„Голям е парадоксът, че на първа инстанция печелим дело, на втора го губим, а накрая Върховният касационен съд не намери грам аргументи да допусне обжалване на делото. Нима сме спечелили делото на първа инстанция без никакви аргументи? Кого защитава родният ни съд, който се произнася в името на народа?!“. Това пише в разпространено вчера обръщение към медиите почерненият Пламен Митев, който на 20 май 2009 година загуби 16-годишната си дъщеря Петя. Отличничката от Математическата гимназия бе блъсната от товарен автомобил на път за училище и стана причина за спешен ремонт на подлеза над гарата, за премахване на надвисналата като стена над пътя растителност и за поставянето на полицейска патрулка с радар в опасния участък.
След фаталния инцидент потъналите в скръб родители започнаха борба за справедливост и ходене по съдебни инстанции. Самите те винаги са обяснявали, че не искат на всяка цена да има наказани за трагедията в тяхното семейство, а целта им е да предотвратят подобни трагедии и да спасят човешки животи, като по съдебен ред постигнат подобряване на условията на пътя.
Митеви обвиниха Община Русе, че не поддържа инфраструктурата в района, който за голяма част от живеещите в „Дружба“ 3 е връзката им с центъра на града и хората са принудени да пресичат водещия към Дунав мост бул.“България“ дори с риск за живота си, вместо да ползват мизерния и гнусен подлез. Това правят всеки ден стотици русенци. Това направила и Петя във фаталния ден, когато била блъсната от камиона. Самият шофьор призна вината си, че не е бил внимателен и не е спазил ограниченията в района. На двамата родители бяха присъдени и по 60 000 лева обезщетение за съкрушителната загуба.
„Заведохме дело за символично обезщетение заради безхаберието и нехайството на Общината по поддържането на пешеходните подлези на най-натоварените пътникопотоци в града. Именно неподдържането на тези подлези, които бяха свърталища на проститутки, принуждаваше стотици пешеходци да пресичат бул.“България“ и да рискуват ежедневно живота си. В трагичния момент на 20 май 2009 година се извършваше ремонт на булеварда, като трафика на автомобилите се осъществяваше само в едното платно, което още повече утежняваше ситуацията. Между двете платна имаше буйна растителност повече от 2 метра височина, която пък затрудняваше видимостта на шофьорите и на пешеходците. Ето в такава обстановка на жесток сървайвър трябваше да се пресича бул.“България“ поради невъзможност да се премине през подлезите. Това искахме да докажем в съда и да накараме Общината да се чувства отговорна за поддържането на подлезите и на местата за пресичане на пътното платно. В наша подкрепа учениците в града се организираха и събраха над 6000 подписа“, сочи в обръщението си Пламен Митев.
На първа инстанция Русенският районен съд призна, че Общината е отговорна за тежкия инцидент и им присъди компенсацията, но последва обжалване. Окръжните магистрати зачеркнаха исковете за обезщетение като неоснователни и ги отхвърлиха. Причината - нямало причинно-следствена връзка между състоянието на подлеза и растителността със смъртта на ученичката. Митеви поискаха да стигнат докрай и да обжалват на най-горната инстанция. Върховният касационен съд обаче не допусна жалбата, тъй като нямало основание за нея и с това зашлеви шамар на родителите.
„Макар и да е прекратено делото в съда, ние няма да спрем да се борим за по-добри условия на живот в България. Хората защитени ли са от закона? Ако са защитени, защо сме на първо място в Европа по загинали при пътни инциденти? За съжаление трябва да кажа мнението на сина ни, че държавата ни е красива отвън, но гнила отвътре. Поради тази причина той твърдо е решил да напусне страната ни и да търси реализация в чужбина. А е допринесъл немалко за страната ни като е носил националната фланелка като участник на три световни първенства по шахмат и множество международни турнири“, споделя с мъка Пламен Митев.