Изграждането на 9 инсталации за превръщането на слама и друга биомаса в биоойл - нерафинирано биологично масло подобно на нефта, може да намали до минимум вноса на скъпи енергоресурси и да доближи Русе до енергийната независимост. Това заяви за „Утро“ бившият директор на „Топлофикация Русе“, понастоящем председател на Русенския енергиен център Константин Велев. Той вече е разработил такава стратегия за Община Силистра, която може спокойно да се приложи и за коя да е друга.
Силистра и Русе са области с развито земеделие. От 1 декар сега фермерите получават 500 кг слама, която смилат и разстилат по земята като тор. Запръстяването и балирането са на една цена, а балите могат да се използват за производството на биоойл, като минералната съставка се извлече и отново се използва за наторяване. От 2 тона слама се получава 1 тон гориво с енергийна стойност 5 Мвтч. Тъй като тон слама се продава за 50-70 лв./тон., себестойността няма да надхвърли 200 лв./тон с допълнителните разходи, докато същият енергиен еквивалент на въглища би струвал 300 лева, изчислява Велев. Според него този биоойл, подобен на суровия нефт, може да се използва направо за горене, без скъпо струващия крекинг, а само с добавяне на точните присадки.
Една инсталация за втечняване на биомаса струва около 150 000 евро и капацитетът й е 2-2,5 тона биоойл на час. 9-10 такива биха покрили цялата област. Не само сламата обаче е енергиен източник, такова екологично гориво може да се получи от всякаква биомаса. Достатъчно е да се окосят пасищата, да се използват и горските масиви и производството му може да се удвои. Една община като например Сливо поле, която дава 500 000 лева годишно за нафта, може изцяло да задоволи нуждата си от горива по този начин. Допълнително изграждането на тези 9-10 инсталации би осигурило заетост на още 3000 души в селските райони, които страдат от висока безработица. Най-хубавото е, че една такава инвестиция може да се финансира на 75-90% с помощта на различните европейски програми, насърчаващи използването на алтернативни и екологични енергоресурси.
В перспектива Русе може да стане износител на биоойл или излишъкът да се използва за гориво в енергийни централи, които ще произвеждат електричество. То ще бъде с ниска себестойност, така че токът също ще може да се продава на енергийния пазар. Или да се използва за зареждане на електромобили, които може би ще станат масови по нашите пътище след няколко години, твърди Константин Велев.