Ако някой не е минавал няколко години през Мечка и Стълпище, днес вероятно би намерил района доста променен. На най-високия хълм между двете села е кацнал китен хотел, под него се вият нови лозя, а наоколо кипи строителство - разчистват се и се засяват земеделски терени, вдигат се къщи за гости, рибарници, селскостопански постройки. В събота и неделя, а и в делничните дни, в района се стичат туристи, за които притегателен център е Винарски комплекс „Седем поколения“. Пред него се веят знамена и наред с тези на Русе, България и Европейския съюз, високо е вдигнат и флагът на САЩ. Което не е случайно, тъй като целият този подем се дължи на Любен Рабчев - замогнал се в Америка емигрант, който сега се е установил в Стълпище заедно със съпругата си Джо. След 40 години зад океана, той използва предприемаческия си опит и финансов ресурс, за да превърне района в перфектно място за почивка и забавления. А и да сбъдне своя стара мечта.
Кой е Любен Рабчев?
Пето поколение винар. Първият в рода Илия Рабчев напуска България в далечната 1878 г., за да замине за Франция и да учи винопроизводство. 4 години по-късно се завръща в България в родното си село Бяла Черква и основава „Изба Рабчев“, която скоро става най-големият производител в района, изнасящ вина и спиртни напитки за Германия.
Пра-пра внукът му Любен Рабчев също напуска България, заминавайки за Америка, за да учи винопроизводство и бизнес. За израсналия в Русе младеж това обаче не е толкова лесна задача - България вече е зад желязната завеса, границите са затворени и никой не може да напусне страната току така. Особено такива „капиталисти“ като Рабчеви, които за социалистическата власт винаги остават подозрителни.
Първият си опит за бягство от страната Любен прави още 15-годишен
После пробва още три пъти. Не успява, дори го хващат. За радост му се разминава леко, защото е още твърде малък. По-късно отчита като грешка, че се е насочвал към границите с Гърция и Турция, през които трудно може и пиле да прехвръкне. Затова вече 26-годишен и женен пробва по-хитър маршрут - през Югославия. През август 1968 г. в западната ни съседка се провежда световен младежки фестивал, движението е голямо и Рабчев успява да се промъкне през бариерите заедно с бившата си жена. От Югославия двамата се промъкват до Австрия. В емигрантския лагер се ражда дъщерята на Любен Албена. Скоро след щастливото събитие семейството успява да замине за Америка. Установява се в градче в щата Ню Джърси, в което емигрантите от всички краища на света преобладават. Първата му работа е метач във фабрика за хартия. Завършилият русенския Техникум по механотехника Рабчев обаче е на ти с машините и скоро му поверяват една от тях.
Първият му бизнес е стара газстанция, която купува през 1970 г. след като собственикът й банкрутира.
През 1973 г. отваря магазин за авточасти
Хрумва му да организира продажбата по нов начин, като излага всичката стока на щандове, където всеки клиент може да разглежда и търси каквото трябва. Идеята се оказва много сполучлива - в емигрантското градче повечето хора не знаят много добре английски и трудно могат да обяснят какво им трябва. И това е първият такъв магазин в целия щат Ню Джърси.
Другата му авангардна за онова време идея е магазинът да няма почивен ден и да работи с удължено време рано сутрин и до по-късно вечер. Логиката е проста - всеки ще се хване да ремонтира нещо в почивния си ден и след работа. Другите магазини в неделя окачваха табели „church day“ (ден за църква). При мен имаше само една табела - „Open“ (отворено), спомня си Рабчев. Така на бърза ръка магазините му стават 6. През 1976 г. голяма компания предлага да закупи всичките му обекти и той ги продава. Остава с доста пари и голяма лодка, затова се премества в Хюстън (Тексас). Да си млад пенсионер обаче се оказва скучно и Рабчев пак се впуска в бизнеса. „Уморих се да не правя нищо“, казва той.
Копае за нефт в Южен Тексас, но не попада на богати залежи. Решава да се върне към авточастите, отваря магазин и бързо увеличава бройката им до 16. През 1984 г. отново ги продава на „Саутленд корпорейшън“, която по него време има 200 търговски обекта.
