Първата регионална среща на архитекти, която се проведе в Русе преди дни, повдигна важни и тревожни проблеми. Темата „Архитектурното наследство от края на 19 и първата половина на 20 век - обществени отговорности и професионални предизвикателства“ очаквано се оказа не просто интригуваща, а тема, която търси пробив в общественото пространство. Защото тъкмо въпросите, свързани с нея, предизвикват постоянно общественото мнение, но то прозвучава спонтанно, епизодично, често пъти взривно, но заедно с това обикновено остава без конкретни последствия. Конференцията, организирана от регионалното дружество на Съюза на архитектите в България, си постави за цел да направи така, че не просто да бъдат вербализирани конкретните проблеми, но това да стане на високо професионално равнище, като при това се потърсят и адекватните начини за излизане от множеството драматични ситуации, водещи до нежелани последствия.
Докладите на участниците повдигнаха важни въпроси и очертаха общата картина на отношението - и на обществото, и на местните и националните власти, а също /и най-вече!/ на самите архитекти. Дори самите названия на експозетата на участниците говорят красноречиво за духа на конференцията - откровен, професионален, отговорен за всичко станало дотук и за това, което предстои да става. Д-р арх.Любинка Стоилова от София говори за мястото на архитектурното наследство на Русе в националната и европейска култура, за създателите и аспектите на
богатството, с което градът се гордее
Анализ на проблемите, свързани с опазването на културното наследство на Русе, направи арх.Ангел Ангелов. Арх.Вера Марин от Букурещ, която е ангажирана с актуалната картина на известния със забележителностите румънски град Тимишоара, акцентира върху общите действия и отговорности на участниците в опазването на културното наследство в Румъния.
Откровено и ценно мнение заяви арх.Венцислав Илиев в доклада си „Архитектурното наследство на Русе - ще напусне ли Genius Ioci /Духът на мястото/ „града на свободния дух“, а арх.Свободна Вранчева от София говори за модерния град и националната идентичност. Ценните архитектурни паметници в Силистра, Търговище, Разград и Добрич поставиха на вниманието на участниците архитекти от тези градове, а младите архитектки от София Емилия Кълева и Десислава Ненчева споделиха своята „Инициатива за изработване на стратегия за опазване на културно-историческото наследство в България“.
В опазването на това важно и знаково наследство основно място заемат законодателните принципи и норми, бяха единодушни участниците във форума. Широко бе дискутиран както Законът за културното наследство, така и тегавата практика от общуването с Националния институт за недвижимото културно наследство /НИНКН/. Институтът бе споменат още при самото откриване на форума - когато русенският заместник-кмет Димитър Наков приветства участниците, но не пропусна да припомни, че
„всички присъстващи тук са брали плодовете от партньорството с НИНКН“
Той изрази надежда, че форуми като русенския ще изработят единни мотивирани становища, които в крайна сметка да поставят началото на промяна, „за да се развържат ръцете на тези, които имат желание да се включат активно в опазването на паметниците на архитектурата“.
Съвсем логично, нормативните уредби и конкретно НИНКН бяха в центъра и на дискусията, която последва докладите на конференцията. Като „безобразни, отвратителни“ определи сроковете за съгласуване на проекти в НИНКН арх.Венцислав Илиев. Той даде свой пример - проект, по който работи, е изпратен за съгласуване на 2 март тази година, а съгласуването е станало факт в първата десетдневка на... октомври! Най-малко 4-5 месеца отиват за съгласуването с НИНКН, само за музея „Баба Тонка“ то продължи 7-8 месеца, като това в голяма степен се отрази на работата по ремонта, каза и главният архитект на Русе Живка Бучуковска. Подобни примери даваха и други участници във форума, чиито патила от общуването с НИНКН се оказаха еднакво драматични и непробиваеми за чиновническата стена в института.
