Володя Кенарев е първият русенец, обявен категорично за водач на листа за парламентарните избори на 5 октомври тази година. Живописецът със световна известност оглави русенската листа на кандидат-парламентаристите на партия АБВ.
Носител на множество национални и международни награди, като художник Кенарев работи най-вече в жанра на миниатюрата, негови творби са притежание на стотици галерии и частни колекционери в Европа, Азия и двете Америки.
Бил е член на БКП до 1990 г., когато прекратява членството си и оттогава не е бил в структурите на нито една партия. От 2006 до 2011 г. е заместник-кмет на Русе с ресор култура, образование и религия.

- Г-н Кенарев, вие сте човек с опит, преминал през много перипетии, художник със световно име и разпознаваемо творчество. Вие сте, както казват хората, които обичат да квалифицират, един реализиран човек. Не си спестихте и политиката - мандат и половина бяхте заместник-кмет. Какво е нещото, което може да накара такъв човек да се впусне отново в политиката? При това не просто да влезе в политиката, а да се появи като водач на листа за парламентарните избори.
- Това е въпрос, на който в продължение вече на месец и половина се опитвам да си отговоря. Аз съм генетично обременено създание. Винаги съм отделял немалко от времето си за обществена работа. Ще си позволя суетата да констатирам, че е имало някакъв смисъл. Шест мандата бях председател на Дружеството на художниците в Русе, от тях само през единия мандат длъжността беше щатна, тоест платена. Всичко останало беше, както обичаше да казва един политик, „на ползу роду“. Занимавал съм се и с обществена дейност в други сфери - като шестте ми години като заместник-кмет. Така че не ми е непознат този порив, с всичките му плюсове и минуси, на обществения ангажимент. И, да си призная, позната ми е тръпката, когато нещо си наумиш, свършиш го, а след това те срещнат двама души и ти кажат: „Ей, това беше добре!“. Гъделът да свършиш нещо и тръпката да видиш, че си е струвало, вероятно е като някакъв наркотик за човек, който не е в състояние да мисли единствено и само за себе си. И другото - някак не се виждам като човек, който знае, че нещо трябва да се направи, а стои встрани и гледа друг да се залови.
- Но тази обществена дейност ви е носила и доста разочарования?
- Имал съм и разочарования, и неуспехи, причините са били различни и винаги съм се опитвал честно да ги откривам и анализирам.
- Не бяхте много щастлив като заместник-кмет, струва ми се...
- Признавам си, опитът ми от работата в Общината до голяма степен ме отврати с невъзможността да направя това, което исках и смятах, че е необходимо. В екипната работа, когато нещата не зависят само от теб, а с хора от екипа не мислите в една посока, нещата стават тегави. А ние, заместниците на кмета Божидар Йотов, бяхме екип в началото, но към средата на втория, пълния мандат, нещата се промениха. И докато в началото се събирахме всеки ден на кафе и обсъждахме всичко в детайли, след това се случваше по цяла седмица да не се видим. Далеч съм от мисълта да упреквам когото и да било, но фактите са известни: работата просто не вървеше, както си я представях. Тогава се демотивирах и самият аз.
- И на два пъти си бяхте написал оставката...
- Да, на два пъти я писах, макар и двата пъти тя да остана в чекмеджето на бюрото ми. Усещах се като фигурант, от когото нищо не зависи. В края на краищата излязох от Общината неудовлетворен. Защото можеха да се случат много неща - и не че не ни стигна времето, а просто обстоятелствата не позволиха. В същото време искам да подчертая, че моят екип, с който работех в сферата на културата и образованието, беше от чудесни хора, професионалисти, към които продължавам да се отнасям с добри чувства и с благодарност.
- И след всички горчилки сега отново решавате да станете от брега, откъдето наблюдавате какво се случва, и да влезете в политическия бързей?
- Бях си дал дума, че повече с политика няма да се занимавам. Вероятно затова се колебаех през този месец и половина. Имам предчувствието, че АБВ е нещо по-различно и неопорочено, недеформирано, най-малкото поради не толкова дългата си история, затова се надявам, че бих могъл да реализирам поне част от замислите и идеите си в сферата на духовността. От друга страна, не мога да не се замислям над това дали ще имам сили да понеса едно такова напрежение - и заради възрастта ми, която е малко далеч от напористата младост, и заради това, че не ми се иска да преживявам отново разочарования...
- Тогава какво? Не можете да останете встрани? Като Толстой, който през 1908 г. казва „Не мога да мълча“?..
- В един момент разбрах, че ако бях отказал и си бях останал един симпатизант, един съмишленик, да си рисувам кротко картините, което е и поминъкът ми, пак нямаше да се чувствам комфортно. Аз твърде добре вече познавам себе си и знам, че ако нещо в душата ми се разминава, няма да мога и да рисувам. Нямаш ли равновесие, тогава ставаш декоратор, ставаш производител на картини. Това не съм аз. За толкова години така и не се научих да рисувам бодряшки платна, натюрморти за трапезария - да ги правя, без да ме интересува нищо друго...
- Решението е взето. Как виждате вашата кампания?
