Русенската спортна 2012 година отива в аут - и в буквален, и в преносен смисъл. Прясното доказателство са дори само тези изстискани с мъка едва 16 номинации в анкетата на „Утро“ и Общината за спортист на годината в нашия град. Сиреч, за едно място в Топ 10 се конкурираха... човек и половина! А беше време, когато журналистите имаха тежката, но радостна задача да отсеят най-добрите в дълъг списък със състезатели, носители на медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства. Днес техните листи бяха оформени на принципа, че когато няма риба, и цацата минава за риба. Както е тръгнало, догодина може да се стигне и до варианта всеки номиниран да е в Топ 10 на Русе.
Русе се оплита все по-конфузно
на голямата сцена, защото живата вода от Спортното училище вече я няма. Това гнездо на таланти отдавна загуби инерцията от славното си минало и към днешна дата пъпли по равното с последната си остатъчна скорост. За нов и силен рестарт няма ресурси, няма и база. Май няма и стратегия.  
Пикът на сушата като че ли беше през тази година, когато кандидатите за прием в школото се брояха на пръсти. Нима русенските деца, които без това стават все по-малко и по-малко, не желаят да се занимават със спорт?
Преподавателите и треньорите се видяха в чудо, защото недостигът на ученици означаваше съкращения и безработица. В един момент се стигна дотам, че един от наставниците лансира революционната идея да създаде футболен клас от... момичета! Уви, за изпит се яви само една девойка!
Без силно и мощно училище русенския спорт няма да го има, поне не в тези измерения от доброто и славно недалечно минало. Ако искаме нов престиж за града ни, всички трябва да му помагат. Тази помощ минава през драстично подобряване на условията за тренировки, защото никой няма да пусне детето си за подготовка на издъхнали терени и зали.
В частните школи се ориентираха по-добре
в промяната на времето и заложиха ей на тази ниша - базата! Сега някои ще скочат, че там се преследват само комерсиални интереси. Да де, ама днес за каквото и да се говори, винаги става дума за пари. Отиваш на комплекс „Аристон“ и виждаш - прекрасни терени, чудесно екипирани деца, надъхани треньори! Влизаш в зала, за да видиш тренировка на състезатели в така наречените силови спортове - същата работа. А уж нямало деца, които желаят да спортуват!
В крайна сметка пак ще говорим за пари, защото тази нечувана криза вещае още по-страшен погром.
Мъжкият отбор на баскетболен клуб „Дунав 2007“ изкара например безпрецедентна есен. Представяте ли си един тим да не тренира в пълен състав през цялата седмица, да се събира само за мачовете и да пътува до други градове като самодейна команда с лични автомобили?
В Русе може, свидетелството е „Дунав 2007“! Шапка да им свалиш на тези момчета, че се борят, пък даже и да ги няма като отбор след Нова година.
Тъгата е, че става дума за един спорт, описан в изследване на русенски студенти като „привлекателен и с особено социално значение“.
Мъка е и волейболът, един пак много важен спорт. И там стискат зъби, и там вържат някак двата края, радват се, че все пак имат тим, за качествена селекция трудно може да се говори. Присмиват им се с питанка каква била тази тяхна Висша лига, след като съперниците им били отбори като „Изгрев“ /Ябланица/.
Ние пък да питаме що за град е Разлог, чийто тим е един от хитовете в Суперлигата през последните години! Де е Разлог, де е Русе? Ами Монтана? И що да е тъй?
А, да, става дума за спонсори
без каквито не може, след като мощните някога държавни предприятия, тези златни кокошки за развитието на елитния спорт, издъхнаха безвъзвратно.
Не че русенският бизнес не помага на спорта - напротив. Помага. Без него всичко е загубено, но времената са такива, че всеки избира пресметливо как и къде да вложи всяко левче.
Само допреди няколко години общинският бюджет за спорта отиваше към милион, само че тогава парите бяха прахосани с недалновидна и късогледа футболна политика. Кризата удари всички. Тези 300 000 лева за следващата година са малко чудо на фона на немотията, при това Общината участва доста активно и солидарно в подпомагане на спорта. Друг е въпросът дали данъкоплатецът трябва да има грижата за издръжката на частни по същество клубове, някои от които са регистрирани буквално на семейни начала. По тази логика бай Иван може да претендира, че неговата къща е особена архитектурна ценност и понеже е част от имиджа на града, да поиска общински пари за нови улуци, покрив и веранда.
Когато става дума за русенски спорт, всеки се сеща за „Дунав 8806“
Ето, това е имиджът - какъвто е футболният „Лудогорец“ за Разград. Отборът спечели всичко у нас, игра в евротурнирите, зрителите пробват редовно здравината и акустиката на добрата стара зала „Дунав“. Там има атмосфера, купон, празник за очите и душата.
Смешно, жалко и много тъпо е, когато някои продължават да развиват на този фон завистливи теории, че чудото не си струвало, защото отборът формирал класата си благодарение на чужденки. Да, така е, но в крайна сметка спортът се прави за феновете. Едно е да играеш пред пълна и гореща зала, друго е са събереш агитка от родители, баби и дядовци в дисциплини, където двама-трима състезатели спорят за три призови места!
Футболът е новата надежда
главно покрай „Дунав 2010“. Е, вярно, отборът е в трета дивизия, играе мачове с „Кубрат“, „Белица“ и „Суворово“, но пък има шансове да се върне в професионалния футбол. Да споменаваме ли пак за скромен град като Разград и неговата силна футболна емблема днес?
Но и футболът е трън в очите на дежурните критици и техния „справедлив гняв“. Хубавото е, че ръководството на „Дунав 2010“ тръгна да гради къща от основите с амбиции за обновяване на базата в „Здравец“. Проблемът е само един, но много тежък и сложен - отборът да се радва на финансиране и през пролетта, за да завърши на първо място и да се върне в „Б“ група.
Спортната година ще се запомни с епохалния пуск на новата лекоатлетическа писта
Покрай тази писта, наобиколена при откриването от държавни ръководители, депутати и други важни особи, бе заличена ел. инсталацията на Градския стадион. Ей така, от бързане и небрежност. За повечето пара в свирката бе претупан и монтажът на новите, оказали се после твърде неудобни седалки. Футболният терен обаче си остана в пълна немара като препотвърждение, че частникът, а не някакво общинско дори предприятие, винаги ще е по-добър стопанин.              
Работата по залата до Кръговото - този исторически обект с първа копка от началото на 80-те години, ще бъде възобновена. Такава поне е добрата предновогодишна новина. По нея почти цяла година не бе забит и един гвоздей.
Ха дано, че този паметник на дългото строителство вече додея на всички, а и нали Русе трябва да има модерна база, в която, дай боже, се играят повече мачове от елитните първенства! Само един „Дунав 8806“ не стига.