Асоциация „Дислексия - България“ е първата в страната неправителствена организация в обществена полза. Учредена е през септември 2005 г. в Русе от Даниела Бонева, лицензиран консултант-обучител по дислексия. Тя и психологът Елена Михова работят с деца и младежи от цялата страна, като осигуряват и съпътстващо обучение на родителите, както и неограничени консултации след края на Програмата. Прилагат индивидуални коригиращи програми за страдащи от дислексия, дискалкулия, дисграфия, диспраксия, хиперактивност с/без дефицит на внимание. Най-малкият им пациент е на 6 години, а най-възрастният е студент на 24 години. От самото си създаване Асоциацията работи по редица международни проекти, сред които ДINCLUDE, „Ранен старт за по-добър живот на децата със специални потребности“ заедно с ОУ „Алеко Константинов“ в Русе, CallDysc и др.

- Г-жо Бонева, Асоциация „Дислексия - България“ помага на деца и младежи със специфични нарушения в процесите на преработка на информацията, което ограничава тяхното образоване и развитие. За съжаление, изследвания показват, че в последните години непрекъснато расте броят на учениците със затруднения в ученето. Какъв е вашият коментар?
- Повечето проучвания в различни страни сочат, че между 10 и 17% от всички деца в начален етап на обучение имат някаква форма на обучителни трудности. Ситуацията в България не е по-различна, практически не съществува клас, в който да няма дете, нуждаещо се от специална подкрепа, за да се научи да чете, да пише и/или да смята. При представянето на плана за справяне с неграмотността в ЕС до 2020 г. Европейската комисия съобщи, че почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и че 15-годишните в България четат най-лошо в сравнение с връстниците си от другите държави - членки на ЕС. Броят на децата, проявяващи симптоми на дислексия, вече надхвърля 10-12%. Проблемът на хората с дислексия е проблем на цялото общество.  
- Защо родителите ви търсят за помощ в по-късен етап, например ученикът е вече в четвърти или пети клас?
- На първо място, родителите нямат достатъчно информация и познания, за да разпознаят навреме симптомите на дислексията. Успокоявани от част от учителите, че детето с времето ще успее да преодолее проблема, те са склонни да чакат нещата да се разрешат от само себе си. Други приемат мнението на учителите, че детето не полага достатъчно усилия. Има една категория родители, които не разбират на какво се дължат затрудненията, но полагат огромни усилия да помогнат на детето - четат на глас уроците, извличат най-важното и му поднасят информацията. Втората причина е, че родителите се нуждаят от време, за да приемат, че детето има проблем. В литературата са описани през какви етапи минават възрастните преди да приемат наличието на проблем и да са психологически готови да споделят и да потърсят помощ. И третата причина е, че голяма част от учителите не са обучени да разпознават състоянието, нямат знанията и уменията да подпомагат дислексиците в условията на класната стая, както и да насочат родителите към специалисти.
- Доколко успявате да убедите родителите да бъдат полезни на детето си?
- Родителите, които идват при нас, са мотивирани и нямат нужда от убеждение. Готови са да отделят и време, и средства. Има и друг тип родители, които разчитат само на училището и учителите, склонни са да прехвърлят отговорността, но не и да я поемат. Ако детето е с дислексия, много е важно родителите да установят добър контакт с учителя и да си сътрудничат.
- Ако това не се случи или се допуснат грешки, как се отразява на децата със затруднения в ученето?
- Най-сериозно реагират 12-14-годишните дислексици. На тази възраст в училищната им работа се изисква все повече да започват да прилагат на практика основните понятия и информация, които са усвоили досега. Възможно е детето да е оцелявало досега с помощта на ученето наизуст на урока, но не е разбрало какво наизустява. Тогава на 14-15 години от него се иска да мисли с понятия и идеи, и то открива, че не може да разчита само на паметта си. Когато решението чрез запаметяване вече не работи, ученикът се чувства така, сякаш се е сблъскал с бариера. Агресивният или депресиран юноша на 15 години има много по-тежък проблем, отколкото по-малкото дете със същите чувства.
- Има ли случаи, в които вече е късно да се помогне?
- Никога не е късно. Когато се работи с тийнейджъри, по-трудно се пречупват старите навици, имат ниска самооценка, липсва им вяра, че могат да се справят. Изградили са стратегия на отпор и отрицателно отношение към всичко, свързано с училището. С тази възрастова група първо трябва да преодолеем вътрешната им съпротива, да ги убедим, че си струва да опитат, да им покажем, че могат да се справят. Когато първите резултати са налице, децата започват да се променят. Работили сме и с няколко пораснали „деца“ - младежи на по 23-24 години, които след трудните години в училище са стигнали сами до идеята, че могат да постигнат и повече, ако получат нужната подкрепа.
- Каква следва да бъде ролята на родителите в учебния процес на такива деца?
- Важно е родителите да имат предвид, че училището е едно много трудно и стресиращо място за децата с дислексия и че периодите на неудовлетвореност и униние често съпътстват обучението им. Домът е място, където малчуганите се чувстват в безопасност. Трябва да са наясно, че дислексията е уникална способност да се мисли в образи. От най-ранна възраст е необходимо да се изгражда у детето самочувствие, да бъде насочено към занимания, в които да се проявяват силните му страни и да бъде хвалено. Чувството, че е обичано, безусловно приемано и подкрепяно, ще му помогне да се справи с проблемите.
- Според вас от каква възраст трябва да се работи с подрастващите?
- Когато се отнася специално за затруднения, причинени от дислексия, специализираната работа трябва да започне още в предучилищна група. Тогава детето преминава по-леко през този етап и тръгва на училище подготвено да се справи с четенето и писането. Работата може да е ефективна и когато децата са в училищна възраст и проблемите са се проявили с пълна сила.
- Как може да се промени мрачната картина, която очертават специалистите?
- Много неща могат да се направят. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Усилията следва да са насочени в следните направления: ранно разпознаване на симптомите; информиране на родителите за възможни затруднения и ранни маркери, за които да следят; обучение на учителите; разграничаване на затрудненията, причинени от дислексия, и тези, дължащи се на други дефицити; познаване и прилагане на подходящи асистиращи технологии; въвеждане на задължително тестване за наличие на дислексия при децата в края на първи - началото на втори клас, такова има в редица страни, наскоро беше въведено и в Полша. И не на последно място - промяна в образователното законодателство. Асоциация „Дислексия - България“ постоянно работи по различни проекти с партньори от редица европейски страни. Провеждаме индивидуална работа с деца и младежи от цялата страна.

