Доц.Красимир Мартев е роден на 20 май 1957 г. в Русе. Завършил е Техникума по електротехника, а след това бившия ВИММЕСС, откъдето е с диплома на електроинженер. Преподава дисциплините „Електрически апарати“ и „Енергетични технологии“ в Електрофакултета на Русенския университет. От 2002 г. е директор на дирекция „Чуждестранни студенти“, като с младежи от други страни работи още от 1999 г. Днес Русенският университет ще отбележи 60-годишнината от началото на обучението на чуждестранни студенти и 35 години от създаването на специалната дирекция с ръководител доц.Мартев. 

- Доц.Мартев, какво е различното в общуването с чуждестранни и с български студенти?
- Почти няма разлика, тъй като това са млади хора, които носят всички характерни за 20-годишните хора мечти, амбиции, шеги и емоции. Разбира се, че при чуждестранните колеги нещата са с нюанс, тъй като си имат свои национални особености. Хубаво е да ги познаваме, за да ги разбираме и да не изпадаме в нелепи ситуации. Ето например няма да забравя как един от виетнамските студенти на тръгване от Русе имаше голяма молба към мен - да целуна по бузата съпругата му. Да, това за него е особено важно и е било някакъв вид чест, тъй като за виетнамците например няма добър или лош преподавател - всички сме поставени на висок пиедестал и получаваме невероятна почит.
- Как започва историята на обучението на чуждестранни студенти в Русе?
- Обучението на чуждестранните студенти е една от стратегическите задачи на всеки университет, тъй като така се полагат основите на бъдеща съвместна научно-творческа дейност. Един от определящите фактори за авторитета на едно висше учебно заведение и респективно на неговия научно-преподавателски състав е броят на обучаваните чужденци. Днес в Русенския университет се обучават чуждестранни студенти, специализанти и докторанти от 17 държави на Европа, Азия и Африка.
Иначе в началото, през 1979 г., с решение на Съвета за висше образование към Министерството на народната просвета, към тогавашния ВИММЕСС в Русе е разкрито подготвително отделение за обучение на чуждестранни граждани по български език и някои специализиращи дисциплини. То е второто по рода си в България след Института за чуждестранни студенти „Гамал Абдел Насър“ в София. Разбира се, че няма нищо случайно в това решение, тъй като още през есента на 1954 г. тук пристигат първите младежи от Албания и Корея. Оттогава с всяка година броят на чуждестранните студенти нараства.
След 1970 г. в Русенския университет вече се обучават младежи и девойки от четири континента - Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Най-много са представителите на Виетнам, Куба, Афганистан, Никарагуа, Сирия, Ирак, Йордания, Нигерия, Етиопия, Гърция, Кипър и др.
През 1980 г. това звено прераства в Деканат за работа с чуждестранни студенти. От 28 октомври 1981 г. той пък става Факултет за чуждестранни студенти, а година по-късно към него се учредяват и Катедрите „Български език“ и „Природо-математически науки“.
- Всички студенти ли научават добре български език?
- Това не може да се каже за всички, но повечето да, справят се отлично. Вече няколко поредни години отличници на випуска стават точно хора от други страни. Интересно е, че хора, които са получили образованието си тук преди повече от 20 години, говорят прекрасно езика ни. Все пак в първата година от престоя си в България всички чуждестранни студенти изучават български в продължение на една година, а след това продължават образованието си по различни специалности.
- Демократичните промени намалиха ли интереса към България?
- Да, действително в годините на прехода българското висше образование премина през редица промени, които се отразиха и на броя на чуждестранните студенти. До този момент приемът и разпределянето им бе задължение на Съвета за висше образование при Министерството на образованието и науката. След 1990 г. висшите училища получиха право сами да провеждат кандидатстудентска кампания за набиране на чуждестранни студенти. Факултетът за чуждестранни студенти в Русе се оказва неподготвен за новата ситуация. В Русенския университет не постъпваха чуждестранни граждани за обучение на собствена издръжка. След 1993 г. тук идват  само студенти, приети по силата на Постановление 103 на Министерския съвет. Те се разпределят от Министерство на образованието за обучение в българските висши училища и факултетът за чуждестранни студенти беше закрит. Неговата работа отчасти бе поета от Центъра за повишаване на квалификацията и допълнително обучение с ръководител доц.Юлиян Младенов, а самото обучение се провеждаше от Катедра „Български език и литература“.
