Дори само интермодалният терминал и технологичният парк да се реализират, Русе ще дръпне много в развитието си. Впрочем тези два мащабни проекта ще повлияят върху развитието не само на вашия град, но и на цяла България, заяви арх. Кристиян Миленов, ръководител на екипа по изпълнение на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Русе по време на общественото обсъждане на проектите, които ще бъдат определени като приоритетни в избраните вече 3 градски зони на въздействие- централна градска част, квартал „Родина“ и Източна промишлена зона.
Интермодалният терминал е град в града, той е специализирана територия със своя митница и редица други служби, позволява комбинирани транзитни превози чрез 4-те вида транспорт - речен, автомобилен, железопътен и въздушен, а това предполага освен развитие на транспортната инфраструктура и на складови площи и редица други производствени дейности и услуги, разясни архитектът. Избраното място е жп гара Изток не само защото е близо до пристанището, а и защото там има задължителните за такъв терминал 1000 метра прав жп път. Арх. Миленов отбеляза, че интермодалният терминал е национален приоритет и с него са свързани и такива мащабни проекти като високоростната жп връзка Русе-Варна, както и изграждане на нов път, който да свърже терминала през Пухлево дере с бул. „България“.
Технологичният парк пък би издигнал икономиката на града на едно друго ниво, защото предполага връзка на бизнеса с науката, както и обединение на различни производства, което би повишило конкурентността. Специалистите са категорични, че терминалът и технопаркът  ще направят още по-атрактивни и съседните зони- местността Слатина и Индустриалния парк.
Хубавото е, че и двата проекта се вписват в новите приоритети на ЕС за следващия програмен период, както и в Дунавската стратегия, подчертаха експертите. Те се зарадваха, че Бизнесцентърът съвместно с холандски експерти и университета в Бреда задълбочено е проучил възможностите в Русе да се изгради интермодален терминал. Катя Горанова обеща да запознае екипа с тази разработка.
Архитект Миленов обясни, че сега е много важно правилно да бъдат подбрани проектите в интегрирания план, защото което не бъде включено в него, няма да има шанс за финансиране от европрограмите през 2014-2020 година. Той подчерта, че е от изключително значение да се изведат такива идеи, които ще имат голям икономически, социален и културен ефект, както и проектите да генерира синергия. Според Кристиян Миленов Русе е единственият български град, който може да надмине София по привлечени европейски средства по този план заради стратегическото си място и защото е единственият град еврорегион. Ако в Русе се изгради Регионален център за Долен Дунав, както и Регионален център за култура и иновации, това ще донесе много средства, не просто еднократно по някакъв проект, а постоянно финансиране от ЕС, заяви арх. Миленов и препоръча силна активност от местната общност.
Що се отнася до развитието на централна градска част и кв. „Родина“, в тях са заложени различни проекти в областта на благоустройството, пътната, социалната и културната инфраструктура. По време на обществения дебат се чуха различни мнения за приоритетите, но в крайна сметка експертите на екипа, Общината и местната общност се обединиха около мнението, че основните проблеми, които планът трябва да реши и за двата квартала, са преди всичко комуникационни. За центъра на Русе най-същественото е да се изгради крайбрежният булевард, а за „Родина“ - едноименният булевард край жп линията и пробива „Кауфланд“, каза арх. Венцислав Илиев. Зам.-кметът Димитър Наков го увери, че и Общината стои зад тази теза.
По плана се предвижда още в централната зона много от малките улички, които отиват към реката, да се превърнат в пешеходни зони. Част от присъстващите граждани се обявиха против тази идея, други обаче я подкрепиха. А единственият русенец в екипа Петър Дончев ги защити като „Зелени алеи на времето“- т.е. като места, където, докато човек се разхожда, се пренася в забележителната история на града. Това са публични територии, в които желаеш да пребиваваш, а не само да преминаваш, обобщи арх. Йонка Маринова.
Впрочем по време на дебата стана ясно, че от Камарата на архитектите в Русе отново са лансирали една стара идея от 80-те години на миналия век - за автомобилен подлез под централния площад, което изключително би улеснило трафика в градския център. Така „Борисова“, „Църковна независимост“, „Пиротска“  и „Петко Д. Петков“ ще се свържат подземно. Дали тази мащабна комуникация ще влезе в плана още не е ясно, това тепърва ще се обсъди. Във всеки случай мнението на експертите е, че интегрираният план трябва да остане открит с възможности за допълване и промени.
Проведените публични обсъждания в петък и събота още веднъж показаха, че гражданите са твърде пасивни. Този път въпреки широката разгласа, отново малцина си направиха труда да дойдат и да участват в дискусията. През първия ден в залата бяха 32 души, от тях само един общински съветник - арх. Венцислав Илиев. През втория ден беше още по-рехаво, само 17 души се престрашиха да нарушат комфорта си в студения почивен ден. И макар че тогава се обсъждаше развитието на индустриалната зона, нямаше нито един сериозен представител на бизнеса с изключение на Катя Горанова. Петър Дончев сподели, че лично той е извъртял доста телефони и пуснал над 60 имейла.
Зам.-кметът Димитър Наков пък се възмути, че хората, които най-често винят администрацията в липса на прозрачност, отсъстват от събитието. Както знаете, граждани от „Родина“ ни съдят за пробива „Кауфланд. Сега отново обсъждаме какво ще се случи в квартала им, а тях пак ги няма, каза Наков. Незаинтересованост показаха и съветниците. И всичко това при положение, че 12-членният екип от София е дошъл по своя инициатива и на свои разноски, без това да е задължително, подчерта зам.-кметът. В интерес на истината обаче трябва да се отбележи, че тези, които участваха в дебата, говориха смислено и направиха добри предложения.