Вместо да ги ожени, небрежна служителка в кметството в шуменското Дивдядово преди 47 години развежда бившия шеф на Транспортна полиция Панайот Панайотов в Русе и любимата му Елена. Двамата щастливи влюбени, които би трябвало да са станали семейство, се качват на влака и едва тогава младата невеста вижда грешката в документа. Елена едва не припада и плаче до Русе, защото смята, че това е знак за бъдеща раздяла. На практика излиза, че с Панайот са разведени, без да са женени. Ото, както всички роднини и приятели го наричат, я утешава през целия път. На всичкото отгоре и хазяйката не ги пуска да живеят заедно в квартирата, защото не иска да повярва, че са женени. След няколко дни и път обратно до Дивдядово нелепата грешка е поправена.
Както виждате, вече почти половин век сме заедно и за развод никога не е ставало дума, но тогава тази грешка за мен бе голям шок и дълго време не можех да се съвзема, спомня си Елена.
Двамата се запознават на рожден ден в родното село на Ото Дивдядово през лятото на 1967 година.
Любовта между Панайот и Елена пламва от пръв поглед
и до края на тържеството между тях припламват искри. След рождения ден младият учител по специална технология в СПТУ по жп транспорт в Русе си тръгва, но още на следващия ден сутринта той отива в квартирата на Елена в Шумен и й предлага да излязат на кафе. Така само за два-три дни сърдечните симпатии между двамата се превръщат в споделена любов.
Имах друго гадже, но го зарязах заради Ото, защото разбрах, че това е мъжът, за когото съм мечтала, казва Елена.
Ваканцията на младия учител обаче е към своя край. Елена пък учи за медицинска сестра в специализирания техникум в Шумен. Тя е втори курс, но има възможност при сключен брак да се прехвърли в Медицинското средно специално училище в Русе. Затова двамата решават да се обвържат завинаги в Дивдядово, за да дойдат в Русе, а сватбата да вдигнат през февруари идната година. На 4 септември 1967 година отиват сами в кметството, защото началото на учебната година наближава, но в бързината служителката прави нелепата грешка и в документа, който им издава, вписва „развод“ вместо „брак“.
Преодолели първото сътресение в съвместния си живот, Ото и Елена заживяват в Русе - тя продължава да учи за медицинска сестра, а той преподава на учениците в жп училището. И както са си обещали, през февруари следващата година вдигат голяма сватба в Дивдядово с над 500 гости.
Докато учителства, Панайот усеща, че не е на мястото си,
защото работата с ученици в клас му е скучна. Не му се пътува и по влаковете, макар че е завършил жп института в София и това е неговата професия. Но има мечта и решава да я осъществи - да стане милиционер. Елена не е много съгласна, защото се притеснява за живота му. Но Ото се представя отлично на изпитите и тя се примирява с желанието на съпруга си. Така Панайот Панайотов влиза в редиците на тогавашната милиция и след 30 години служба през 2003-а като полковник и началник на Транспортна полиция се пенсионира на пределната за МВР възраст от 60 години.
Първоначално през 1974 Панайот е одобрен за криминалист в русенската милиция и започва като оперативен работник във Второ районно управление. „По това време имаше бум на разбити каси, но ние винаги разкривахме бандитите. За някои от тях - обирът на бижутата от магазин „Минерал сувенир“, откраднатата каса от завод „Юта“, задигнатият сейф от „Захарен завод“ и отмъкнатата каса от пощата в Босилковци вестник „Утро“ вече подробно разказа. Но никога няма да забравя
случая с откраднатия сейф от касата на Градския стадион
Това се случи след мача на „Дунав“-Русе с „Рома“. В металната каса имаше над 20 000 лева и затова тя бе измъкната с кола. Започнахме усилена работа по разкриване на бандата и скоро научихме, че петима русенци правят системни гуляи в скъпи за онова време ресторанти в града. Направихме проучвания и след поредно проследяване ги заловихме на път за Кубрат, където отиваха да оберат касата на тамошна кооперация“, връща се в годините назад о.р.полковникът. По времето, за което разказва, е разбита и касата в бистро „Хавана“, но престъпниците също са заловени. „Работил съм и за залавянето на джебчийки, издирвали сме и изчезнали млади момичета. Обикновено по горещи следи ги намирахме с колегите при момчета, където се криеха от психическия тормоз на родителите си“, спомня си Ото.
