През октомври 2012 г. броят на безработните е 18.7 млн. хора в трудоспособна възраст, сочат данните на Eurostat. Това е с 2.2 млн. души повече в сравнение със същия месец на миналата година. За подобна негативна тенденция най-голяма е заслугата на Гърция, Кипър и Испания. За разглеждания период безработицата се е повишила между 3% и 7%
Ситуацията в Европа се влошава. Колкото повече безработни има, толкова повече спада потреблението, увеличава се държавният дълг, което води до по-малко продажби и по-високи данъци за бизнеса. Това несъмнено рефлектира върху производството, което спада и води след себе си нови съкращения. И така по спиралата надолу ...

Краят на кризата е далеч. Причината е, че икономическата ситуация в Европа не наподобява тази в Тайланд от 1997-а или Русия 1998-а. Когато там възникнаха проблеми с дефицита по външния дълг, процесите протекоха светкавично. Чуждестранните инвеститори бързо напуснаха пазарите. Време за съкращаване на дефицита на Тайланд, Малайзия или Мексико никой не даваше. Процесите се случиха за период от няколко седмици от месец-два.

Еврозоната обаче е икономическа метрополия, а не някаква периферия. На нея се пада една шеста от световния БВП. Инвеститорите няма къде да избягат. В Америка, Япония и Китай ситуацията е много малко по-добра от тази на Стария континент и предприемачите не намират смисъл да се занимават с упражнението „преместване на капитали”. Затова и курсът евро/долар през последната година не претърпя съществено изменение и е около 1.3 EUR/USD. Еврозоната се вари в соса на собствената си криза като не изпитва нито отлив, нито приток на капитали.

Европейската криза доста наподобява азиатската от 1997 г. - същият балон на пазара на недвижими имоти, същите дългове и дефицити, същите проблеми в банковия сектор. Разликата обаче е в динамиката на кризата. В Европа тя е бавна и мъчителна.