Милиони хора по света не могат да си представят живота без любимите си кръстословици. Десетки хиляди пък са ангажирани с това да ги съставят и няма вестник без кръстословица. Стотици научни изследвания анализират кръстосаните думи от всякакви гледни точки, а едно от последните открития, свързани с тях, е на американски медицински екип, който препоръчва решаване на кръстословици като превантивна терапия срещу коварната болест на Алцхаймер.
Гимнастиката на мозъчните гънки, както е известно решаването на ребуси, днес има празник. Навършват се точно 100 години от публикуването на първата кръстословица в света, излязла на 21 декември 1913 година в американския всекидневник „Ню Йорк уърлд“.
Автор на гениалното изобретение
е роденият в Ливърпул и емигрирал в Америка Артър Уайн, който поддържа забавната страница на изданието с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зрее месеци в главата му и в навечерието на Коледа Артър я поднася като подарък на читателите.
Това е усъвършенстван вариант на вече познатата игра „Магични думи“ или „Вълшебен квадрат“, в която едни и същи букви трябва да се разполагат вертикално и хоризонтално, като се запазва смисълът и значението на образуваните думи.
Уайн решава, че много по-интересно ще бъде, ако словата не се повтарят и публикува първата ромбоидна главоблъсканица, наречена още диамантена. В нея няма черни квадратчета и думите не се попълват вертикално и хоризонтално. Творението на Уайн излиза в неделното забавно приложение на „Ню Йорк уърлд“ под названието crossword pazzle (пъзел от пресичащи се слова).
Първоначално британецът кръщава ребуса си word-cross (от англ. дума-кръст).
Небрежен словослагател обаче размества двете части на неологизма
и така се появява думата crossword, дала названието на всички останали подобни словесни главоблъсканици по цял свят.
Ето как точно се ражда невижданата главоблъсканица. Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата „забавление“ и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота съставителят номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на правилните думи в кръстословицата.
Придружаващите инструкции са кратки и ясни: „Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения.“
Дебютът на кръстословицата е повече от успешен
След тези първи стъпки новият ребус поема по своя славен път, за да се превърне в неотменима част от развлекателната част в медийната индустрия. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми. Най-подходящата за Артър Уайн обаче си остава правоъгълната.   
Творението на ливърпулския имигрант среща бурно одобрение сред читателите. Едно от доказателствата за това е, че още през февруари 1914 г. те започват да изпращат в редакцията на „Ню Йорк уърлд“ писма със собственоръчно съставени кръстословици. 
Единствената слабост на кръстословиците са грешките, допускани от печатарските машини. Оказва се, че тези технологични средства много често разместват или припокриват квадратчетата. Отчитайки този съществен недостатък, издателите на „Ню Йорк уърлд“ спират поместването на кръстословици в своя вестник.
Но силното недоволство на читателите ги принуждава да възобновят страницата
съдържаща новия ребус, при това още на следващата седмица.
Най-голямото признание за кръстословицата идва през 1924 г., когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в „Ню Йорк уърлд“. Изданието се превръща в невероятен хит на американския пазар. Само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
Но и тук като при множество велики изобретения
има претенции за бащинството
В Южна Африка, говорейки за кръстословица, много обичат да споменават Виктор Орвил. Неговата история е забавна и заплетена като сложна кръстословица, но, уви, не е надеждно доказана. Ето какво гласи тя.
В края на ХIХ век този гражданин е осъден на 3 години затвор. Понеже провинението му е сравнително дребно, режимът на наказанието също е сравнително лек. Затворникът отмята дните до края на присъдата, но за да пребори скуката си измислил развлечение - да попълва букви в квадратните плочки на пода така, че в различни посоки да се образуват думи.
Когато изписва цялото налично пространство, интелигентният затворник рисува подобна мрежа върху хартия, като записва въпроси, отговорите на които били дадени върху плочките в килията на Орвил. В този вид новата игра е изпратена в местен вестник.
Редакторът не обръща особено внимание на словесната главоблъсканица, но след няколко дни я показва на приятелите си, които го убеждават да я публикува. Успехът е страхотен и в редакцията пристигат хиляди писма с молба вестникът да продължи да печата подобни главоблъсканици, но призивите остават нечути - просто няма кой да кръстосва думите.
В добрата стара Англия обаче не са съгласни с тази история
Там смятат, че първата словесна главоблъсканица е създадена на Острова в средата на ХIХ век. Авторството на забавлението с думи е приписвано на Майкъл Дейвис, но и тук има един малък проблем - липсва стопроцентово доказателство.
Всъщност най-основателни са претенциите на италианците. На 14 септември 1890 година журналистът от ломбардското градче Леко - Джузепе Айролди, публикува в списание „Il secolo illustrato della domenica“ игра, много приличаща на днешната кръстословица. Творението е просто „за убиване на времето“, както уточнява самият Джузепе Айролди, който не продължава в тази посока и се потвърждава поговорката, че една птичка пролет не прави. В Италия кръстословицата се налага десетилетия по-късно.
В Русия „плетеницата от думи“, както наричат тази главоблъсканица, се появява чак през 1925 година, когато в „Новая вечерняя газета“ публикува първата кръстословица в страната.
Играта толкова се харесва на руснаците, че в някои по-напредничави списания се появяват нови рубрики, посветени на преплетените думи. За първа, най-близка до създадената от Уайн, се смята кръстословицата, публикувана на 12 май 1929 г. в списание „Огонек“.
Първата българска кръстословица
пък е публикувана през 1927 година от Илия Николов, за когото обаче не се знае нищо повече от името му. Наши умове също се опитват да се намесят в спора за бащинството, като твърдят, че ако кръстосването на думи може да се нарече кръстословица, първата българска енигма е публикувана през 1714 година във Виена в „Стематография“ на Христофор Жаферович и представлява нещо като магически квадрат. Но това, разбира се, е само опит за подклаждане на националното самочувствие.