Това е олицетворение на благодарността на българския народ за избавлението от турско робство и е един от символите на следосвобожденска България заедно с Шипка и храм „Св.Александър Невски“. Пред очите му се коват законите, а зад опашката му се определят срещи - ще се видим под опашката на Коня, казват често софиянци.
Това е прочутият паметник на Цар Освободител, открит точно преди 107 години - на днешния 30 август 1907-а, издигнат с лице към парламента на площад „Народно събрание“ в чест на руския народ в лицето на император Александър II.
Това е паметник на гордост и признателност, изваян от
именития италиански скулптор Арналдо Дзоки - същият, който по-късно прави Паметника на свободата в Русе
и още два внушителни патриотични монумента в страната.
Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина на композицията е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике.
В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици
между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.
Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа „Царю Освободителю / Признателна България“.
За първи път идеята за издигане на паметник на освободителите е предложена през декември 1892 година на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е единодушно решение за учредяване на инициативен комитет, който да набере средствата, нужни за издигане на паметник на Александър II и построяване на дом за ветераните от Априлското въстание и Руско-турската война.
За председател на комитета е избран Стоян Заимов
а за почетен председател - княз Фердинанд, който прави и първата дарителска вноска от 50 хиляди лева.
Дарение от 300 хиляди лева е получено от депутатите от Десетото Обикновено Народно събрание, а останалите средства са събрани от различни обществени организации и от масовото закупуване на специално емитираната за целта пощенска марка с образа на Александър II.
На заседания на комитета от 15 до 18 февруари 1900 година е изготвена програмата на конкурса за изработка на паметника, която фиксира задължителните му елементи, материалите за изработката му и определя сумите за окончателна реализация (300 хиляди франка) и награден фонд (5000 франка за първото отличие и по 4000 франка за наградите от второ до пето място).
Условията на конкурса са изпратени до художествените академии по цял свят и предизвикват голям интерес
За участие се записват 90 скулптори, като свои проекти изпращат 32-ма от 13 държави: девет от Париж, три от Флоренция, три от София, по две от Цюрих, Берлин и Прага, по едно от Рим, Виена, Будапеща, Копенхаген, Лисабон, Хага, Хановер, Торино, Букс, Тифлис и Смирна.
От 1 до 15 септември 1900 година макетите са изложени в царския манеж за разглеждане от обществеността, а на 20 септември княз Фердинанд тържествено открива заседанието на журито в състав проф.Антонен Мерсие от Франция, проф.Еторе Ферари от Италия, проф.Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и дипломати.
Конкурсът е спечелен от флорентинския скулптор Арналдо Дзоки. От второ до пето място са класирани съответно германецът Герхард Еберлайн, французите Антонен Лару и Гастон Мале, чехът Франтишек Роус и французинът Еужен Бовери. С похвални отзиви са отличени още петима претенденти, сред които преподавателите в Рисувалното училище, Жеко Спиридонов и Борис Шатц.
Ето какво разказва победителят Арнолдо Дзоки - Дивният флорентинец, както го нарече РТВЦ-Русе в едноименния си филм: „На 15 октомври получих официалното потвърждение, че съм спечелил конкурса за паметника. Имаше много хубави творби освен моята. Първата награда беше за мен една голяма изненада. Моите родители плакаха от радост“.
Вестта за този успех бързо стига до Италия и тя оценява по достойнство творческата победа на сънародника си над някои от най-известните скулптори в Европа. Когато Дзоки се връща у дома след конкурса, Рим му устройва тържествено посрещане.
Междувременно България изпраща молба до Русия за фотографии на лицата, които ще бъдат изобразени в скулптурната композиция, които се предават на автора в италианската столица. По настояване на Стоян Заимов скулпторът допълнително разработва в композициите участието на българското опълчение. И Дзоки започва да работи усилено над паметника - чакат го четири тежки години.
Основният камък е положен на 23 април 1901 година - Гергьовден
в присъствието на княз Фердинанд I. В основите на паметника в медна кутия е поставен тържественият възпоменателен акт към идните поколения заедно с всички документи на комитета. В капсулата има и по една от всички български монети, употребявани по това време.
Работата по изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 година. На финала волски впрягове докарват отделно коня, отделно тялото на императора и отделно главата, а после всичко е сглобено на място - на постамента. Официалното откриване на паметника е на 30 август 1907 г. На освещаването му присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки.
Ето какво пише скулпторът в спомените си: „Всички - горди и мълчаливи, се отправиха към църквата, където коленичиха по стъпалата. Приличаха на сенките на падналите. Тази гледка ме просълзи и аз никога няма да я забравя. Вечерта след откриването на официалната вечеря, царят на България вдигна наздравица в моя чест - за изкуството. Беше часът на културата.“
Почти 105 години по-късно започва голям ремонт и реставрация на Царя, който трябва да приключи за честването на 135-ата годишнина от Освобождението на България на 3 март 2013 година. Срокът не е спазен, реставрацията и поправките не се разминават с типичните нашенски скандали, но в историята ще останат не те, а величественият паметник - олицетворение на възкръсването на българската държава.
По материали от Интернет.