„Скъпа Бистра,
Колета от Марини и от тебе получих, само че Мариният беше пострадал, защото липсваха: петела, бонбоните, одеколона и едно сапунче. Много се ядосах. Направих оплакване в контролата при затвора и лицето, криминален затворник, върху което се усъмниха, беше наказано с 10 дена карцер. Разбира се, това мене не ме задоволи, щом откраднатите работи не се намериха. Изглежда, че вкъщи няма петел да пее... Нали? А как се радвах, че ще получа и одеколон... Все пак, още веднъж благодаря на Мара и Васю за ценния колет.
В събота преди Коледа идва Цанко /грешка, преди Нова година/ и ми донесе някои работи, после дойдоха Марина и твой колеги, на първия ден на Коледа б.Димитър ми донесе обиварен петел, компот, ябълки и пр., на втория ден идваха Тошко и Венера с дребни работи, така че на праздниците нищо не ни липсваше, освен само едно: СВОБОДА и радостта да бъдем при близките си...“.
Това е началото на писмо, писано на 13 януари 1946 година от Централния затвор в София. Негов автор е Иван Попконстантинов - роден в Русе на 21 юни 1893 година, дипломиран адвокат, народен депутат в 25-ото Народно събрание. След 9 септември 1944 година Попконстантинов получава зловеща присъда от Народния съд - 15 години строг тъмничен затвор плюс задължението „да изплати в полза на държавното съкровище 3 милиона лева“. Аргументите на Народния съд са, че Иван Попконстантинов „е поддържал политиката на правителството както в парламента, така и извън него. Въпреки това той е имал добри отношения към народните борци и към лица, които изповядвали леви убеждения, като се е намесвал при преследването и гонението им и ги е спасявал от интерниране и съд“.
Личността на Иван Попконстантинов, който е избран за народен представител от град Кубрат, със сигурност тепърва ще предизвиква интереса на историци и изследователи. Сега обаче поводът обществеността да спре вниманието си върху него е току-що издадената книга, която е събрала
изключително интересната кореспонденция на юриста
от времето, което той прекарва в Централния затвор в столицата. Книгата е със заглавие „Дневникът на един депутат“ и е съвместно издание на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Държавен архив-Русе. Идеята за това удивително издание е на двете съставителки -  университетската преподавателка д-р Велислава Донева и на специалистката от Архива Веселина Антонова. В работата по разчитането на ценните документи са привлечени и студентките от втори курс по специалността „Български език и литература“ в РУ Ванеса Дамянова и Деница Донева, а автор на корицата е дизайнерът на в.“Утро“ Алкин Вейсал.
Солидният том включва освен кореспонденцията и много архивни снимки и факсимилни страници, но също и стихове, писани също в затвора, от Змей Горянин, Богислав Алексиев, Христо Бръзицов, както и на самия Иван Попконстантинов.
Дневниковите записки на русенеца са ексклузивно
свидетелство за един слабо известен период в новата българска история
през който интелектуалният цвят на нацията е подложен на стръвни репресии от навлизащата в ролята си на власт комунистическа управа. По същото време в затвора се озовава и друг русенец - именитият проф.Михаил Арнаудов, в килиите са писатели, университетски преподаватели, журналисти, юристи, висши офицери и духовници.
Дневникът предава атмосферата на делниците, прекарани зад решетките от хора на възвишените ценности, които не губят присъствие на духа, независимо от неволите в килиите. И все пак, това, което не може да се приеме и да се свикне с отсъствието му, е именно свободата. Още повече, когато хората са лишени от нея тъкмо заради служенето си на народа и националните идеали.
„Какво струва всичко това,
когато душата е потисната, сърцето изпълнено с носталгия по семейното огнище
копнеж по любимите другарка и рожби? Когато нощите не даряват спокоен сън, а само кошмари или сънища, красиви, но само сънища, които не облекчават, а още повече засилват болката? Само този, който е бил в затвор, може да има представа за силата на тия чувства, в които изгаря всичко, което някога е смущавало последните. Тук, от мрачната килия САМО може да се хвърли поглед назад, към миналото и да преоцени всичко в своя живот, да осъзнае грешките си и да почувства каква магия е любовта, каква сила дава да се понасят и най-страшните изпитания, страдания и неправди“, се казва в писмото на Иван Попконстантинов.
Вълнуващо и драматично четиво е тази книга, издадена със спомоществователството на Русенския университет. Тя ще бъде представена пред русенската общественост на 2 октомври от 17.30 часа в зала 2 на Канев център. В представянето ще се включи и театър школа „Артистисимо“, като младите актьори ще пресъздадат част от поезията и от записите в дневника на русенеца, които виждат бял свят благодарение на един съвременен възрожденски порив.