Настоящият кратък анализ се основава на данни на Института за пазарна икономика и има за цел да осветли до известна степен социално-икономическото състояние на област Русе.
В публичното пространство много често се поднася разнообразна социално-икономическа статистическа информация. Например за средни работни заплати, трудова заетост, безработица, чуждестранни преки инвестиции, брутен вътрешен продукт (БВП) и др., като тази информация се отнася за административните области в България или за районите за планиране.
В тази връзка, с оглед на голямата тежест на град Русе и липсата на други големи градове в областта, Русенска област се отъждествява с град Русе и на тази база се правят грешни и некоректни сравнения. Така на практика се сравнява Русе с Враца и Козлодуй; със Стара Загора, Казанлък и Раднево; с Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Лясковец, Павликени, Стражица и Сухиндол; с Варна, Златни пясъци и Девня; с Пловдив, Асеновград, Карлово и Сопот; с Габрово, Севлиево и Трявна; с Благоевград, Сандански, Банско, Разлог и Гоце Делчев, а изводите се пренасят върху областните центрове.
Например твърдението, че средната работна заплата във Враца е много по-висока от тази в Русе, е вярно, но не за градовете Враца и Русе, а за съответните области. Причината е ясна - високите заплати в АЕЦ Козлодуй имат голяма тежест и вдигат съществено средната заплата във Врачанска област.
Наскоро бе поднесен друг показателен пример в това отношение - Русе губи лидерски позиции в Северния централен район за планиране. Като основание се посочва анализ на Института за пазарна икономика, според който броят на заетите в област Велико Търново нараснал през последните две години.
Направих си труда да проуча внимателно този анализ. Той се отнася за административните области в България, т.е. резултатите са валидни за Русенска област, а не за Русе. Използвани са 58 индикатора, групирани в 8 категории: Икономика, Данъци и администрация, Инфраструктура, Демография, Образование, Здравеопазване, Околна среда и Социална среда.
В заключение са представени комплексни оценки за социално-икономическото състояние на областите в България, като Русенска област попада в групата на областите с добро социално-икономическо състояние (виж фиг. 1). В тази група са още областите Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. В същото време оценката за област Велико Търново е лошо социално-икономическо състояние, за област Габрово - контрасти в социално-икономическото състояние, а областите Разград и Силистра са с много лошо социално-икономическо състояние. Тези резултати категорично показват, че област Русе е безспорен лидер в Централния северен район за планиране и няма как въз основа на един единствен индикатор да се твърди, че Русе губи лидерски позиции. Всъщност и това не е вярно. Коефициентът на заетост в област Русе е 44,5% и е по-висок от от този в област В. Търново - 42,9%, и дори от този в област Варна - 44,2%.
Още интересни сравнения могат да се направят от публикуваната таблица.
Така на фона на лошото социално-икономическо състояние на България, ситуацията в Русенска област е добра, което изключително се дължи на град Русе. Това не означава, че липсват негативни тенденции. Самоунижението и язвителните твърдения в публичното пространство обаче няма как да помогнат те да бъдат преодолени, а могат само да ги задълбочат.