- Радвам се, че моето мнение за стратегията на кампанията абсолютно съвпада с мнението на партията АБВ. Ние приемаме, че нямаме врагове, а опоненти. Лично аз няма да си позволя да бъда негативно настроен към никого. Никой няма да чуе от мен компромат или опозоряващи реплики. Не че нямам какво да кажа. Но ако имам, ще го кажа лично, а не да плескам с жълтата боя.
Като художник работя с всички цветове, но, да си призная, жълтото не е от любимите ми. Не мога да кажа, че ми е любим червеният или синият цвят. Предпочитам всички цветове да заемат своите места и хармонично да присъстват на платното. Така ми се иска да бъде и в политическия живот.
- А как се рисува в днешното българско политическо ателие?
- Много трудно. Политическата обстановка е разградила творческото пространство на ателието и в него май не е останало място за работа. Лошото е, че нямаме и добре подготвени политически художници...
- Вие сте известен с ляво ориентирана нагласа. При все това не сте партиен човек от 1990 година. Защо сега избрахте тъкмо АБВ?
- Знаете ли, с Ивайло Калфин, който водеше листата на АБВ на евроизборите и сега води във Варна, се бях виждал за кратко, докато бях зам.-кмет. Когато е идвал в Русе, ми правеше впечатление, че в Общината на среща с кмета и заместниците вместо да се държи като ментор, вадеше бележника си и казваше: „Давайте задачи!“. С това ме спечели. Допада ми, че в АБВ се говори за грешките, които са допускани досега, обсъжда се, има диалог. Затова си мисля, че тази партия има бъдеще. А когато се работи, неминуемо се случват и стъпки накриво. Важното е в такива ситуации не от партията високомерно да убеждават електората, че „така е трябвало“, а да се анализира разумно и честно.
- С други думи, АБВ няма да бъде партията, която „е права, когато съгреши дори“?
- О, това кино сме го гледали много години наред! Целият ми живот е минал в този филм, а и не само моят. Аз искрено се надявам да са избистрени поуки и да е ясно, че дребните политически експерименти и хитринки не са това, което може да дръпне държавата напред.
- Имате ли своите притеснения?
- Това, което много ме притеснява, е, че просто бе разсипана държавността. И затова мисля, че идеята за президентска република е разумна и необходима. Такава форма на управление би подредила в чисто административен план държавността. Защото в момента институциите не си говорят и съответно не работят, политиците ни живеят като виненки еднодневки със съзнанието, че мандатът е кратък и каквото можеш, трябва бързешком да осребриш, пък нека „другите“ да управляват както могат... Докато мислим така, няма как да има дълготрайни цели и дълъг хоризонт. Сега мислим с хоризонт 2-3 години. Всяка нова политическа сила, като дойде, хваща метлата - червена, синя, жълта. Затова администрацията седи, свила уши, и не работи - за да не сбърка нещо и да бъде пометена. И така - до следващите избори - ден за ден, на парче. Е, как да ни спори?!
- Но в български вариант президентско управление не носи ли рискове? Ако президентът не е читав...
- О, аз си мисля, че целта на АБВ не е още догодина да бъде въведена президентска република, а по-скоро да се създадат такива условия, при които моделът да бъде успешен. А и в конституцията и останалите нормативни документи ще бъдат заложени механизми, които да предпазват от авторитарен уклон. Не е трудно да се изработят такива механизми. По-трудното е да променим начина си на мислене. Години наред при социализма не ни се налагаше да имаме политическо мислене - имаше кой да мисли вместо нас, всички бяхме почти еднакво бедни, затова пък не познавахме стреса какво ще се случи утре. И бяхме жадни за свобода. Добре, получихме си свободата. И се оказа, че не знаем какво да правим с нея. За мен са показателни думите на Яне Сандански: „Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство“. А при нас най-често робът се бори да има свои роби - те да работят, а той да върти синджирчето...
- Как виждате конкретно работата си в бъдещия парламент?
- Не съм от хората пенкилер, които разбират от всичко, но в областта на духовността мисля, че имам познания и качества, с които да съм полезен. Заедно с това ми се иска да мога да направя и нещо за Русе, за да поправим една непростима грешка, която години наред и управления наред подминаваме - нашият град е единственият по цялото поречие на Дунав, който е обърнат с гръб към реката! Иска ми се и да обърнем по-специално внимание на уникалните исторически и културни ценности като Ивановските скални църкви, например, за да се раздвижи истински туризмът. Там, впрочем, една от фреските, изобразяваща обесения Юда, предхожда с поне 100 години италианското Куатроченто и чужденците, като я видят, ахват...
- А къде остава рисуването?
- ...Пак ще имам ненарисувани картини. Както беше и докато бях зам.-кмет. Но имам поети ангажименти - предстоят ми изложби в Холандия, Германия, София, така че ще съвместявам отново двете работи. 
- В името на...
- Не съм загубил надежда, че мога да се събера с хора по-почтени от тези, които съм виждал досега. Но и съм направил едно предизвестие - че ако се случи да имам честта да бъда избран за народен представител, видя ли в първите месеци, че нагазвам в същата помия, на каквато вече съм бил свидетел, ще се оттегля, вместо да ставам съучастник. Надявам се и се моля това да не се случи.