Д-р Цветан Данев е роден през 1951 г. Завършил е Втора гимназия „Баба Тонка“, а след това медицина в Медицинска академия в София. Има специалност по „Ушни, носни и гърлени болести“, преподава в Русенския университет и е началник на Ушно отделение на МБАЛ-Русе.

- Д-р Данев, миналата седмица беше публикувана информация, че в русенската болница лекарите проверяват слуха на новородените бебета чрез щракане с пръсти. Наистина ли правите това в 21 век?
- Разбира се, че не. Това е пример отпреди столетия, когато е нямало достатъчно добри апарати, а в началото на миналия век е изобретен дори апаратът на Барани, който наподобява щракането на пръсти. Така е било някога, но медицината се развива и нашата специалност изобщо не изостава. Сега има апарати с акустични емисии и много фина чувствителност, които дават реална представа за слуха на бебетата.
Лично аз съм много щастлив, че МБАЛ-Русе е одобрена от кампанията „Българската Коледа“ и ще получи най-съвременна техника, която ще стои в Неонатологичното отделение. Предстои да помагаме на колегите как да работят с нея, но пък те могат да разчитат на нас във всеки един момент.
Нека припомня, че в нашето Ушно отделение преди три години дамите от русенския Лайънс клуб ни дариха изключително модерен апарат за скрининг на деца. Той още работи и не се налага да щракаме с пръсти, за да проверяваме слуха на бебетата.
- Защо все пак е необходимо да се изследва така внимателно слуха на новородените?
- За да може ние като специалисти да се намесим възможно най-рано и да коригираме, доколкото е възможно, добрия слух. Ако в ранна възраст се открие проблем - от механичен, генетичен или друг тип, има ли проводимост, може да бъдат поставени кохлеарни импланти, каквито за щастие в България са вече рутинна дейност. По този начин се стимулира слухът на детето и му се дава възможност да контактува и да се социализира. Загубата на слух няма нищо общо с липсата на интелигентност, но ако тя не бъде открита навреме и не се вземат мерки, може да окаже голямо негативно влияние върху развитието на детето.
- Кога се развива слухът?
- Вътрешното ухо е изцяло развито, когато майката е достигнала около 20-та седмица на бременността. Бебето се ражда с напълно развит слух, така че то е готово да слуша и учи от първия ден.
Още от раждането си бебетата обръщат голямо внимание на гласовете, особено на тези с високите тонове. Бебето реагира на познати звукове и вероятно ще се плаши от силни или неочаквани звуци. Разбира се, че реакцията му на различните звуци зависи отчасти и от неговия темперамент. По-чувствителното дете например може да подскочи и при най-малкия шум, докато спокойното бебе възприема с лекота повечето звуци.
Въпреки че смятаме, че слухът е развит докрай и работи още от раждането, частите от мозъка, които реагират на комплексни звуци и предават информация за това, което чуваме, продължават да се развиват до 12-годишна възраст.
- Какви са съвременните методи на изследване?
- Засега най-модерно е изследването с евокирани /предизвикани/ потенциали. Това се прави с обща упойка и се стимулира мозъчният отговор - има ли, или няма слух. Така се установява дали слуховите клетки провеждат нормално и до каква степен са нарушени, от какво естество е нарушението и какви мерки трябва да се вземат. Има оперативно и консервативно лечение, а ако не може да се въздейства така, се преминава към кохлеарни импланти.
- Как могат родители да тестват у дома дали детето им чува, преди да се консултират с лекар?
- Да го наблюдават и да му говорят. Често това, че детето не говори и не контактува, може да е израз на някое от аутистичните състояния, но не се изключва и нарушение на слуха. Това обаче е сигнал към родителите да потърсят специализирана консултация.
- При вас колко големи малки пациенти идват?
- Сега и в доболничната помощ колегите разполагат с техника и опит, за да установят дали детето не чува или има друг проблем, което снижава възрастовата граница. От много години само в Русе от Северна България, с изключение на Варна, има т.н. „тиха камера“ /камера селента/, която представлява една кабинка с изключително добра шумова изолация и без вибрации. Тя е на такова място в болницата, че да не достигат до нея никакви други дразнители. Ежедневно се правят около 30-40 изследвания там /не щракаме с пръсти/. Пациентът влиза там, слагат му се слушалки и с аудиометър се замерват децибелите и херците, които той чува. Прави му се аудиограма, която много прилича на кардиограмата. На нея са показани като диаграма въздушната проводимост и мозъчния отговор. Тези неща са рутинен метод от много години и ние консултирахме децата от специализираните училища в Горна Оряховица и Търговище.
- Вие като лекари сътрудничите ли си със сурдопедагозите в Русе?
- Да и държим на това. Сурдопедагозите са добре подготвени, но е полезно за пациентите да си партнираме, тъй като работим в едно поле и за негова полза. Правим много консултации и обучения и мога да кажа, че в Русе се справяме сравнително добре.
- Преди години като че ли имаше повече деца с нарушен слух. На какво се дължи намаляването им?
- Преди години се използваха масово ототоксични медикаменти като гентамицин, стрептомицин и други глюкокортикоиди. Сега колегите са много внимателни и само при нужда в прецизно определена концентрация се предписват такива лекарства. Слуховият апарат е много чувствителен и лесно се уврежда. Това е причината да се прилагат в точни дози и за кратко. При това внимание е естествено да намалеят децата с увреден слух, но е фантастично да смятаме, че такъв проблем не би могло да има изобщо.
- А как бихме могли да съхраним добрия слух на децата?
- Периодично се правят разяснителни кампании за прекомерните усилвания на звука в дискотеки и за това колко фино нещо е слухът. Не мога да кажа до каква степен хората са се информирали, но ние като специалисти се стараем. Трябва да спомена, че грипният вирус много обича слуховия, вкусовия и обонятелния нерв и това е причината да сме особено внимателни по време на грипни епидемии.
Когато преди време бях директор на РЗИ, започнахме кампания за намаляване на звука в дискотеките. Ако си спомняте, имаше дискотеки и в жилищни сгради, където живеещите бяха направо тероризирани. Сега това се промени чрез нормативна уредба и те са отделени и малко по-стриктно се следи за наднормения шум.