Галина Вутова е диетолог и обучаващ лектор по хранене и диабет в Диабетен център „Св.Лука“ - София. Тя гостува в Русе по покана на асоциация „Диабет“, за да сподели своя опит в режима на хранене на хората с диабет.
- Госпожо Вутова, страшен ли е диабетът?
- Диабетът е заболяване, което успява да остане скрито и много от хората дълго време не разбират, че са се разболели. Обществото знае много малко за проблемите, които това заболяване поставя. Най-лошото е, че се работи недостатъчно по въпроса за профилактиката. Половината от случаите могат да бъдат предотвратени с по-здравословен начин на живот.
- Имате предвид диети?
- Не, нито пък скъпи продукти или стриктни изисквания. Достатъчно е човек да промени режима си на хранене, да промени продуктите в него и да се насочи към пълнозърнест хляб, да не го съчетава с ориз, картофи, боб и леща, да намали мазнината и това ще е достатъчно като профилактика.
Елементарно е и не изисква усилия да се обръща внимание на телесното тегло. Всеки от нас може да вземе шивашки метър, да премери талията си през пъпа. И например, ако при жените е над 88 см, а е нормално да е 80 см, те губят чувствителността си към инсулина. Това вече е заплаха за промяна в обмяната на веществата и конкретно на захарите. При мъжете талията трябва да е 94 см, а над 102 вече е рискова и човек е застрашен както от диабет, така и от сърдечно-съдови заболявания и от някои видове рак. Колко просто е да се грижим да не натрупваме мазнини около талията, а колко важно е за здравето! Даже не е нужно да стоим с часове във фитнес залите, а да се разхождаме, да правим десетина минути на ден упражнения вкъщи.
- Има ли забранени храни?
- Не, категорично! Аз лично бих препоръчала на хората с диабет да ограничат намазването на маргарин на филии, тъй като това са допълнителни излишни калории. Мнението ми е, че маргаринът не е подходяща храна за никого.
Трябва да закусваме с филийка-две пълнозърнест хляб, зеленчук и половин длан белтъчен продукт - сирене, кашкавал, яйце, маслини, чаша чай или айрян. Ако може, да не слагаме изкуствени подсладители към напитките, ще е още по-добре. Чаят може да е с лимон, а кафето с мляко и малко канела, която пък има отношение към намаляването на захарта. Няма забранени плодове - нещо, което често учудва хората с диабет. Въпросът е в количеството - две порции за деня са достатъчни за телата ни.
- До каква степен стресът влиза в ключалката на диабета?
- До голяма степен. Мога да кажа, че стресът просто е точният ключ към диабета. Даже ще го кажа по друг начин - той заключва клетките ни, не позволява на инсулина да работи и диабетът е готов. Стресът е фактор, с който ние живеем и ето какво се случва: когато сме под стрес, стресовите хормони правят така, че кръвната захар се увеличава. Тя е енергията, с която трябва да се справим със стреса. Когато кръвната захар се увеличава, при здравите хора това включва панкреаса да работи и да отделя инсулин, за да се държи тази захар под контрол. Това, от една страна, е добре, но когато човек „ръси“ инсулин, тутакси се отключват и негативните влияния на големите количества от този хормон. По принцип той пази наличните мазнини и трупа нови в областта на талията, като увеличава чувството ни за глад, особено за сладки неща. Ето защо, когато сме под стрес, имаме желание да хапнем нещо сладко.
- Едната вафла понякога е обядът на младите и активни хора.
- Ние сме човешки същества и трябва да изпитваме удоволствие от вкусното, от сладкото. Само че тази вафла е добре да бъде веднъж или два пъти в седмицата и в никакъв случай да не е основната храна. Не е необходимо хората с диабет да купуват диабетичните храни - те не са подходящи за тях. Цяла Европа ги забрани, а ние като в Третия свят продаваме диетични шоколади и бонбони.
- До каква степен обучението на хората с диабет помага за справяне с тази болест?
- Определено има резултати, тъй като в началото хората не знаят кога да си мерят захарта, какви са нормите на показанията им, какво трябва да ядат, в какви количества и т.н. Ако човек е добре обучен, той може да преодолее и финансовите проблеми. Ако няма пари за скъпи продукти, може да ги замени с извара например /която е и много по-полезна/. Обучението има своето място и бъдеще, но е трудно да успееш да стигнеш до всички хора, които имат нужда от съвети. Човек трябва да знае как да се грижи за краката си, как да контролира диабета си, какви да бъдат стойностите му, как да си съхранява инсулина и т.н.
- Обръща ли се достатъчно внимание на здравите деца, за да не бъдат те застрашени от диабет?
- За съжаление - не, а това трябва да се прави от училището. Нашата цел е насочена към хората, които вече имат диабет, но правилно ще бъде да се обръща повече внимание на профилактиката. Истината е, че всички трябва да се хранят здравословно, защото лечението е трудно.
- Вие казвате, че има много хора, които не знаят, че носят в себе си диабета.
- Това са огромен процент хора. Задължително веднъж годишно трябва да си правим кръвни изследвания за кръвна захар. С кръвната захар, както и с високото кръвно, се свиква и човек може години наред да живее с диабет, без да разбере това. Тялото има механизъм да се справя с повишената захар - човекът пие повече вода и по този начин организмът компенсира до някаква степен кръвната захар. За съжаление често диабетът се открива по усложненията на заболяването - диабетно стъпало, проблеми с очите, тръпнене /мравучкане/ на краката, сърбежи по тялото, незарастващи рани и т.н.