Проф.Христо Белоев е роден на 15 август 1958 г. в Павликени. Завършил е някогашния ВИММЕСС / сега Русенски университет/ със специалност „Земеделска техника“. Кариерата му преминава през Комсомола, за да се развие възходящо в Русенския университет, който оглавява вече два мандата като ректор. Проф.Белоев е почетен гражданин на Русе, Разград и Павликени, носител е на титлата „Доктор хонорис кауза“ на университета в Нитра, Словакия, на Поволжския държавен университет в Толиати, Русия, на Държавния университет в Бакъу, Румъния, и на Менделовия университет в Бърно, Чехия. Водачът на червената листа в Русе е женен от 1982 г. и има дъщеря Михаела и син Иван - и двамата възпитаници на Русенския университет.

- Професор Белоев, откога червеният билет е в джоба ви?
- Бях в четвърти курс на ВИММЕСС през 1983 г., когато партийният секретар на факултета Димитър Димов ми предложи да стана член на партията. Единият от аргументите му беше, че съм първенец на факултета, а след това се оказа, че и на целия випуск. Навремето имаше квоти за прием на учащи и работещи - странна система, но така беше. Родителите ми бяха безпартийни и дори нямах одобрението им за това мое действие. Преминах през дълга и сериозна процедура по проверяване на семейството ми. Димов беше убеден, че пред мен ще се отворят нови хоризонти, а тогава развитието в професията беше свързано с членството в БКП. След това се оказа, че не е точно така, защото пък дойде времето след 1989 г., когато съвсем сам започнах кариерата си с червената книжка в джоба - още по-трудно.
- А как се разви животът ви след студентството?
- След като завърших, до 1987 г. бях в университета като организационен секретар на Вузовския комитет на Комсомола. През март се бях зачислил за аспирантура и исках да се занимавам с научна работа, а в юли ме извикаха и ми възложиха да отида в Окръжния комитет на Комсомола. Тогава така беше - „Другарю Белоев, бюрото на Партията е взело решение вие да поемете задачата на първи секретар на ОК на ДКМС“. Не знам защо мен са избрали, аз не съм кандидатствал. Около две години бях на този пост, като после имах възможност да продължа с партийна работа, но аз бях решил да приключа и да се върна в науката. Започнах от нулата в катедра „Земеделска техника“ като асистент и водех упражнения, а след това се ориентирах към различни проекти за научни изследвания и решаване на конкретни проблеми от практиката. Създадохме машина за директна сеитба, която започна да се произвежда в завод „Сила“-Ямбол, но времената се промениха и в Ямбол вече не правят такива. Не беше много лесно съчетаването на преподаване, дисертация и разработки, но пък така успях да направя съответните публикации и изследвания. Влязох изцяло в ритъма на университетския живот и през 1997 г. защитих докторската си дисертация и оттогава доста по-ускорено започнаха да се развиват нещата. През 2002 г. станах доцент, а през 2008 г. - доктор на науките, през 2009 г. - професор, и всичко това по времето на старата система, когато беше много трудно да защитиш пред Висшата атестационна комисия. Тогава в професурата си участвах със 120 публикации, 3 монографии и 20 патента.
- Защо останахте в редиците на БСП, не ви ли ухажваха модерни формации през годините?
- Лесно е човек да се откаже и нищо да не прави. На мен ми е по-интересно, когато е трудно. Останах заради идеята, която пък толкова много се обезличи, че едва ли ще мога и аз да я защитя. Годините в Комсомола ми бяха изключително полезни - работех с много хора и създадох контакти, научих се как се ръководи екип от различни личности и как се привличат средства за постигане на цел, въпреки че бях едва на 30 години. Само за последните няколко години в Русенския университет успяхме да привлечем ресурс от над 10 милиона лева.
