми, образование и въпреки това е с 5-6 пункта по-нисък, отколкото в други страни на Европа. Не може Германия примерно, да отделя 8% за образование, а ние 5% или 4% и да имаме подобно качество на образованието. И в много други сектори е така.

Няма защо да го крием - бедността в България е неприемливо висока. И уж намалява социалната диференциация, но съвсем бавно страната ни не става по-богата от това. По неравенство сме на челно място в ЕС, бедните българи нямат достъп до финансов ресурс и до банковата система. Причините са много, но можем да ги търсим в монополните структури, в деформираните ценови отношения, във високите цени на енергията и т.н. Затова е крайно време България да обяви широкомащабна война на бедността.