Ако намирате вегетарианците за крайни, веганите би трябвало да ви изглеждат свръхрадикални. Защото в живота на тези хора напълно е отречено използването на животински продукти. Те не само се хранят изключително с растения, но и не ползват дори косвено свързани с животни продукти. Изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, другите морски животни, яйцата и млечните продукти. Освен това не използват нищо, чийто произход има дори минимален досег до животните - като се почне от кожата, коприната и вълната и се стигне до пчелния мед, козметиката и лекарствата, тествани на животни.
Днес тази общност има празник. Навършват се точно 70 години от създаването на първото в света дружество на веганите (Vegan Society), основано на 1 ноември 1944 година в Лондон.
Автор на думата веган и вдъхновител на това общество е британецът Доналд Уотсън, който я образува от английската дума vegetarian, използвайки началото и края на думата. Тази дума започва да се използва официално от същия 1 ноември 1944 година.
Самият Уотсън (1910-2005 година) е вегетарианец от 14-годишна възраст, на 30 години става веган и доживява до 95 годишна възраст. Днес веганството и вегетарианството са истинска индустрия, особено силно развита в Западна Европа и Северна Америка, където има множество вегански и вегетариански заведения, ресторанти и пекарни, а в интернет като гъби никнат онлайн магазини за продажби на съответните храни и дрехи.
Ето какво разказва идеологът на веганството Доналд Уотсън в последното си голямо интервю /поместваме го със съкращения/, което дава на основаното от него списание „Веган“ на 15 декември 2002 година и публикувано на български от сайта www.kukuriak.com.

- Къде и кога сте роден?
- Роден съм на 2 септември 1910 г. в Мексбъро, Южен Йоркшър, в семейство на ядящи месо хора.
- Разкажете ми за детството си.
- Едни от най-ранните ми спомени са за ваканциите във фермата на моя чичо Джордж, където винаги имаше интересни животни. Всички те „даваха“ нещо: конят теглеше ралото, по-дребният кон теглеше двуколката, кравите „даваха“ мляко, кокошките „даваха“ яйца, а петелът беше полезен „будилник“ - тогава не разбирах, че има и други функции. Овцете „даваха“ вълна. Не разбирах какво „дават“ прасетата, но винаги изглеждаха много дружелюбни - винаги се радваха да ме видят. После дойде денят, когато беше убито едно от прасетата. Все още си спомням живо цялата случка, включително и квиченето, разбира се. Едно от нещата, които ме шокираха най-много бе, че и чичо ми Джордж, за когото имах много високо мнение, участваше в бандата. Реших, че мнението ми за фермите - и чичовците - трябваше да се ревизира: идиличната сценка не бе нищо повече от затвор за осъдени на смърт, където дните на всяко живо същество бяха преброени според определения момент, в който вече не може да служи на хората. Живях при родителите си 21 години и през цялото това време никога не чух от тях или от баба ми и дядо ми, или от двадесет и двамата ми чичовци и лели, шестнайсетте ми братовчеди, от учителите ми или от пастора нито дума за нещо даже много бегло свързано с каквито и да било задължения, които може би имаме към Божиите създания. Когато свърших училище, станах чирак-дърводелец при друг мой чичо. На 21 години ми предстоеше да стана майстор, когато започна икономическата криза в началото на 30-те и разбрах, че майсторите може да станат учители по дърводелство, като получат квалификация от гилдията и общината. Успях да го постигна и толкова ми хареса тази работа, че никога не се и опитах да правя някаква кариера.
- Кога станахте вегетарианец?
- Беше новогодишно решение - през 1924 г.
- Разкажете ми за ранните дни на Веганското общество (Vegan Society).
- През двете години, преди да създадем демократично Общество, аз буквално водех парада. От отклика на хората - хиляди писма - разбрах, че и да не бях създал аз Обществото, някой друг щеше да го направи, макар и може би с различно име. Думата „веган“ бе приета незабавно и стана част от езика ни, а сега мисля, че е и в почти всеки речник по света. Няма как да не сравнявам хубавото ни тримесечно списание със скромното ми списание „Vegan News“ („Вегански новини“), което издавах с големи усилия. Обикновено прекарвах по цяла нощ в сглобяване на различните страници и захващането им с телбод. Бях ограничил броя на абонатите до петстотин, понеже не можех да се справя с повече. Сравнена с демокрацията, диктатурата си има очевидни предимства. В началото на „Vegan News“ можех да правя всичко, каквото реша. Не мисля, че щях да оцелея, ако трябваше да пиша на малцината, които също участваха и да ги питам за мнението им. Нямах нито телефон, нито автомобил - можех само да се надявам, че ще разберат какво имам предвид, докато не прехвърлих работата на ръководство.
- Какво ви е най-трудно, откакто сте веган?
- Ами, предполагам, че социалната страна - така се отлъчих от тази част от живота, където хората се събират, за да се хранят. Този проблем би могъл да се реши единствено, ако веганството става все по-популярно в хотелите, пансионите и всички други места, които се посещават от хора, докато някой ден, както се надявам, този начин на живот стане стандарт за всички.
- Доколко е важно градинарството за вас?
- Когато живеех в Лечестер, един приятел ми позволи да ползвам един парцел. Щом станеше реколтата, трябваше да ги превозвам обратно 6-7 км до другия край на града. Но когато имах късмета да получа работа в Кесуик, си взех къща с градина към 4 дка, което си беше сбъдната мечта. Сандъците ми за компост са пълни с треви, плевели, зеленчукови отпадъци от градината, сухи листа - без животински тор. Между другото винаги копая с вила, не с лопата, за да предпазвам земните червеи.
- Какво е мнението ви за генно-модифицираните организми (ГМО)?
- Както е старата поговорка - ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истинско, то навярно е твърде хубаво, за да е истинско и съм сигурен, че това е класически пример, който се различава значително от необратимия генетичен характер на основните ни хранителни продукти в бъдещето.
- Кое е според вас най-голямото постижение в живота ви?
- Постигането на онова, което си бях поставил за цел: да имам усещането, че съм способствал за началото на едно чудесно ново движение, което би могло не само да промени развитието на Човечеството и останалите живи Създания, но и да подобри изгледите на Човека да оцелее много по-дълго на планетата.
- Имате ли послание към милионите хора, които са вегани в момента?
- Погледнете в перспектива какво символизира веганството - то е нещо повече от това да си намерите нов заместител на бърканите яйца или нова рецепта за коледна торта. Осъзнайте, че сте тръгнали по велик път, нещо неопитвано допреди шейсет години нещо, което може да отговори на всяка приемлива критика, която някой би могъл да му отправи. А и не включва седмици и месеци на изучаване на диетични таблици или четене на книги от така наречени експерти - означава проумяване на няколко прости факта и прилагането им.
- Имате ли послание към вегетарианците?
- Приемете, че вегетарианството е само трамплин между месоядството и веганството. Може да има вегани, които са направили промяната на един път, но съм сигурен, че за повечето хора вегетарианството е необходима междинна спирка. Аз все още членувам във Вегетарианското Общество, за да съм във връзка с движението. Много се зарадвах, когато научих, че на Световната конференция за вегетарианството в Единбург храната е била веганска, без право на избор за делегатите. Онова малко семенце, което насадих преди 60 години вече започва да се забелязва.