България намалява с 8 души на ден
България
| 19 декември 2013, 11:47 | коментара
„От 9 милиона души станахме 6,98 милиона. Ще станем около 4 милиона души през 2050 г. според прогнозите на Световната банка, на които може да се вярва", подчерта професорът.
България е единствената държава в света, която поддържа отрицателен естествен прираст през последните 23 години, допълни и доц. Георги Бърдаров от Геолого-географския факултет на Софийския университет.
Експертът по демографска статистика проф. Тодор Калоянов от УНСС подчерта, че тенденциите не са нормални, особено заради продължителността на периода, в който се наблюдават. „Това, което се случва, е обективна тенденция, започнала преди 90 години. Известна е теорията за демографския преход, според която сме достигнали четвъртият етап на ниска раждаемост и висока смъртност. Експертите очакваха да се възстанови възпроизводството, но се случи нещо изненадващо", обясни експертът.
Проф. Петър Иванов изтъкна, че винаги се премълчава въпросът за етническата структура. Според статистиката на Центъра за демографска политика за 50% от новородените българският език не е майчин. „Интересно, тези 53 000 деца, родени през тази година, с 16 000 по-малко от предходната година, какъв език имат за майчин – според нашата статистика за около 30 000 това не е българският език", изтъкна професорът, според когото „подмяната на населението" вече е започнала.
„Етническата структура е неудобна тема за българските политици, на които е неудобно да признаят, че България се циганизира и турцизира", критикува проф. Петър Иванов.
Доц. Георги Бърдаров припомни, че в един момент на ромското население се е гледало като на трудов резерв за България, затова трябва да се обърне внимание на тяхното образование. „Ромите имат ниска продължителност на живота и висока смъртност", предупреди той.
Според проф. Иванов е необходима политика на рестриктивно семейно планиране. „Деца трябва да имат тези, които могат да им осигурят условия за живот. За ромите децата са просто средство за съществуване", отбеляза професорът.
„За мен най-страшна е промяната във възрастовата структура – държавата не може да понесе толкова неактивна част от населението", подчерта доц. Бърдаров, според когото младежката безработица е друг важен акцент в демографската криза.