Министерството на здравеопазването дискриминира и причинява увреждания на онкоболни в терминален стадий с отказа си да разреши използването в България на неразрешен препарат за лечение на рак. Това гласи решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), предоставено на Mediapool. Актът на институцията е безпрецедентен, защото успява да поправи несправедливост, която жалбоподателите безуспешно са атакували дори пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Казусът пред комисията е поставен от 10 български граждани, които безуспешно са лекувани рак с конвенционални методи. Двама от тях не успяват да доживеят решението на комисията. В даден момент от лечението си те виждат, че единственото възможно решение е алтернативната медицина и се обръщат към лечебно заведение, което е специализирано в тази сфера. Там им препоръчват терапия с т.нар. "ваксина на Коули" (MBVax Coley fluid), която се произвежда в Канада.

"Ваксината на Коули" е евтин препарат, но трябва да се прилага по точна схема, което изключва възможността да се внесе нелегално и болните сами да се лекуват с нея. Оказва се, че лечението с тази "ваксина" е невъзможно в България заради изричната забрана на властите. Болните хора няма как си позволят прилагането й в чужбина, защото препаратът се поставя за срок между 3 и 6 месеца, което налага те да живеят там.

Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването категорично забраняват препарата да се внася и прилага в България, мотивирайки се с действащото законодателство. Те посочват, че "ваксината" не е преминала всички необходими изследвания и не е регистрирана като медикамент в нито една друга държава в света. Това са двете необходими условия, за да бъде допусната за легално използване в България. Здравното министерство смята, че няма дискриминация към обявените за нелечимо болни хора, защото се спазва законодателството.

КЗД обаче излиза с рядко срещано за българска институция обосновано решение, преодолявайки дори практиката на съда в Страсбург. КЗД взема предвид практиката на Съда на ЕС и европейското законодателство, които наистина делят лекарствените продукти на разрешени и неразрешени. В същото време те делят неразрешените препарати на още две категории - позволени за употреба при т.нар. "състрадателно лечение", защото са преминали клинично изпитания и такива, които не са били тествани.

КЗД сочи, че Европейската агенция по лекарствата позволява за употреба за "състрадателно лечение" неразрешени, но обещаващи препарати. Като такъв препарат "ваксината на Коули" се прилага в Германия, Швейцария и други европейски страни. Общо 20 държави в Европа плюс Канада и САЩ допускат практикуването на "състрадателното лечение", сочи проверката на КЗД. България обаче не го допуска.

Комисията открива по време на своето проучване нещо, което не е било известно на съда в Страсбург. "Ваксината на Коули" всъщност е преминала през напълно легални клинични изпитания. От общо 12 пациенти при шест от тях е имало удължаване на живота без никаква връзка с други лечения, а един е постигнал частична ремисия. Изследването е показало, че ваксината не води до сериозни странични ефекти и не представлява заплаха за живота на хората.

Българската комисия отива още по-далеч в своята аргументация и дава за пример мнението на Световната здравна аргументация по повод избухналата епидемия от ебола в Африка: "Фактът, че все още няма регистриран лекарствен продукт за лечението на ебола е провал на търговския пазар. Грешката е в пазара, тъй като това заболяване е типично за бедните хора в бедните държави, които не представляват търговски интерес". С тези аргументи СЗО позволява "състрадателното лечение" на болни от ебола с нерегистрирани препарати и дори като мотивира като "опит да се поправи историческа грешка".

Така КЗД отменя като дискриминационни отказите на здравните власти с аргумента, че липсата на закон също може да дискриминира гражданите.

"Принципът за равенство означава, че не следва да се допускат разлики в третирането на сходни по своята същност ситуации, както и да не се допуска еднаквото третиране на различни ситуации", пише в своето решение институцията, припомняйки практиката на българския Конституционен съд. Това означава, че здравната администрация не бива да поставя в едно и също положение хора, които могат да бъдат излекувани с конвенционални средства и такива, които не могат. Точно това са направили българските здравни власти.

С тази мотивация КЗД обявява, че здравното министерство е проявило дискриминация, която е довела до увреждане правата на болните хора. Комисията указва на здравния министър да издаде наредба, която да регулира въпроса с лечението с неразрешени препарати в България. Здравното министерство все още не е обжалвало пред съда решението на КЗД.

Тази наредба би била изключително необходима за решаване на една хипотетична ситуация, ако на наша територия се окаже, че има болен от ебола човек. По сегашното законодателство българските болници ще са задължени да не го лекуват. В крайна сметка обаче наредбата ще бъде полезна най-вече за хилядите българи, страдащи от по-често срещаните тежки заболявания. Те ще могат да запазят надеждата, че не всичко е свършено.