Българо-датски проект разработи безплатен софтуер за незрящи

Безплатен софтуер РобоБрайл, специално разработен за хората със зрително затруднение, е достъпен вече и на български език. Това съобщиха председателят на Асоциация „Дислексия-България“ Даниела Бонева и психологът Елена Михова. По този проект те работят от 2012 г. заедно с Таня Стивънс, представител на Датския национален център за деца и младежи със зрителни увреждания, и Ларс Кристенсън, специалист от консултантската фирма Sensus, специализирана в информационните технологии за хора със специални нужди. Софтуерът автоматично може да трансформира документи в множество алтернативни формати за хора с нарушения в четенето.
Безплатният РобоБрайл е разработен съвместно с Националния център за зрително затруднени деца и младежи в Дания. Към момента софтуерът е достъпен на 14 езика, сред които английски, датски, немски, полски, испански, италиански, арабски и други. Вече са разработени и вариантите на български, румънски и унгарски. Той е подходящ и за хора, които изучават чужди езици, тъй като файловете могат да се слушат в мр3. Уеб интерфейсът се предлага и в персонализирана версия за академични институции и други организации, които желаят да я включат в своите уебсайтове. Идеята на партньорите по проекта е до месеци софтуерът да бъде готов и за ползване на Брайлово писмо.