През 1979 година той става оперативен работник в секторите „Икономически“ и „Криминален“ в Транспортна милиция. Тогава Ото и още 220 милиционери се грижат за района от гара Бяла до Силистра както по железниците, така и по Дунав. Обектите са много и
почти не минава ден без кражби от вагони и точене на нафта от корабите
Контейнерите, които идват от Япония с аудио техника и хладилници, престояват на гара Изток. Русенски престъпници обаче често ги разбиват, задигат от тях касетофони и хладилници и после ги продават на ниски цени.
Системни са и кражбите на цигари от вагони пак на гара Изток. Тогава те се охраняват от специализиран взвод от 30 войници. Вместо да ги пазят обаче, бойците започват да крадат цигари от вагоните и да ги вкарват в лавката на военната школа за шофьори, зад която е казармата на този взвод. „Техните началници са знаели за кражбите, но са предпочели да пушат евтини вносни цигари, вместо да направят забележки на войниците“, казва Ото. След усилена работа на Транспортна милиция по случая една вечер
Панайот влиза в тяхната казарма и събира автоматите на спящите войници
„Веднага докладвах на щаба за този взвод и тези 30 момчета отидоха на съд, а оттам в затвора, независимо че доста от тях бяха приети за студенти по медицина, инженерство и учителство. Офицерите пък бяха понижени в длъжност. Още ме гризе съвестта, че им провалихме бъдещето, но да са мислили, като са правили кражби от вагоните“, казва с мъка в гласа пенсионираният полковник.
През осемдесетте и деведесетте години на миналия век стават и много кражби на нафта от локомотиви и кораби. Моряците продават редовно газьол в Сърбия по време на югоембаргото. В замяна получават автомати и гранати, които продават в Русе. След получен сигнал за стрелба по Дунав с автомати от кораб на БРП Транспортна полиция прави внезапен обиск на тласкача, след като той акостира в Русе, и моряците са заловени заедно с боеприпасите. А за кражбите на нафта от локомотиви са уличени машинисти, които продавали петрола на много по-ниски цени на русенски шофьори.
През 1995 година Панайотов става началник на Транспортна полиция, а осем години по-късно се пенсионира като първия началник на сектор, който е навършил 60 години на работа в МВР. „Още на следващия ден започнах работа в Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав като гл. специалист по сигурността, където съм и до днес. Работата ми е да правя инструктажи на капитаните на корабите и на служителите по станциите на агенцията да не се допускат чужди лица в обектите като превантивна мярка срещу атентати“, обяснява поковникът.
Междувременно през 1972 година
в сем.Панайотови се ражда първата им дъщеря Теодора
Тя самата вече е майка на дъщеря, която е студентка трети курс в УНСС в София, а това лято е на бригада в Америка. Три години след Теодора се ражда втората дъщеря Дияна. Тя завършва Софийския университет, специалност „Молекулярна биология“, след това се дипломира като докторант в Хановер и остава да работи там, където създава семейство с момче от София. Сега живеят в Манхайм и имат две деца - Васил на 9 години и Панайот на година и десет месеца.
„В момента Дияна и двамата внуци са ни на гости на вилата и за нас е голяма радост“, казват щастливите дядо и баба. Впрочем на вратата на вилата има надпис „Вила Ото“ и самият Ото обяснява, че е така, защото я построил с двете си ръце и с помощта на приятели и колеги.