Булгарея. С тази игра на думи кметът на белгийския град Гент шеговито определял територията, която са окупирали около 10 000 българи. И тъй като покрай района, обитаван предимно от българи, преминавала малката река Лея, той нарекъл района със звучното Булгарея.
Това разказаха в Русе белгийските преподаватели във факултет „Здравни грижи“ към университета „Артевелде“ Анемари Хугеус, Грит ван де Велде и Патриша ван Хам. Анемари работи почасово и като лектор, и като лекар в консултативни пунктове за бременни. Грит и Патриша са акушерки и се сблъскват често със случаи на нежелана бременност, майки-тийнейджърки, изправени пред дилема какво решение да вземат за бъдещото си бебе, и се запознават отблизо с особеностите на бременните от малцинствата. Анемари, Грит и Патриша бяха на посещение в Комплекса за социални услуги миналата седмица, като основната им цел беше да намерят успешен подход за справяне с проблемния период преди и след раждането при
майките, които са социално слаби или от етнически малцинства
Спечелихме проект на фондация „Кинг Болдуин“ и ни беше възложено да изследваме пренаталната и постнаталната грижа (преди и след раждането - б.а.) в Белгия и по-специално във Фламандската общност, разказват трите белгийки. И след като чули за дейността на Галя и Дейвид Бисет и тяхното сдружение „Еквилибриум“, решили да ги посетят, тъй като работят успешно именно в тази проблемна област. Целта им е да разберат какво запушва системата при тях, какво им пречи и какви добри практики има, от които могат да се възползват. Най-ценното от посещението ни в Комплекса за социални услуги е, че се опитваме да намерим подход, с който можем да се докоснем до манталитета на целевите групи, а не да измисляме някакъв нов, който да им се налага, обясняват белгийките. А задачата им за решаване не е никак лесна и крие много неизвестни.
Гент е тристахиляден град. Макар както в повечето големи населени места и в него да живеят хора от различни народности, учудващото е, че
най-голямата етническа група след белгийците са българите
И по-точно българите, които се водят българи по паспорт, между които немалка част всъщност са роми. Основният проблем в Гент се оказва преселението за кратко време на големи вълни българи. Тук няма нещо специално, което да ги привлича, споделят белгийките.  Според тях обаче било естествено, след като едни провлачат крак, да намерят и последователи. Засега общността не създавала проблеми на местните, нито се стигало до сблъсъци с тях. Това обаче съвсем не означава, че е забравила своите любими навици и средства за препитание.
И в Белгия лесно се предава скрап и са започнали да разфасоват държавата
разказват белгийките. Макар подобни новини редовно да се чували в Гент, все още не можело да се докаже кой всъщност краде метали от взевъзможни места и ги предава за вторични суровини. Още по-лошото било, че, както и в България, и в Белгия липсват ограничения от страна на държавата и няма стриктни изисквания за това кой, какви метали и придобити откъде и по какъв начин може да предава. Старата вълна роми пък била известна с изявите си в бизнеса с кражба на коли. По-страшното, което трите академични преподавателки са се нагърбили да преборят, е проблемът с грижата преди и след раждане на майките от имигрантските малцинства. Конкретните проблеми, които създават имигрантите, са, че
не ходят на прегледи и жените не проследяват бременността си
разказват белгийките. Там било като у нас - ако са здравноосигурени, е безплатно, ако не са - плащат. Имало обаче случаи, когато жените имали здравни вноски, но пак не ходели на пренатални прегледи при гинеколози и често раждали бебета с ниско тегло, хипотрофични, с различни увреждания, тъй като не са проследявани. това се случвало дори и при етнически българи, които също избягвали пренаталната грижа и имали същите проблеми, каквито и ромите. Именно от увеличения брой на такива раждания са силно притеснени в Гент и затова са предприели проучване и мерки за справяне с кризисната ситуация.
