„Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.“
Вече сте се досетили - говорим за гениалния Пабло Пикасо, дошъл на света на днешния ден преди 133 години.
На 25 октомври 1881 година в град Малага се ражда Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо. Прииска ли ви се вече като в оня плосък виц да кажете „Последният да затвори вратата“? Не бързайте - момчето не е наречено така самоцелно, а в чест на множество светци и роднини.
Бащата е художник на натуралистични изображения на птици и дивеч. Когато Пикасо е едва седемгодишен, баща му започва да го обучава в рисуване на фигури и маслена живопис. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищните занятия. Затова по-късно произнася знаменитата си фраза „На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете“.
През 1891 година семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства и остава там почти четири години. Пикасо учи в същото училище, а по-късно е изпратен в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид. така 16-годишен
за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид
но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. За сметка на това прекарва по цели дни в музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.
През 1900 година Пикасо прави своето първо пътуване до Париж, където се сприятелява с Макс Жакоб, който му помага да се запознае с френския език и литература. Двамата живеят заедно в тежко безпаричие, като Пикасо спи през деня и работи през нощта и често гори картините си, за да не премръзне от студ. През 1901 година той се връща в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации. От 1904 година се мести да живее в Париж.
Тогава среща Фернанда Оливие, млада французойка, която става негова любовница. Тя е изобразена на много от картините му от розовия период. Синият период на художника трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове.
През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма
с едно от най-известните си платна „Госпожиците от Авиньон“. Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, особено на геометричните фигури и блокове.
Негови изследователи твърдят, че всяка жена, влязла в живота му, издига на ново ниво творчеството му. Пикасо избягва професионалните модели, рисува винаги само жените, които обича и чиито характери са му ясни. За него преходните връзки са пълни с магия, която може да доведе до чудовищна деформация на мъжа. Обяснение за това е, че едва 14-годишен той започва да посещава публичните домове в Барселона и се разболява от венерическа болест.
През 1904 година Пикасо се запознава във френската столица с красивата Фернанда Оливие. Омъжена е за скулптор, който още в началото на брака им полудява, но тя не се развежда с мъжа си. По тази причина Пикасо не се оженва за красавицата и води с нея беден живот в малка къщичка на Монмартр. Двамата са заедно осем години - до есента на 1912, когато художникът завежда в ателието си Ева. Тя тайно мечтае двамата да се оженят и да имат много деца, но умира през декември 1915 г. Маестрото тъжи за нея цели 2 години и я обезсмъртява в някои от своите картини под името „моята красавица“.
През 1917 година в Рим той среща балерината Олга Коклова. Тя е винаги усмихната и твърди, че единствено изкуството я прави щастлива. Нейните размисли амбицират Пикасо и той й се обяснява в любов. Двамата сключват бързо брак, от който след 4 години им се ражда син. Наричат го Паоло. Постепенно спокойният еснафски живот започва да дразни амбициозния испанец. Точно тогавна съдбата го среща с Мари-Терез Валтер. Той е завладян от
нестандартната и вулгарна 17-годишна блондинка
През 1927 г. изоставя Олга и заживява с новото си интимно завоевание. Докато урежда развода си с Коклова, Мари-Терез ражда дъщеря - Мария Консепсион /Майя/. Мари-Терез обаче не обича да стои в къщи и изневерява на 54-годишния художник. Двамата се разделят без скандали, като не успяват да стигнат до брак. Пикасо отново търси спасение - този път в дълги разговори с приятеля си Пол Елюар. В разговорите им често се намесва опитната фотографка Дора Маар. Тя е пълна противоположност на Мари-Терез и привлича маестрото не само с външния си вид, но и с интелигентността си. От 1937 до 1945 г. двамата творци са заедно. Пикасо става много известен и състоятелен човек.
След 8-годишна връзка с Маар Пабло е съблазнен от Франсоаз Жило. Тя направо го отнема от Дора. Франсоаз е красавица и има лешников цвят на очите. През 1946 година двамата започват съвместен живот. Жило ражда на Пикасо син - Клод /1947/ и дъщеря - Палома /1949/. Те получават името на баща си. До 1952 г. маестрото се радва на семейството си, но тогава среща Жаклин Рок и през 1954 г. се разделя  с майката на двете си деца. По това време умира Олга - официалната съпруга на Пикасо и той има пълната свобода да сключи брак, когато поиска.
Жаклин и Пикасо се венчават през 1961 г.
Художникът е вече на 80 години, а Жаклин е много по-млада от него. Отначало съпрузите живеят във вила „Калифорния“ във Валори. След това се пренасят в къщата във Вовенарг и накрая в големия селски дом Нотр-Дам-дьо-Ви в Мужен. Семейният уют дразни маестрото, но в края на живота си той издига в култ съпругата и своя дом. След смъртта на Пикасо - на 8 април 1973 г., Жаклин остава сама и посвещава живота си на паметта на мъжа си. Благодарение на нейната неуморна работа в Париж се основава Музей на Пикасо. Той се открива официално през 1985 година. Последната съпруга на маестрото не намира повече смисъл в действителността и на 15 октомври 1986 г. се самоубива в къщата Нотр-Дам-дьо-Ви, където е била щастлива с гениалния художник.