Пенсионира се за втори път и се мести в Калифорния
в Лагуна Хилс на брега на океана. Купува си къща от 850 квадрата, както я описва - с кули като на Дисниленд. Като пенсионер този път издържа само една година и се захваща със строителство в Палм Спрингс. За 10 месеца вдига 48 апартамента по 110 квадрата. Първоначалната му идея е да ги задържи за дълго време, но отново се появява купувач с неустоима оферта. Рабчев продава и този бизнес, но веднага се насочва към друг, много по-сериозен. Заедно със съдружници през 1987 г. купува фабрика за опаковки за хранителната индустрия и фармацевтиката. Тя се разраства от 80 работници до над 1000 през 2003 г. и с поделения в САЩ, Мексико и Чили. През 2005 година продава дяловете си и се пенсионира този път окончателно.
Да не прави нищо обаче отново се оказва трудно за Любен Рабчев. Аз вероятно съм работохолик, описва себе си той. Така
след 40 години в Америка решава да се завърне в България
Първоначално отива в Бяла Черква, където има наследствени имоти. След толкова години извън страната се оказва, че възможностите за реституцията им са пропуснати, но Рабчев вижда други възможности. Има идея да инвестира значителна сума в хладилни инсталации за плодове и зеленчуци. Тамошните местни управници обаче му дават да разбере, че не е желан в региона и той си тръгва. Избира района на село Мечка, където винопроизводството е изкуство още от римски времена. А виното е стара слабост на произхождащия от фамилия винари Рабчев. Още докато е в САЩ, от 1986 г. доскоро произвежда вино - заедно с приятели купува елитно грозде и пълни 10-12 хил. бутилки. Има го обаче за скъпо хоби и виното се използва само за собствена консумация.
Сега Рабчев има 70 декара лозя, които скоро ще се удвоят, и произвежда вина от сортовете Каберне Совиньон и Каберне Фран, Кюве и Розе по класически технологии и стареещи в дъбови бъчви. За своя марка той е избрал „Седем поколения“, защото след него идват още две поколения винари. Дъщеря му Албена, която също е много успешен предприемач в Америка, участва във всичките му инвестиции у нас. Тримата й сина Никсън, Блейк и Девин - също искат да станат винари и най-големият вече учи винарство в университета.
Този път няма да продавам, колкото и да ми предложат
категоричен е Рабчев. Цялото си начинание той приема само като хоби, макар че за всеки страничен наблюдател правеното от него изглежда като много сериозен бизнес. Винарски комплекс „Седем поколения“ и сега е райско кътче с прекрасен изглед към река Дунав. Хотелската част разполага с 11 луксозни стаи, включително и панорамен с 360 градусова гледка, ресторант за 60 човека, ивент център с над 100 места, басейн. Почти готов е рибарникът, където деца ще могат да идват да хвърлят въдица и да играят в гората. Закупени са множество други парцели. В плановете влизат строителство на къщи за гости, къмпинг за плажуващи на брега на Дунав, разходки с лодка, езда и т.н.
Засега проектът се оказва изненадващо успешен, твърди Рабчев. Винарски комплекс „Седем поколения“ се пълни в събота и неделя, ивент залата се ангажира за различни събития, а местата в ресторанта за Нова година са резервирани. Идеите за бъдещето също са много и се променят в движение. Закупените терени вече достигат 1200 декара, множат се конкретните проекти.
Родната бюрокрация обаче се оказва трудно преодолимо препятствие и за каления във всякакви трудности американски предприемач. „Царят дава, пъдарят не дава. Големият човек иска да привлича инвестиции, малкият им пречи. Маса време не мога да намеря някой да разреши да изкореня едни изсъхнали орехи и да засадя нови. Искам да прочистя една гора и да я превърна в място за игра на децата - не дават, щял съм да изсека боровете, за да си строя къщата. Прекалено често чувам как нещо не може да се направи, сигурен съм, че ако всички българи започнат да гледат положително и да се съсредоточат върху това, което могат да направят, а не върху това, което не могат, всички ще заживеят много по-добре“, казва Рабчев. Той обаче не губи оптимизма си и изглежда твърдо решен да преобрази цяло Стълпище въпреки трудностите. И ако някой най-накрая успее да превърне идеите за селски, рибен и спортен туризъм от красива мечта в успешна действителност, това е именно той - човекът с 40-годишен опит в правене на бизнес и пето поколение винар. И поколенията след него.