На кого са му притрябвали малко повече от 1000 квадратни километра суша на другия край на света, малко по на юг от Тропика на Рака, по-голямата част от които е заета от стръмни скали и непристъпни планини и едва 1/4 от територията може да се използва интензивно?
Внимавайте, въпросът е подвеждащ. Защото когато разберете, че говорим за Хонконг, ще възкликнете, че всеки би желал да го има. Това е силното желание и на Великобритания, която го анексира на този ден през 1839 година и много десетилетия разчита на Хонконг като на своя безценна база за присъствие и влияние в Източна Азия.
Така правят империите - благодарение на силата си завземат територии, от които после черпят сила
Да си спомним последния такъв случай - Крим.
Без преувеличение може да се каже, че Хонконг е далекоизточната перла в британската корона. Този специален район в Югоизточен Китай, чиито брегове се мият от Южнокитайско море, включва остров Хонконг (познат още като Сянган), полуостров Коулун (Дзюлун) и 235 крайбрежни малки острова. Има площ 2905 квадратни километра, от които 1075 кв.км са суша и 1830 - морска акватория със силно разчленено крайбрежие, изпълнена с множество заливи и плажове.
Началото на днешния мегаполис е сложено през 11 век като рибарско селище. Средновековните хроники разказват, че основоположниците са около 3500 селяни и 2000 рибари. Две години след анексирането, през 1841-а, възниква и британско селище. Днес в района живеят малко над 6,6 милиона жители, от които 98.8% са китайци, 0.6% са англичани и останалите 0,6% са от други националности. Въпреки че на 1 юли 1997 година Хонконг е върнат на Китай в качеството си на свободен административен район, официалните езици там продължават да са два - китайски и английски.
1997 година е двойно неблагоприятна за Хонконг
На 1 юли районът, ползващ се до момента със статут на държава, първо се връща в рамките на Китай, а след това е ударен тежко от азиатската финансова криза. Кошмарната лавина продължава и през 1998-а. Тогава в града е регистрирано първото заразяване на човек с вируса на птичия грип H5N1. Пет години по-късно, през първата половина на 2003 година, в Хонконг се разразява епидемия от вируса атипична пневмония (SARS).
Свършили ли са дните на благоденствие?
Не, слуховете за това са силно преувеличени, както би казал Марк Твен, но трусовете са факт, последствията от тях - също.
Дун Дзянхуа, ръководител на Администрацията на Хонконг (1997-2005), е подложен на изпепеляващи критики и обвинения в грешки при преодоляването на азиатската финансова криза и за невзети задължителни мерки в борбата с атипичната пневмония (SARS). През същата година лоялната към Китай администрация на Дун Дзянхуа се опитва да прокара поправка в член 23 от Основния закон на Хонконг, която
дава възможност за нарушаване правата и свободите на хонконгците
В резултат на половинмилионна протестна демонстрация администрацията е принудена да се откаже от тези планове.
През 2004 година в хода на подобни масови демонстрации жителите на града настояват за провеждането на всеобщи избори за ръководител на автономния район през 2007 година. Това води до логична развръзка. През март 2005 година по молба на китайското ръководство Дун Дзянхуа подава оставка и мястото му е заето от заместника му Доналд Цанг. На 25 март 2007 година Цанг е преизбран за втори мандат. На състоялите се на 25 март 2012 година избори за глава на администрацията на района е избран Лян Чжънин.
В момента Хонконг е специален административен район на Китай с висока степен на самоуправление, но без автономни решения за отбраната и външната политика. До 2047 година на територията се гарантира да не се променя социално-икономическата система и статусът на свободно пристанище, да има отделна митница, международен финансов център със собствена валутна система и др.
Висше длъжностно лице в Хонконг е главата на изпълнителната власт, към който има съвещателен орган - Изпълнителен съвет. Действа и законодателен орган - постоянен парламент от 60 депутати. Централната китайска власт е представена от пълномощен представител.
