Има един футболист на „Дунав“, когото по-възрастните фенове вече започнаха да сравняват с легендарните играчи на русенския отбор от 70-те години Александър Манолов и Георги Ковачев-Шопа. Всъщност, той като че ли е съчетание от най-добрите качества на двамата - тича неуморно като Манолов и дърпа конците в средата на терена с финеса на Ковачев. Като се прибави и златната му 25-годишна възраст, в „Дунав“ могат само да се радват, че имат в състава си толкова талантлив и самобитен футболист.
Георги Чакъров е роден през януари 1989 година в Смолян. По топката се пали от баща си и скоро започва да тренира в местния „Родопа“. В един мач неговият детски тим бие „Левски“ с 1:0, бившият играч на ЦСКА Альоша Димитров, тогава треньор в „синята“ школа, забелязва дарбата му и му предлага да тръгне към „Герена“. С него в София пристигат смолянските му съотборници Стефан Станчев и Атанас Зехиров.
Детето от Смолян тренира 8 години в школата на столичния гранд. Когато възмъжава, играе няколко контроли с мъжкия отбор при Станимир Стоилов, но на практика има само два официални мача с първия тим. Кръщелното свидетелство при майсторите е заверено на 18 октомври 2008 година срещу „Беласица“. Доверие в тези два двубоя му гласува Емил Велев. Иначе е стрелец номер за юношеския отбор, при това не играе като чист нападател, който чака топката „на гюме“.
После, както обикновено се случва в „Левски“ и ЦСКА, е пратен под наем в „Спортист“ /Своге/. Нали трябва да се освободят места за куп куци коне от чужбина! 
През сезон 2010-2011 е в „Черноморец“ /Поморие/, а през следващите години играе за „Любимец“, където е основна фигура и с изключително важна заслуга за промоцията на скромния отбор в „А“ група. Освободен е без никакви обяснения след странното уволнение на старши треньора Веселин Великов, с когото работи днес за възраждането на „Дунав“.
Чакъров е универсален халф с отличен поглед върху играта. Покрива широк периметър, обича да грабне топката от централните защитници и да превземе пространство с хубав дрибъл и каскада от финтове. Понякога се увлича в излишни солови действия, но флиртът му с кълбото е красота и наслада за очите. За да се разбере за какъв футболист става дума, да кажем още, че е майстор на изкусния последен пас. Обича да се изстрелва от задни позиции, да намира свободни зони и да дублира централния нападател така, както го прави например Марселиньо в „Лудогорец“.
Понякога се пилее физически в излишно тичане между двете наказателни полета, но нали пък ролята му на черноработник и диригент едновременно го задължава да се грижи за всяка педя земя!
Такъв интересен и изобретателен футболист е голямо богатство за младия „Дунав“. При това има огромни резерви, особено ако налее още малко физика и разпределя равномерно усилията си. Подобен играч, надарен с фантазия, техника, дрибъл, находчивост, Русе не помни от времето на Валери Кулинов, Пламен Петков, Анатоли Нанков, Кирил Кирилов.  
„Той може да бие сам всеки отбор“, казват за него от годините, когато още играе за юношите на „Левски“.
Най-хубавото е, че „Дунав“ и Георги Чакъров са в ситуация, когато могат и трябва да си помогнат взаимно. Отборът е готов да му предостави шанса да възроди кариерата си и звездата му да заблести с пълна сила. Той пък е способен да даде на тима онази класа, която да върне „Дунав“ до 2 години в елита на българския футбол. Тогава феновете неминуемо ще пеят песни за смолянското момче и ще го сравняват с легенди като Сашо Манолов и Георги Ковачев.