Доставка на хляб три пъти седмично, а по празниците и по-рядко. С това примитивно ежедневие привикват вече четири месеца хората в Божичен. Началото е сложено в края на август, когато затваря единственият магазин в тъй нареченото царско село, където наред със скромните къщи на малкото останали местни жители се издигат впечатляващи палати на хора с пари и възможности.
Селото е притегателен център не само за заможните хора от региона, но и за чужденци, но като контраст на забележителната му природа идва фактът, че в него е невъзможно да се купи каквото и да е. Няма откъде.
В понеделник, сряда и петък идва микробус и разнася хляб на хората, които са се записали предварително, обяснява кметският наместник Даринка Желева.
По празниците обаче зареждането с хляб силно се разрежда. Последната партида за тази година пристигна вчера, следващата ще е на 2 януари и това ще е новогодишният подарък за Божичен.
Предупредихме хората, че зареждането ще е на по-дълъг период през празниците, за да могат да си направят сметката колко хляб да си поръчат, обясни Желева.
За други стоки хората не могат и да мечтаят, освен ако не отскочат до съседното Иваново.
Всеки се справя според възможностите си и най-често хората пазаруват в Иваново и Русе, обяснява кметският наместник. И обяснява, че за всичко е виновна ниската покупателна способност на хората в селото. В Божичен по адресна регистрация се водят 145 жители, но през зимата в действителност живеят около 60-70 човека, главно пенсионери. Търговците, които държали до края на лятото местния магазин, обяснили, че с изкараното не могат да покриват дори сметките за ток. Хората пазарували само най-наложителното и колкото се може по-рядко, затова магазинът все повече затъвал. И макар Желева да предлага безплатно помещение, никой не склонявал.
Молила съм хората да вземат помещението, без да плащат наем в продължение на една година, но никой не иска да работи на загуба, обяснява тежкото положение Желева. И допълва, че с кмета на Иваново Георги Миланов правят всичко възможно, за да се отвори магазин в селото и не са се отказали от борбата.