Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

„Опасен чар“ не е само блестящ филм, направен по великолепната едноименна книга на Свобода Бъчварова. През 70-те и 80-те години на ХХ век герои като Ястребовски /Тодор Колев/ - галантни измамници, търсещи лесна плячка сред по-сантименталната нежна половина на човечеството - има в почти всеки голям град. А в началото на 80-те Русе е не просто голям град, а един от най-големите, най-модерните и най-разкрепостените и дава тон не само в промишлеността, транспорта и културата, а във всичко, дори в криминалния свят. И тъй като началото на 80-те години е времето, когато хората вече не мислят само за най-насъщните си потребности, а започват да искат и малко лукс и романтика. А точно това е златното време за всякакъв вид мошеници. Това потвърждава и справката за криминалните разследвания, в която попадат два идентични случая от онова време - симпатични младежи омайват момичета и изкарват добри пари от това.
Една сутрин през пролетта на 1980 година персоналът на емблематичната сладкарница „Москва“ на гърба на създаденото по-късно бистро „Балкан“ заварва касата на заведението отключена и празна.
Липсва оборотът от предната вечер - 2500 лева. Солидна сума за времето, когато един инженер започва работа със 180 лева месечна заплата.
Мълвата се разнася из града и става най-сочната клюка, а персоналът е в паника
Подобно произшествие означава нахлуване в заведението на милиция и задаване на стотици въпроси, а почти всеки има какво да крие. Барманите вкарват нелегален алкохол и го продават с надценката на заведението, сервитьорите си затварят очите, а управителите си затварят очите срещу част от бакшишите и нелегалните печалби. Положението се усложнява, защото няма разбита врата или прозорец, а касата не е насилвана, а е отключена. Всичко сочи, че ударът е работа на вътрешен човек, въпросът е само кой може да бъде толкова глупав, че да извърши подобна кражба вместо да продължава да прибира всеки месец заплати и бакшиши, за които повечето клиенти на „Москва“ могат само да мечтаят.
Разследващите веднага започват интензивна работа с персонала, като акцентът е върху 25-годишната касиерка и по-младите й колеги, които са в по-близки отношения с нея.
Подозрението от касиерката бързо е свалено. В разговорите с нея се вижда, че е
шокирана, страшно уплашена и не се преструва,
а наистина преживява тежко кражбата от касата, за която лично отговаря.
Тогава започва хвърлянето на мрежи, за да се улови търсената риба.
Първият разпит е на салонната управителка. По време на беседата криминалистите я притискат по-твърдо, но се уверяват, че момичето няма нищо общо с кражбата.
Следващият им събеседник е млад сервитьор, известен с бохемския си начин на живот и многобройните си успехи сред жените. Момчето е напуснало училище и е започнало работа в „Москва“, за да разполага с повече пари и да може да си угажда. А на неговата възраст изкушенията са толкова много, че и най-голямата заплата не може да ги задоволи.
След внимателно проучване на навиците на младежа и анализ на разпитите му криминалистите вече са сигурни, че това е техният човек, но нямат никакво доказателство. Затова решават да играят хазартно, ва банк. Отиват в дома му и със стоманен глас му казват, че знаят всичко, но му дават последен шанс да направи самопризнания, за да има смекчаващи вината обстоятелства и да получи по-лека присъда.
Младото сервитьорче не може да стъпи на малкото пръстче на опитните стари вълци
от милицията, специално обучени на блъфове и други психологически техники. Затова дори не допуска, че срещу него няма нищо освен голи подозрения и на челото му започва да избива студена пот.
„Момчето помисли малко, повъртя се на стола си и не след дълго стана и отиде до огромната библиотека в хола, пълна с томове от много популярната тогава поредица „Световна класика“. От един рафт извади романа на Достоевски „Престъпление и наказание“, разтвори го и отвърте излезе едра пачка с около 2000 лева“, разказва криминалист, участвал в разследването.
След като предава парите, крадецът започва да прави пълни самопризнания.
Живее ми се, а парите не стигат за нищо. Приятели, приятелки, заведения - заплатата свършва за нула време и едва дочаквам следващата, а искам да имам и и хубави дрехи, и кола - искам да съм баровец като някой от тези, които идват в заведението, разказва голобрадото момче.