Системата очевидно не работи и трябва да направим всичко възможно, за да я подобрим, тя да стане бърза, отговорна и самоконтролираща се, каза арх.Силвия Алексиева. Тя припомни
самодейността при ремонтни работи по паметници на архитектурата
и културата в Русе от началото на 90-те години, когато са допуснати много грешки с конструктивна насоченост. Масово са премахнати множество зидове, често пъти носещи, в такива сгради, което пък прави проблемна стабилността на зданията. Арх.Алексиева посочи и необходимостта от контрол върху проектантите, нуждата от създаване на местни правила, свързани с външния вид на сградите, в това число и за поставянето на рекламни пана и табели върху постройки, които са архитектурни паметници. Тя засегна и други два важни въпроса. Единият е насочен към въвеждането на някои модернистични варианти за съвместяване на новото време и автентичността на старите сгради - практика, която вече е наложена по света, като съчетава запазването на старината, добавяйки ново, съвременно измерение, правещо я функционално и приемливо за днешния ден. Другото предложение засегна тема, по която архитектите също се оказаха единодушни. Вече е настъпил моментът да се оценят по достойнство архитектурни произведения, създадени преди няколко десетилетия, които вече могат /и трябва!/ да заемат местата си като „паметници“. Това са образци на типична за времето си архитектура, каза арх.Алексиева и посочи като пример корпусите на бившите русенски заводи „Георги Димитров“ и Локомотивно-вагонния завод. Списъкът може да бъде продължен и с Дома на културата, с Операта, подкрепи я арх.Бучуковска.
„Не са ни виновни законите за небрежното ни отношение. Имало е правила до 1910 година, но е имало и много лични задължения на хората, отговорни за сградостроителството. И е много важна ролята на главния архитект на града в такива ситуации“, каза арх.Светозар Панайотов. Той припомни фрапиращи примери от миналото - като посочи как през 70-те години на миналия век строящата се сграда на ОКС е трябвало да бъде издигната не повече от 4 етажа. Колегата Петров обаче скри писмото в едно чекмедже и сградата израсна на 8 етажа, каза Панайотов. И зададе ред въпроси по повод „вписването“ в архитектурните ансамбли в центъра на Русе на пристройката към хотел „Дунав“, хотел „Вега“, който нарече „пълна незаконна отврат“ и други. Няма да стане с нормативна уредба, ако нямаме професионална отговорност и съвет, заключи арх.Панайотов. 
„Не можем да чакаме. Не могат да чакат и паметниците. Законите на живота са неумолими и част от ценните сгради ще загинат, ако не ги лекуваме, подчерта арх.Венцислав Илиев. И припомни, че
поради подобно „изчакване“ Русе се е лишил от ценности като Исляххане
например, както и от други архитектурни богатства. Голяма част от финансирането напоследък отива за възстановяване и ремонтиране на антични крепости и археологически обекти, но не и за архитектурни образци от по-близкото ни съвремие, припомни архитектът. Той повдигна и въпроса за анонимността, която шества широко напоследък, особено при реставрацията: „Тази анонимност е ужасяваща и води до абсолютна безотговорност! Четем по табелите „Проектирано от фирма някоя си ЕООД“. А в старите чертежи навсякъде е записано: „Проектирал и ръководил строежа: Еди кой си“! Какво пречи и сега всеки проект да носи името на автора - и гражданите да знаят кого да поздравят или кого да упрекнат...“. За съжаление, самият ни живот се е превърнал напоследък в процедура - и резултатът от тази процедура е това, което виждаме, завърши с горчивина арх.Илиев.
Предложенията от нашата среща е добре да бъдат събрани и изводите да се синтезират и да бъдат внесени в комисите по регионално развитие и по култура в бъдещото Народно събрание, настоя арх.Алексиева. Тя самата е била в работната група по създаването на Закона за културното наследство в парламента и много добре знае колко полезна е информацията на специалистите за изработването на читав закон и адекватни нормативни положения.
Нашата конференция е само началото на разговора за запазване на оригиналните сгради и иновативния подход, каза малко преди финала на форума арх.Мария Костадинова. Тя изрази увереност, че русенската среща ще поведе след себе си цяла поредица от разговори с конкретна насоченост. Надявам се в скоро време да продължим темата от тези два дни с акцент върху градоустройството и съчетаването на стари сгради и адаптацията им към днешната градска среда, каза арх.Костадинова.
И настроението на нейните колеги отчетливо изрази съгласието разговорът - потребен и неотложен - да има своето продължение.