Без разбирателство приключи общественото обсъждане, което кметът на Пиргово Илиян Бодуров бе насрочил по повод намерението на столичната фирма „Еко Интенсити“ да изгради инсталация за добив на горива от стари гуми край селото. Въпреки че компанията бе направила всичко възможно да успокои духовете и да убеди местното население, че технологията е безотпадъчна и при нея не се отделят в атмосферата никакви опасни газове и миризми, пирговчани останаха единодушно против.
Не помогна и мнението на пристигналия от БАН професор Люцкан Люцканов, който се опита да разясни какво представлява пиролизата и че горене всъщност няма да има. Управителят на „Еко Интенсити“ Анатолий Миндов дори предложи на хората да осигури превоз за едно тяхно пътуване до село Новоселци, Видинско, където от 5 години безпроблемно работи аналогична инсталация. 
И тази идея обаче не бе посрещната с ентусиазъм.
„Цялото село е настроено срещу това предприятие. Нямаме гаранции, че инсталацията ще е същата както в Новоселци, а дори и да е така, тези хора не ги искаме в селото“, каза Павел Бенев, съпредседател на Сдружение „За Пиргово“, което започна кампанията против изграждането на завода за преработка на гуми.
Против се обяви и кметът Илиян Бодуров.
„Привествам всяка инвестиция в селото, но щом хората не я искат, трябва да действам съобразно желанията им“, обяви той.
Кметът съобщи, че е наел адвокат, който да търси начин за спиране на процедурата. Той отхвърли обвиненията, че е скрил за готвената инвестиция, така че да бъдат пропуснати законовите срокове за обжалване.
„Съобщението вися 14 дни на таблото в кметството, а имотът на „Еко Интенсити“ има трима съседи, които от пролетта знаят защо е купен и какво ще се прави там. Аз не съм заинтересовано лице, което може да обжалва, те можеха да го направят, но не казаха нищо“, обясни Бодуров.
Всъщност, кажи-речи единствената причина Пиргово да се изправи срещу „Еко Интенсити“ е липсващата широка разгласа за готвеното изграждане на инсталацията за преработка на гуми и за ползваната технология. Макар че обявлението е публикувано в пресата и оповестено на таблата в Пиргово и Иваново, никой не му е обърнал внимание и затова у мнозина се е създало впечатление, че се готви нещо скрито.
„Дали сме пълната информация - съобщението с 10 страници приложение на кмета на Пиргово на хартиен и магнитен носител. Изпълнили сме всички законови изисквания за разгласа. Настояват, че трябвало да събера цялото село и предварително да обясня на всички какво ще правим, което е абсурдно. Предложих на хората да ги заведа до Новоселци, където такава инсталация работи вече 5 години в центъра на селото. Не искат. Щели сме да горим гуми - няма горене при нас, пиролизата е процес, който се извършва без кислород. Няма дим, няма миризми. Казвам, че ще осигурим за селото 15 работни места - не вярват. Не вярват и на РИОСВ, че технологията е безопасна, как да ги убедя аз? Говорим за енергийна независимост, за околна среда - ето превръщаме стари гуми в гориво. Но не го искат. Правилно казват, че на човек можеш насила да му вземеш, но не и да му дадеш“, заяви за „Утро“ управителят на „Еко Интенсити“ Анатолий Миндов. Той сподели, че цялата инвестиция ще възлезе на около 1,3 млн. евро, а гумите няма да се режат тук, а ще се внася гумен чипс от Германия и Гърция. И че фирмата няма намерение да се отказва.
Както „Утро“ писа, в инсталацията ще се прилага методът на нискотемпературна пиролиза при температура 400-450 градуса, при която гумите се разлагат на комплексни въглеводородни съединения. Ще се преработва  12 тона гумен чипс на денонощие. При преработката се получават пиролизни газове, течна въглеродна фракция - 3,95 т/денонощие, технически въглерод на прах и метален корд. Технологията се води безотпадъчна.
В момента и двете страни изчакват становище от министъра на екологията, който трябва да се произнесе дали използваният от фирмата гумен чипс е отпадък или суровина. Според пирговчани и кмета Илиян Бодуров издаването на още един нормативен акт ще им даде нова възможност за обжалване на процедурата. Според Анатолий Миндов инсталацията ще бъде изградена и в двата случая, като единственият въпрос е дали тя ще попадне в сферата на действие на Закона за управление на отпадъците или не. Това обаче касае само нормативната уредба, която трябва да се спазва, като не засяга технологията за преработка.