Докато пръска чар и усмивки на работа, решилият да гребе с пълни шепи от радостите на живота хубавец успява да завърти главата на касиерката и макар че тя е по-голяма и по-опитна от него, поддава се на чара му и става една от интимните му приятелки. Така любовникът успява да разбере къде стои резервният ключ за касата и една вечер след работно време го взема, отключва, прибира оборота, връща ключа на мястото му и успява да се изниже незабелязано от заведението.
Но
вместо да си купи жадуваната кола с плячката, скоро застава пред съда
който му определя леко за онова време наказание - 1.5 години затвор.
След като излежа присъдата си, младият бохем влезе в правия път, завърши зарязаното си образование и стана порядъчен гражданин, разказва участвал в разобличаването му офицер.
През същата 1980 година милицията в Русе издирва още един крадец, чиито набези се превръщат в градска легенда, но със съвсем друг почерк.
До есента се натрупват дузина кражби на пари и ценности от жилища, като никой от обраните домове не е разбиван. Това дава ясни сигнали, че бандитът очевидно е вътрешен човек или поне добър познат на потърпевшите, но нито обраните, нито криминалистите имат конкретен заподозрян. Там където се появяват някакви съмнения, започват проверки, но винаги се оказва, че заподозрените имат непоклатими алибита.
Разследващите дават на ловкия крадец прякора Златния
и макар че са нервни от поредицата неразкрити случаи, знаят, че престъпникът рано или късно ще стане небрежен или пък прекалено самоуверен и ще сгреши.
С такава нагласа започва разнищването на поредната дръзка до цинизъм кражба - ден преди сватбата младоженци и родителите им установяват, че златните хълки са изчезнали от къщата на булката.
Семейството хвърля всички подозрения на по-малката си дъщеря, която също вече била за женене, но нямала късмета на кака си. Родителите започват да я разпитват и да я заплашват, докато се уверят, че момичето е невинно. И дори започват да се чувстват гузни за несправедливото обвинение. Бащата се обажда в милицията и започват опитите за разкриване на поредния удар на Златния.
И в този случай всички, които евентуално биха могли да откраднат халките, имат алиби, но най-сетне късметът се усмихва на милицията - същия ден в дежурната част се получава сигнал от гражданин, че е заловил крадец в мазата си в блок до Централна гара.
Прекарах си сигнална система от избата до апартамента и около 10 часа чух позвъняване от нея. Слязох в мазето и изненадах крадеца, а щом го вързах за рафтовете, веднага ви се обадих, обяснява мъжът.
Милицията веднага прибира заловения за разпит и скоро става ясно, че задържаният учи задочно във ВИММЕСС /сега Русенски университет/, но разпитващите забелязват още нещо - задочникът е прекалено нервен за крадец, хванат за такова дребно престъпление. Затова решават да го отведат в дома му, където да се направи обиск в негово присъствие. При последвалото претърсване на жилището е намерена найлонова торбичка с много бижута, сред които са и двете изчезнали халки на младоженците.
Пръстените веднага са върнати и сватбата е спасена,
а работата със собственика на торбичката набира скорост. Вече няма съмнение, че издънилият се с най-банална кражба на консерви е Златния - неуловимия бандит, който от месеци обира жилища из Русе без да остави никаква следа.
Арестантът разбира, че трябва да говори, ако иска да се надява на по-леко наказание, и започва да разказва каква е неговата схема.
Златния иска да живее охолно, но не му се работи и намира лесен начин. Започва редовно да ходи по купони и там се запознава с различни момичета, с които започва да се вижда. Подбира ги да са от Русе и да живеят на по-престижни места, защото очаква в такива домове да има по-богата плячка. Коронният му номер е да отиде на гости на момичето, докато у тях няма никой, по някое време да го помоли да му направи кафе, а докато то е в кухнята, да претърси набързо секции, шкафове и гардероби и да прибере откритите пари и бижута. След това изпива кафето, целува момичето за довиждане и се среща с него още известно време, докато открие нова жертва. Така станала и кражбата на халките - запознал се със сестрата на булката, отишъл й на гости и докато си чакал кафето, намерил и прибрал венчалните пръстени.
Заради серията нагли кражби Златния получава 5 години затвор, а след излежаването на присъдата следите му се губят.