- Това обаче явно е променено. Кога и как се случи?
- През 2000 г. бяха назначени двама колеги, които да отговарят за чуждестранните студенти - аз и гл.ас. Силян Арсов, а през 2002 г. бе създадена Дирекция  „Чуждестранни студенти“. Основната ни задача вече беше да набираме чуждестранни студенти и да подпомагаме обучението им в Русенския университет. Тъй като от 2005 г. турските студенти станаха много, в състава на дирекцията привлякохме колеги, които говорят езика им. Освен за подготовката, на нас ни стана ясно, че трябва да обърнем специално внимание на адаптацията на младите хора в новата академична среда. Така се роди и мотото на дирекцията ни - да могат колегите от всички страни да кажат „Това е моят университет!“.
- Интернет помогна ли ви?
- Точно там насочихме усилията си, тъй като животът на младите хора е в мрежата. Още със създаването си дирекцията направи свой сайт, който съдържа пълна информация за обучението на чуждестранните студенти в Русенския университет. С появата на Фейсбук като най-масово разпространената социална мрежа, дирекцията бе една от първите, която откри своя страница. Тя се поддържа едновременно със сайта, превръщайки се в основна форма на комуникация с нашите студенти, техните семейства, близки и приятели.
За да помогнем на новопристигналите студенти да се почувстват желани и добре приети в Русенския университет, ежегодно издаваме Справочник на чуждестранния студент. В него е събрана цялата информация, от която чуждестранните студенти се нуждаят в първите месеци на обучението си в Русенския университет, за живота в Русе и в България.
- Това не изключва и дипломатическите разговори, нали?
- Нищо подобно - не само че не изключва, а напротив, имаме още по-интензивна работа с  представители на дипломатически и консулски служби, ръководители на просветни организации, обръщаме се към активни деятели на неправителствени и обществени организации, а не на последно място контактуваме с родителите, загрижени за образованието на децата си.
- Успяват ли чуждестранните студенти да кажат „Това е моят университет!“?
- Ще ви дам един пример, който много ме развълнува. Наскоро с ректора проф.Белоев бяхме във Виетнам и там имахме среща с випускници от български университети. Докато говорехме, един от инженерите каза „Оставете, не го слушайте този колега, той не е русенец, от Пловдив е!“ Разбира се, че имаше предвид колега, който е завършил Хранително-вкусовия, пак в България, но не е от „нашите“. Изключително вълнуващо е да знаеш, че навсякъде по света българските възпитаници празнуват 8 декември и 24 май. За това принос имат ректорските ръководства и по-специлано нашето. Тук всяка година има фестивал на чуждестранните студенти, награждават се отличниците и се прави всичко, което би им помогнало за по-добрата им изява.
- Имате ли статистика в колко други държави работят хора, чиито дипломи носят печата на Русенския университет?
- Тук се води пълна статистика за всички студенти и числата показват, че специалисти от 46 страни имат диплом от Русенския университет. Значителна част от тях са на отговорни стопански и административни длъжности, други се трудят във висши училища и научноизследователски институти. Сред тях има носители на научни степени и звания. Една такава пълноценна реализация в живота е гордост за нас като техни преподаватели. Радваме се, че дълбоко в сърцата си те са запазили обич към нашия университет, обич към България. 

9 дипломатически мисии идват за юбилея на чуждестранните студенти

Представители на девет дипломатически мисии в България, сред които и трима посланици, ще бъдат специални гости на тържеството, с което ще се отбележи 60-годишнината от началото на обучението на чуждестранни студенти и 35 години от създаването на Дирекция „Чуждестранни студенти“ в Русенския университет. Празникът е днес от 14 ч в Канев център, когато ще бъде разказана историята на дирекцията, помогнала на младежи от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, да получат висше образование и да са полезни за страните си.