Тази пролет се навършиха 30 години от излизането на изследването ми "Фашизмът".

Първоначалното заглавие беше "Тоталитарната държава", но в онези времена беше невъзможно да излезе с това заглавие, каза д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на България, при представянето на четвъртото издание на труда му, което е сериозно разширено и обогатено.

"Аз никога не съм смятал, че "Фашизмът" е най-голямото ми интелектуално постижение. Тази книга просто попадна на своето място в своето време. Тя даде отговор на големите политически въпроси, които хората си задаваха, но на които далеч не винаги можеха да отговорят. Оттук и нейният голям обществен резонанс, който я превърна от чисто културно в голямо политическо събитие", подчерта д-р Желев, припомняйки трудната съдба на първото издание на "Фашизмът".

От гледна точка на историята 30 години са много малко време, но от гледна точка на политиката е много време, особено като изброим събитията, които се случиха за този период, каза д-р Желев. В новото издание, което се нарича "Тоталитарните близнаци. "Фашизмът" тридесет години по-късно" една от главите е посветена на съдбата на първото издание на "Фашизмът". Втората най-нова глава е посветена на един много сложен паралел между фашизма и комунизма, конкретизиран главно чрез историята на Хитлер и Сталин.

"Неусетно всичко се превръща в история. Ето защо е необходимо да се напомни за него, за да се разбере цялото значение на онова, което направи българският философ и социолог тогава", каза за себе си д-р Желев.

В залата на София прес има главно малцина приятели на д-р Желев от зората на демокрацията, между които Димитър Луджев, Емил Кошлуков, Румен Данов, Ренета Инджова. Д-р Желев прочете откъс от Втора глава на книгата, където много асоциации могат да ни върнат и към днешния ден и много въпроси от днешния ден остават все още без отговор.