По-малко от четири години Смоленският епископ Нестор бе викарий на Доростоло-Червенския митрополит Софроний - от 1988 до 1991 година. Но неговото благородно излъчване са запомнили мнозина от русенци, които са имали досег с удивителната му личност.
Епископ Нестор е роден със светското име Никола Кръстев на 29 май 1925 г. в тогавашната гара Костенец. След смъртта на баща му, когато Никола е едва на 1 годинка, майка му остава вдовица с три невръстни деца. Сломена от трудностите на живота, майката заболява тежко и умира през 1932 г. Малкият Никола е отгледан в Долна баня в семейството на дядо си по бащина линия Кръстю. Завършва основното си образование в долнобанското училище с отличие.
През 1946 г. завършва Софийската духовна семинария, а през 1950 г. - Богословския факултет на Софийския университет. Приема монашество с името Нестор в Рилския манастир през 1946 г.
През 1947 г. е ръкоположен за йеродякон, през 1956 - за йеромонах, а през 1959 е въведен в архимандритско достойнство. Служи в Търновска епархия като протосингел на Търновския митрополит Софроний, специализира в Московската духовна академия, работи като възпитател в пансиона на Духовната академия, а от 1968 до 1971 г. е ефимерий в храм-паметника „Рождество Христово“ над град Шипка. След това за кратко е игумен на Рилския манастир, а от 1972 до 1977 г. е представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия. След това работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Грижливо събирайки различни документи, той съставя пълна история на разкола в Българската православна църква. Това е труд, който със сигурност заслужава да бъде издаден, като несъмнено ще предизвика интереса както на специалистите, така и на широк кръг читатели.
Ръкоположен е за епископ с титлата Смоленски на 6 декември 1980 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Игумен е на Бачковския и Рилския манастир. От 1988 г. е викарий на Доростоло-Червенския митрополит Софроний. От 1991 до 1998 г. е игумен на Троянския манастир, а от 1998 до края на 2000 г. е викарий на немощния вече Ловчански митрополит Григорий. През 2001 година се оттегля в Лопушанския манастир, където е далече от активния църковен живот.
Архиереят бе посветил живота си на научна работа и бе активен сътрудник на църковните издания „Духовна култура“ и „Църковен вестник“. Заедно с това той е автор на прекрасна поезия от висока проба, лириката му е с философско звучене и не може да се ограничи до определението религиозна. 
Смъртта застигна епископ Нестор в Лопушанския манастир, където той се беше оттеглил от 2001 година, след като е загубил зрението си. Там той, опирайки се на очите и ръцете на вярната си помощница Елена, съсредоточава себе си в просветление и умосъзерцание. И въпреки напредналата си възраст не престава да следи живота на Българската православна църква. Доайенът по старшинство сред епископите на БПЦ почина на 14 март 2013 година и бе погребан в двора на Лопушанската света обител.