Може ли проявяваната твърдост от Барак Обама да неутрализира Владимир Путин? Преди да пристигне за срещата на върха на НАТО в Уелс, американският президент кацна в Естония, за да успокои съюзниците си от Източна Европа и да предупреди Русия, съобщава френският в. "Фигаро".

Целта е ясна, снимката грижливо подготвена. Срещайки се в Талин, травматизиран град от 50-годишната съветска окупация, с естонския, латвийския и литовския президент Барак Обама (за който това е първа визита в балтийските страни) смята да покаже мускули във възможно най-голяма близост до границата. Посланието е ясно: "Дори не си помисляйте да правите тук това, което направихте в Украйна", обобщава Чарлз Купчан, директор на отдел "Европейски въпроси" в Белия дом.

Най-малкото действие срещу някоя от тези страни ще предизвика незабавен отговор чрез прилагане на член 5 от Вашингтонския договор, който гарантира колективната отбрана на страна членка в случай на нападение. В момент, когато действията на Русия в Украйна съживиха исторически страхове в тези страни, където живее голямо руско малцинство, "това е важно потвърждение", счита Томас Райт от Бругингския институт. "В действителност Русия нахлу в Украйна и идните два месеца ще бъдат решителни. Владимир Путин може да се изкуши да покаже, че НАТО е само една празна черупка, като нападне някоя от най-уязвимите страни членки. Алиансът трябва да бъде готов да реагира", допълва той.

Впрочем, в момента това е само теория. "28-те страни членки на НАТО се ангажираха да заделят 2% от своя БВП за военни разходи", казва Симона Кордосова от Атлантическия съвет. "Но само четири страни достигат този праг. Германия поставя таван от 1,3% спрямо 4,4% за САЩ! Приносът на европейците трябва задължително да се увеличи, ако искат да бъдат надеждни", смята тя. Още по-тревожно – Силите за бързо реагиране на НАТО, създадени през 2002 г., за да позволят бързото разполагане на 25 000 войници в случай на криза, се нуждаеха от 30 дни, за да се разположат през 2005 г. след земетресението в Пакистан. За сравнение на Владимир Путин му бяха достатъчни 72 часа, за да анексира Крим...

Оттук и големият обрат, който САЩ ще подкрепят в полза на създаването на сили за бърза намеса, състоящи се от 4000 войници според "Ню Йорк Таймс", способни да се мобилизират за 48 часа чрез нови бази и материали (боеприпаси, гориво), препозиционирани в Източна Европа. Без да стига до създаването на постоянни бази, което би противоречало на Основополагащия акт НАТО-Русия, подписан през 1997 г., военното присъствие на Алианса на прага на Кремъл "ще бъде много по-видимо", според генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Паралелно с това Белият дом смята за необходимо да засили подкрепата за украинската армия, като оставя "вратата отворена" за бъдещето й присъединяване към НАТО. За Москва това е почти повод за война..., въпреки че Барак Обама многократно повтори, че не смята да прибягва до сила за разрешаване на тази криза. "Руснаците, а не западните страни трябва да установят какво действително им изглежда като заплаха", смята Джон Миършеймър в сп. "Форин полиси".

"Инвазията от август 2008 г. би трябвало да разсее всякакви съмнения относно решителността на Путин да попречи на Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО...САЩ и техните съюзници трябва да се откажат от своя план за приобщаване на Украйна към Запада и да опитат да създадат неутрална зона между НАТО и Русия", допълва той. Това мнение е споделяно в известна степен от много влиятелната председателка на Комисията по разузнаването в Сената, демократката Даян Фейнстейн, която в неделя изрази безпокойство пред Ен Би Си относно неефективността на следваните стратегии. "Руснаците са издръжлив и смел народ, те ще преодолеят всички икономически трудности. Не съм сигурна, че санкциите могат да имат и най-малък ефект", счита тя. И призовава за пряк диалог с Владимир Путин. "Това е дълбоко лична криза за него...Би трябвало да говорим с него", категорична е Фейнстейн.