Иначе съм имал предложения от много формации след 10 ноември - от социалдемократите на Камов, от НДСВ, от ГЕРБ, от АБВ. Мога да кажа, че по-скоро бих напуснал БСП и да не отида никъде, отколкото да прескачам от партия в партия. Имам достатъчно примери пред очите си за такива трансформации. Аз в университета никога не съм позволявал да се прави каквато и да е политическа агитация. Това е място за наука и образование, а не за политически игри.
- Как успяхте да влезете под кожата на всички просветни министри от НДСВ насам?
- Никога не съм крил, че Даниел Вълчев отпусна парите за довършването на втория корпус, а от правителството на ГЕРБ ни дадоха средства за санирането на сградата. Защитавал съм интереса на университета и не съм влизал в политически прения с никого. 
- Неприятности имал ли сте заради членството в БСП?
- Не, честно казано, не. Никой не ме е наричал „червен боклук“. Винаги съм се стремял да работя и съм успявал да увличам хората. Освен това тези неща се скандираха по стадиони и площади, но не и в академичните среди.
- Сега от София ли ви предложиха да оглавите листата?
- Да. Още миналата година имах много номинации, но това изобщо не ми е било сред приоритетите и отказвах. Друго е участието ми в Общинския съвет - там се чувствам полезен на града. Сега също имам номинации от всички общински организации и до последно нямах решение. Намерението ми беше в събота на конференцията да се оттегля. Обаче в четвъртък, на 14 август, имах разговор с Михаил Миков, който обърна нещата. Въпросът е оттук нататък как ще се подреди листата.
- Какви условия поставихте на Миков?
- Условия точно не съм му поставял, но му обясних, че имам някои ангажименти, които няма как да отменя заради кампанията. В момента работя с 11 докторанти, 10 от които вече защитиха. От тези колеги трима са виетнамски граждани, други трима от Казахстан и другите петима са българи. Ангажиментът ми към тях е голям, тъй като аз като ръководител трябва да съумея да определя темата им и да ги доведа до успешен край. Заедно с колегата доц.Мартев ще присъстваме на защитата на докторантите във Виетнам, след това от 10 до 14 септември ще бъда в Испания на научна конференция, където ще изнасям два доклада. Миков прие, че ще отсъствам в тези периоди и аз ще мога да си свърша започнатото.
- Нали си давате сметка, че вероятно ще сте в опозиционната част на парламента?
- Да, точно затова приех, защото е трудно. Ако е лесно, всеки може. Ако партията е във възход, всичко е наред, няма какво да се прави. На мен няма да ми е интересно така.
- Депутатството ли е венецът на кариерата ви?
- Не, разбира се. Може да звучи странно, но определено не смятам, че това ще е някаква спокойна част от живота ми. Имам намерение здраво да работя върху проблемите, които разбирам. Законът за средното образование си стои неприет, законът за висшето образование също, трябва да се приеме дуалното образование и дуалното следване, прословутият закон за развитие на академичния състав също трябва да бъде променен, тъй като за три години толкова неща сътвори, че... Ако това се направи с национален консесус по основните въпроси за страната, България наистина може да отлепи от дъното.
Ето още един парадокс - в България икономика се учи на 32 места, а има недостиг на инженери. На децата не им се учи, тъй като е сложничко и тук е ролята на държавата да определя държавната поръчка и от какви кадри има нужда. 51 университета са си много както и да го погледнеш. В момента сме в пълен хаос - има над 74 000 места в университетите за 30 000 деца. Тук опираме до качеството и финансирането на висшите училища.
- Как приемате конкуренцията с Володя Кенарев?
- Хората ще избират. Изключително уважение изпитвам към него и като творец, и като човек. Добър е изборът на Първанов, но това разделение според мен беше излишно - всъщност нищо ново не се предлага от АБВ, а пък Станишев вече не е начело на БСП.
- Как разпуска ректорът?
- С музика - имам огромна колекция от караоке песни, събирам старинни и забравени вещи от бита на българина, с овощарство - сам си гледам 50 плодни дръвчета, отскоро имаме и куче - малък лабрадор Ричи, който още е бебе и е много забавен.