Общото събрание на ООН гласува единодушно резолюция за закрила от наблюдение в интернет, разработена от Бразилия и Германия. Проекторезолюцията бе утвърдена с консенсус още на 26 ноември в комитета на Общото събрание. Документът бе разработен след скандала с бившия служител на ЦРУ Ерик Сноудън, от чиито разкрития стана ясно за безпрецедентната програма за повсеместен шпионаж на Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Резолюцията призовава страните-членки на ООН "да уважават и защищават правата на неприкосновеност на личния живот, включително в контекста на цифровите комуникации", както и "да вземат мерки, с чиято помощ да се сложи точка на нарушаването на тези права, както и да създадат условия за предотвратяване на подобни нарушения, включително на законодателно ниво".
За последен път ООН се занимава по-сериозно с въпроса за неприкосновеността на личния живот през 1988 г., когато е оптимизиран текстът на Международния пакт за граждански и политически права. Както постоянният представител на Бразилия в ООН Антониу Патриота заяви, "за тези 25 години комуникационните технологии са направили огромен скок в своето развитие".
Текстът на приетата резолюция е разработен от Бразилия и Германия съвсем не случайно. От огласените от Ерик Сноудън данни стана ясно, че САЩ са подслушвали телефоните на поне 35 държавни лидери, сред които бразилския президент Дилма Русеф и германския канцлер Ангела Меркел.