Същата ситуация белгийките видели в Селеметя, когато заедно с експерти от Комплекса за социални услуги посетили местните жени и поговорили с тях. И тъй като за първи път успели да проведат откровен разговор с майки от малцинството,
преподавателките останали шокирани, защото видяното и чутото им дошло в повече
Особено изненадани останали от съвсем спокойното споделяне на една от ромките, която обяснила, че имала 3 деца, а всъщност трябвало да има 8, но била абортирала. Ние не сме против абортите, но това решение се взема трудно в Белгия и се прави в краен случай, а не както тук, обясняват белгийките. И се изненадват, че за българите абортът е форма на семейно планиране, тоест, след като не искаш детето - абортираш, но не вземаш мерки да не забременяваш. Особено тежък бил сблъсъкът с трудността, че малцинствата не искат да се предпазват от нежелана бременност. Те предпочитат аборт вместо спирала, защото от нея можело да стане инфекция, докато
при аборта било лесно - лягаш, заспиваш, събуждаш се, детето го няма и си отиваш
обяснява Галина Бисет. И допълва, че за жена, която има 5 суперуспешни аборта, е много по-страшно да си постави спирала. И макар „Еквилибриум“ да работи вече втора година за информиране и консултиране за възможностите за контрацепция, рядко тези нагласи биват променени. Все още няма мерки за справяне с това положение и в Белгия. Има пренатални консултативни кабинети, но тъй като има проблем с езика, имигрантите не се възползват от тях, обясняват трите гостенки. И допълват, че конкретно за проблема с липсата на заинтересованост и проследяване на бременността няма целенасочена правителствена политика, а повечето дейности се провокират от местни инициативи, продиктувани от конкретни нужди и сблъсък с проблеми.
Посещението на трите белгийки се оказа щастлива случайност и помогна за разрешаването на наболял казус, популярен в средите на социалните работници.
Главна героиня в него е 22-годишната Кирилка, родила третото си дете в Белгия
преди три месеца. Без обаче да вземе каквито и да е документи за него, дори и свидетелство за раждане, младата майка отпрашила за родната България. С помощта и връзките на трите белгийки малкият мъж може да се сдобие с удостоверение, че съществува, навръх 25 декември, когато освен Коледа, бебето ще отпразнува и три месеца от раждането си. Как ще оставиш детето си без удостоверение за раждане, не могат да се начудят за случая с Кирилка и бебе Георги гостенките от Белгия. Тя не си е давала сметка колко важно е да има удостоверение, не само защото това води до отпускане на помощи, регистрация и т.н., но без него детето е много уязвимо на трафик. Всъщност не се знае дали не е имало такава уговорка преди да роди и дали не се е върнала бързо в България, защото може да е имало натиск, коментират трите академични работнички.
Другото нещо, което ги е изумило в Русе, се случило по време на посещението им в новия АГ-комплекс. Там те
не повярвали, че на раждането не е нормално да присъства бащата на бебето
и че няма възможност за видеонаблюдение. Докато в Белгия било традиция бащата да споделя родилните мъки и идването на бял свят на своя наследник, а дори и да нощува в родилното със своето семейство. И веднага трите дами разказват поредната българо-белгийска история отпреди две седмици, от която смятат, че могат да се извлекат поуки и да послужи за пример. На двойка българи, която живее в Гент, й предстояло да се сдобие с втора рожба. Първото дете на семейството било родено в България и както си е обичайно, бащата не е присъствал на раждането му и не е имал контакт с жена си и бебето си до тяхното изписване. Точно обратното отношение обаче мъжът с изненада срещнал в Гент, където здравните работници
почти насила го накарали да  присъства на раждането на второто си дете
и да подкрепи майка му. И макар че станал свидетел на виковете на жена си, след раждането споделил, че е изключително впечатлен и горд от нея и много щастлив от факта, че е успял да присъства на това важно събитие.
Подобни добри примери съществуват, но те за жалост са рядкост, а трудностите, които създават българите в Белгия, са значително повече. Основна причина за този проблем се явява езиковата бариера, макар имигрантите да преминават през езиков курс. За учениците пък било задължително в рамките на една година да посещават уроци по езикова подготовка, за да могат да тръгнат на нормално училище. Фламандският, който се говори в Гент, обаче е наистина много труден език, със сложна азбука и се усвоява след много практикуване, признават белгийските експерти. Хубавото е, че българите се възползвали от този курс и
най-често децата ставали преводачи на своите родители
и с това били незаменими за контакт с възрастните.
Друга трудност, с която се сблъсквали имигрантите търсещи препитание, било некоректното отношение към тях от страна на уседналите вече етнически групи. В Гент има турци, които са от поколения интегрирани и злоупотребяват с новите пришълци. Наемат ги на незаконна работа, плащат им мизерно, продават им къщи, а се оказва, че
всъщност са им продали стая без тоалетна и експлоатират жестоко хората
обясняват трите дами. С подобни проблеми там са не само българите, но и румънците и унгарците, но най-тежко било положението при ромите, тъй като те се интегрирали най-трудно.
Работата на Анемари Хугеус, Грит ван де Велде и Патриша ван Хам по проекта не приключва с посещението в Комплекса в Русе. Оттук те отпътуваха за Ротердам, където има сериозен проблем със смъртността при раждане заради големия брой имигранти. След края на визитата им там трите ще се отправят към Швеция, където ще посетят интегрирани семейни центрове, където се предлага грижа за майките и децата им от самото раждане, училища за млади родители и различни социални услуги по подобие на Комплекса в Русе.