Съгласно Основния закон, изпълняващ ролята на конституция на Специалния административен район Хонконг,
местните власти запазват суверенитет над всички въпроси и дела на територията, с изключение на отбраната и външната политика
Докато Хонконг е колония, губернаторът е назначаван от кралицата на Великобритания. След връщането на територията под юрисдикцията на Китай тя се оглавява от Главен министър на Администрацията на Хонконг. Той е избиран от Комитет за избор на Главен министър, състоящ се от 800 души, които представляват хонконгския делови елит. Всички останали държавни служители, както в изпълнителната, така и в законодателната власт, се назначават или от Главния министър (пряко или косвено), или се избират от гражданите.
На теория това споразумение трябва да гарантира практически пълната независимост на политическата, културната, законодателната и икономическата инфраструктура на Хонконг от континентален Китай. На практика Пекин често е обвиняван в прекомерна намеса във вътрешните работи на Хонконг и престъпване на границите, определени от Основния закон.
С какво е най-интересна загубената от Великобритания колония? Разбира се, с възможностите си за бизнес.
Хонконг е световен търговско-промишлен и финансов център. Развиват се вносно-експортните, реекспортните, офшорните операции, транспортно-търговските услуги. През Хонконг
преминават 50% от китайския износ
Голямо развитие имат високотехнологичните отрасли - научни изследвания и технологични разработки, дизайн и проектиране, създаване на нови модели, материали и компоненти, прецизни инструменти и детайли, електроника и бижутерни изделия. Действа валутна борса (с дневен оборот от 90 милиарда долара) и Хонконгска фондова борса (6300 финансови компании). Хонконг е едно от най-големите пристанища в света. Международното летище е на 4-то място в света по превоз на пътници.
Продължавайки политиката на британската администрация, правителството на Хонконг отдава приоритет в управлението на икономиката на свободните пазари и частния сектор. От 1980 г. правителството играе пасивна роля в рамките на официалната политика за позитивна ненамеса. Хонконг често се дава в качеството на образцов пример за капитализма laissez-faire*, изпълняван на практика.
От момента на появата на индекса за икономическа свобода през 1995 г., Хонконг
ежегодно заема в него първото място в течение на 13 години
Той също така заема първото място в доклада „Икономическа свобода в света“.
През 90-те години броят на населението на Хонконг започва бързо да расте. Към края на 2010 г. то е над 7 млн. души. Около 95% са етнически китайци, като по-голямата част от тях са кантонци. Срещат се и такива китайски етнически групи като хака и чаоджоу. Кантонският диалект е разновидност на китайския език, разпространен в съседната китайска провинция Гуандун, и е основният език в Хонконг. Официални езици на територията са китайският (без указване на конкретна разновидност) и английският. Съгласно данните от преброяването на населението от 1996 г., 3,1% от жителите на Хонконг посочват английския език като език за ежедневно общуване, а 34,9% го посочват като втори език. Двуезични надписи на китайски и английски се срещат навсякъде в Хонконг.
След предаването на суверенитета през 1997 г. се увеличава притокът на имигранти от континентален Китай
Нивото на използване на путунхуа - официалното наречие на континентален Китай, също се повищава. Интеграцията с континенталната икономика води до нуждата от хора, владеещи путунхуа.
Останалите 5% са некитайски етнически групи, които, въпреки своята малобройност, формират значими общности. Южноазиатското население на Хонконг се състои от индийци, пакистанци и неголям брой непалци. Виетнамските бежанци от войната във Виетнам също стават постоянни жители на територията. Около 140 хиляди филипинци работят в Хонконг като домашни помощници. Такива има и от Индонезия, като техният брой постоянно расте. В търговския и финансов сектор на Хонконг работят много европейци, американци, австралийци, канадци, японци и корейци.
Е, след всичко казано дотук, да се върнем ли към въпроса в началото - на кого му трябват малко над 1000 квадратни километра суша на другия край на света? Ако тази суша се казва Хонконг, никой не би се отказал от нея. Поне не доброволно.
* В икономиката laissez-faire /произнася се лесе-фер/ е бизнес среда, в която сделките са свободни от държавни регулации под формата на регулирани цени, субсидии и държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост и другите основни човешки права. Фразата на френски буквално означава „да се позволи да се прави“, но по-широко означава „да се позволи да е“ или „да се остави по само себе си“.
По материали от интернет