Злато! Много злато! Огромно богатство, което само чака някой да се наведе да го вземе! Кандидати за това винаги има и често са решени на всичко. Но това, което се случва в Аляска на днешния ден преди 118 години, променя света, привлича авантюристи от близо и далеч, създава цяла нова прослойка търсачи на съкровища, влиза в изкуството като вдъхновение за множество книги, картини и филми и заслужено намира място в историята.
Всичко започва, когато
Джордж Кармак открива злато в приток на река Юкон, с което се отприщва лавината
останала в историята като златната треска в Клондайк.
За истински откриватели на ценния метал се сочат и съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скукъм  Джим Мейсън. В архивите обаче остава името на Джордж и сега ще разберете как.
През 1896 година трима души, водени от Скукъм  Джим Мейсън, тръгват по река Юкон. Те издирват сестрата на водача Кейт и съпруга й Джордж Кармак. Намират ги край река Клондайк да ловят сьомга. После се отбиват при Робърт Хендерсън, който промива злато в близък приток на Клондайк но не може да се похвали с нищо особено. Групата тръгва нагоре по реката, където е Заешкият поток, сега потокът Бонанза, за да лови лосове.
На 16 август 1896 година групата не може да повярва на късмета си. Тръгнали са за лосове, а попадат на злато - солидно находище в потока Бонанза. Е, не всички едновременно попадат на залежите, разбира се. Официално се знае, че откритието е направено от Скукъм Джим, но следва единодушното - с малки колебания все пак - решение откритието и безценният участък да бъдат регистрирани на името на Джордж Кармак. Причината е прозаична, но повече от убедително за онова време - страх източникът на богатство да не стане притежание на някои от индианците в околността.
Местността е дива и необитаема, затова новината за залежите на благородния метал гръмва за пръв път едва година по-късно - на 14 юли 1897 година, когато параходът „Екселсиор“ достига до областта.
С това се слага началото на прочутата Клондайкска треска.
След броени седмици притоците на Юкон - Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от жадни за богатство и злава хола. Най-бързи се оказват златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидати за джакпота от Германия, Италия, Норвегия, Англия. Има дори представители на Китай и Япония.
За наша чест е
документирано и участието на една луда глава от Русенско.
Всъщност човекът е от днешния Кубрат, който тогава е в Русенска област. Това е Иван Стойков, който в началото на 20 век се озовава в Аляска с корито за промиване на пясък в ръце и според писмото му, публикувано в издавания в Гранит сити вестник „Народен глас“ „копаел злато дори и в снежни бури.“
В златните мини копаят и други българи, но няма сведения някой от тях да е направил състояние.
Първите забогатели златотърсачи се връщат в САЩ от суровия Север през 1898 година и отприщват към Клондайк пълноводна река от хиляди жадни за злато мъже и жени.
Затова същата година населението на Клондайк вече е 40 000 души. В пика на златната треска град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 година спада до под 9000. Моментът на всеобща лудост е важна част и от историята на канадския град Едмънтън, който и до ден днешен организира през лятото фестивал, наречен „Клондайкски дни“ и посветен на похода на авантюристите към богатството.
В рамките на продължилата до началото на XX век златна треска
над 100 000 души достигат и за различен период обитават района на Клондайк
Първоначално огромното струпване на хора поражда една непредвидена опасност - липса на достатъчно храна и настъпването на повсеместен глад, но свободната инициатива бързо запълва този вакуум. Към златоносните райони тръгват търговци на храни, дрехи и миньорски пособия, след тях идват и съдържателите на барове с тежки питиета и леки момичета и така се оформя здраво работещото и бурно живеещо златотърсаческо общество.
Години по-късно се оказва, че треската за злато наистина е донесла десетки милиони долари - сума, която в началото на 20 век е не космическа, а направо немислима. Но най-много печелят не кората с кирките, лопатите и специалните уреди за промиване на пясък и скали, а търговците и тези, които осигуряват транспорта в двете посоки - на желаещите да си опитат късмета и на онези, които или са решили, че са изкарали достатъчно, или са разбрали, че само си губят времето и излишно си рискуват живота.
Освен в бленуван от мнозина шанс истерията по жълтия метал се превръща в муза
за перото на много писатели от края на XIX и началото на XX век, сред които най-известен и до днес е Джек Лондон, авторът на „Белия зъб“, „Дивото зове“ и брилянтния разказ „Да накладеш огън“. Филмът „Златната треска“ на Чарли Чаплин с участието на Мей Уест пък и до днес е сред най-добрите визуални описания, макар и през погледа на великия комик, на живота на златотърсачите.
Клондайк със сигурност отстъпва по масовост и по резултати на Калифорнийската златна треска, но е изключителен феномен, изиграл огромно влияние върху икономическото развитие в Аляска, Канада и Съединените щати. Може би защото търсачите на съкровища са се борили с изключително сурови природни стихии в похода си към богатството.
Кой е официалният баща на всичко това? Историята му малко наподобява прочутия филм на Кевин Костнър „Танцуващият с вълци“
Регистрираният като откривател Джордж Вашингтон Кармак е роден на 24 септември 1860 година в Калифорния в семейството на - вярвате ли в съвпаденията - златотърсач, участвал в златната треска в Слънчевия щат. Попил чувството за свобода и независимост от баща си, Джордж постъпва във флота, но разочарован от военните порядки на 22 години напуска и отива в Аляска. Там е приет от тагишите - местно индианско племе, което
дотолкова го признава за свой, че вождът му дава дъщеря си Кейт за жена
Девойката не се казва Кейт, но остава в историята с името, дадено й от белия жених, който не може да свикне с индианското й име и я кръщава както му е удобно.
Бледоликият Джордж Кармак заживява живота на новите си роднини - събира дърва за отопление, убива животни за храна и облекло, лови риба за прехрана на семейството си. Точно при една експедиция за сьомга заедно с още няколко индианци открива парче самородно злато с големината на показалец и тегло над 4 грама. Това е искрата, която пали
поредния „златен“ пожар, в който изгарят мнозина
Но не и Кармак.
В началото той регистрира на свое име огромни златоносни участъци, от които обира каймака и после ги продава скъпо и прескъпо на желаещи де си пробват късмета. След като вижда, че хората се увеличават, е бленуваните жълти песъчинки намаляват, авантюристът Кармак тръгва с жена си Кейт и сина им и с повече от достатъчно злато на юг, към родната Калифорния. Там започва да инвестира в имоти и бързо става успешен бизнесмен, но несвикналата да живее според законите на белите Кейт не може да се приспособи и в семейството отношенията отначало скърцат, после куцат, а накрая никакви ги няма. Стига се до развод, а през 1900 година Джордж се жени за втори път - този път за американката  Маргарет, а бившата му жена започва да води отчаяни дела за издръжка, които продължават дори след смъртта му. На 5 юни 1922 година авантюристът издъхва в Сиатъл, но името му остава завинаги свързано с една от най-големите психози в историята на човешката цивилизация - златната треска в Аляска.
По материали от Интернет.